В неделя България за втори път гласува за свои представители в Европейския парламент. Тук няма да коментирам представянето на БНД.  Нашата обща позиция може да прочетете на сайта на партията. Бих желал да коментирам общите тенденции, които демонстрираха тези европейски избори.

Първото нещо е, че резултатите не дадоха много поводи за оптимизъм за десните сили. В крайна сметка от сбора на гласовете за партиите от Тройната коалиция се вижда, че статуквото се закрепва. Това се случва в края на един мандат, който ни даде безбройни примери за некомпетентността и дори вредата за България от това управление. Кои могат да бъдат причините за подобен нелогичен вот. Още в началото на третата българска държава нашите литературни класици извеждат метафоричния съвкупен образ на родния Бай Ганьо. Това в никакъв случай не означава, че всички българи носят в себе си характеристиките на байганьовщината, но за жалост масовото мислене е обременено от тези черти. В България по една или друга причина хората, които биха спомогнали за определяне на благородния облик на нашата нация, най-често са били в малцинство. Ясно е, че просперитет и развитие има там, където самото обществото извежда напред хора с благородни и патриотични подбуди, готови да работят в обществена полза. Излизането на преден план на лица с байганьовски стремежи и начин на мислене, води единствено до упадък и страдание за цялата общност.

Трябва да си признаем, че българското общество в момента е тежко болно. Ние виждаме как едни управленски абсурди и политически неуспехи могат да бъдат замазани чрез медиите и дори да бъдат представени в коренно противоположна светлина. Ставаме свидетели на политически лъжи и демагогия, граничещи с пълна арогантност и дори подигравка към българските избиратели. Четем социологически проучвания и политически анализи, чиято цел не е да дадат повече яснота за създаване на информирана преценка, а точно обратното, да манипулират и объркат общественото мнение. Разбира се, всичко това оказва влияние върху нагласите и предпочитанията на онези българи, които са се отказали от критичното си мислене, които са загубили своята политическа и историческа памет и които приемат демократичните принципи единствено като нещо абстрактно, извън тяхното ежедневие. На другия край пък стоят онези граждани, които са достатъчно образовани и информирани, но са се отдали на апатията и отказът от упражняването на един акт на политическа и обществена отговорност, какъвто е гласуването. Това може да се види от профилите на гласувалите, които ни бяха представени в изборната нощ. От тези профили става ясно, че хората в големите градове, по-младите и предприемчиви граждани, тези с по-високо образование и социален статус, просто не са гласували на европейския вот. За жалост тази тенденция може да се повтори и при парламентарните избори, което би означавало запазване на политическото статукво. Единственото, на което могат да разчитат прагматичните десни сили в момента е спечелване на загубеното доверие и мотивация към гласуване на онези рационално мислещи хора с демократични разбирания, про-европейска и про-пазарна ориентация, които миналата неделя си останаха по домовете. Резултатите от европейския вот обаче показаха, че това не може да се постигне от една разединена десница, която разпръсква гласовете на своите симпатизанти.

 

7 Коментара за “Какво показаха евроизборите”

  1. Нели Says:

    Доц. Щерев,
    Аз повярвах в БНД, заради човекът, който оглави общинската структура на партията в Стара Загора. Вие играхте честно и достойно. Поклон за това. Може хората, които ви подкрепят на този етап да са малко, но това са мислещи и стойностни хора. Всичко, което направихте си заслужаваше и имаше смисъл, въпреки ниският изборен резултат. Българинът мисли бавно и трудно и си плаща за това.

  2. Trayan Says:

    Da se obyasnyava slaboto predstavyane na desnicata s obremenostta ili apatiyata na elektorata e ne samo elitistka, no i nepraktichna poziciya. Problemut e v tova, che desnicata ne umee da prodava uspeshno idei, ne umee da ubejdava, ne uspyava da mobilizira. Az sum na 26 godini, s visshe obrazovanie, s interes v predpriemachestvoto, s pro-pazarni i pro-demokratichni razbiraniya. Ne e mnogo trudno da buda ubeden da glasuvam za umerena dyasna partiya, no istinata e, che po vreme na tezi izbori ne vidyah i ne chuh nikoi ot desnicata da napravi opit da dostigne do men s pozitivno i konkretno poslanie (v interes na istinata tova vaji ne samo za desnicata, no tova e druga tema). Za desnicata az sum edin zaguben “swing voter.” Neshtata shte pochnat da se promenyat, kogato desnite partii zapochnat ne prosto da govoryat za pazar, a da se durjat pazarno - toest da prestanat da jiveyat s prezumciyata, che nyakoi im dulji glasa si, da pochnat da se boryat za glasopodavatelya (their customer) i da pokajat malko grubnak sreshtu politicheskata konkurenciya.

    Edin citat ot Gramsci, koito dosta dobre podhojda na situaciyata:

    “One of the most banal commonplaces which get repeated against the elective system of forming State organs is the following: that in it numbers decide everything. It may be and that the opinions of any idiot who knows how to write (or in some countries even of an illiterate) have exactly the same weight in determining the political course of the State as the opinions of somebody who devotes his best energies to the State and the nation, etc. But the fact is that it is not true, in any sense, that numbers decide everything, nor that the opinions of all electors are of “exactly” equal weight. Numbers, in this case too, are simply an instrumental value, giving a measure and a relation and nothing more. And what then is measured? What is measured is precisely the effectiveness, and the expansive and persuasive capacity, of the opinions of a few individuals, the active minorities, the élites, the avante-gardes, etc. — i.e. their rationality, historicity or concrete functionality. Which means it is untrue that all individual opinions have “exactly” equal weight. Ideas and opinions are not spontaneously “born” in each individual brain: they have had a centre of formation, or irradiation, of dissemination, of persuasion — a group of men, or a single individual even, which has developed them and presented them in the political form of current reality. The counting of “votes” is the final ceremony of a long process, in which it is precisely those who devote their best energies to the State and the nation (when such they are) who carry the greatest weight. If this hypothetical group of worthy men, notwithstanding the boundless material power which they possess, do not have the consent of the majority, they must be judged either as inept, or as not representative of “national” interests — which cannot help being decisive in inflecting the national will in one direction rather than in another.”

  3. Росен Says:

    Нели,
    Кой е лидерът на Общинското ръководство на БНД в Стара Загора?

  4. Атанас Щерев Says:

    Камелия Мирчева-общински координатор на БНД в Ст Загора

  5. Нели Says:

    Камелия Мирчева - невероятна личност и изключителен професионалист. Преди години семейството ми и аз бяхме изпаднали в много тежко състояние. Благодарение на помощта й като психолог успяхме да се справим с всичко и да продължим напред. Тя е от личностите, които те карат да си върнеш надеждата и вярата в живота. А картините й, просто трябва да се видят.

  6. Росен Says:

    Не знам дали става дума за същия човек - беше учител в 13 ОУ в Стара Загора, създаде паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство и издигна училището до 5 място по награди в една световна класация. Водеше постоянна битка за запазването на паралелките. После явно се измори и напусна. След нея се преместиха по други училища и учениците й. Нищо не остана от кабинета, който направи, не останаха и паралелките…Учех по онова време в това училище и тя ми е преподавала. Нея лично бих я подкрепил, защото наистина е достоен и принципен човек. Часовете й бяха много интересни, кабинетът й беше пълен с картини. Сред цялата разруха, която цареше в училището това беше като някакъв друг свят. Като пиша това се сещам, че тя ни говореше на “вие”. Имаше учители дето се обръщаха към нас с “животно такова”, а тя на “вие”. Но такива хора, като нея най-често биват употребени и използвани. Живеем във вълчи времена и за да оцеляваме трябва да ставаме част от околността. А българската околност съвсем не е приказна.

  7. камелия мирчева Says:

    Здравейте,
    Благодаря Ви за милите думи, но не съм съгласна с Росен, че нищо не е останало от 10 ми години труд в 13 ОУ. Останаха многото ученици, които продължиха да рисуват и с които се чуваме от време навреме. Росене, с удоволствие бих поговорила по темата извън блога на доц. Щерев. Убедена съм, че са ти преподавали много учители, голяма част от които въобще си забравил, забравил си какво са ти казвали, как са изглеждали и в какъв кабинет си учил. Но помниш усещането за обстановката в моя кабинет, помниш името ми и това как съм говорила. А това е много. В даден миг от живота ти именно един подобен спомен за нещо различно и красиво може да ти помогне да продължиш напред или да не загубиш вярата си в живота, в хората. Убедена съм в това, работа ми като психолог ме среща с много и всякакви хора. И с всеки изминал ден разбирам колко невероятно дребни наглед и незначителни на пръв поглед неща променят човешкия живот. Понякога е достатъчно човек да знае, че някъде срез многото хора съществува някой, който те е погледнал с разбиране или те е накарал да се чувстваш значим и уверен в себе си. Винаги има смисъл човек да си свърши добре работата. Не мога да се съглася и с това, че такива хора като мен най-често ги използват и употребяват. Аз лично правя само неща, в които вярвам. И това ми дава известна свобода да приемам или да отхвърлям това което правя. Нищо в живота на човек не може да се случи без неговото участие. Не казвам, че не съм преживявала разочарования. Преживявала съм и то от много близки хора. Но това не е причина да спра да се доверявам. За мен лично е по-приемливо да преживея още едно разочарование, отколкото да пропусна дори и много малката възможност да срещна нещо стойностно и истинско по Пътя си. И тъй като вярвам, че няма случайни неща съм сигурна, че дори в разочарованията и грешките има смисъл. Те носят опит и мъдрост на човека, който може да се поучи от тях. А аз обичам да уча.
    Това е линк към блогът ми http://bg.netlog.com/kamimircheva
    Поздрави и пожелания за лек и усмихнат ден:Камелия Мирчева

Напиши коментар