Предстоящият вот ще изправи българските граждани пред поредния важен избор. Много хора все още не са решили коя партия или коалиция да подкрепят, а мнозина не са взели решение въобще дали да гласуват. И в двата случая изборът не е лесен. Първият въпрос, който мисля всеки гражданин трябва да си постави е “защо да гласувам и какво променя моят избор?” Отговорът може би се крие в истината, че за да се постигне една цел трябва да се направят хиляди малки усилия. Продължавайки с метафората, за да се изкачиш на върха на една планина, е нужно да направиш хиляди стъпки. И както океанът се състои от милиарди капки, така и резултатите от вота се определят от волята на милионите избиратели. Ако “капките дъжд” потекат в нужната посока, те ще напълнят язовирите, речните русла, напоителните системи и ще се радваме на живот и плодородие. Ако пък посоката не е правилна, то ще има наводнение, хаос и смърт. Точно това е причината да се гласува – когато нашият вот се събере с този на стотиците хиляди хора, споделящи нашите предпочитания, ще се определи разликата между пътя към развитие и просперитет и този към упадък и криза. Всеки един глас в изборите, така както всяка една капчица в реката, участва в предопределянето на тази посока. Безотговорно е при едни избори да следваме принципа “това не се отнася до мен”, а по-късно да се оплакваме от съдбата или да викаме неволята да ни свърши работата.

Що се отнася за тези, които окончателно са решили да не гласуват - това би било гражданска позиция, ако от този акт можеше да произтече някакъв положителен резултат. Истината обаче е, че избирателните системи са така конструирани, че неподаденият вот също влиза в разпределението на мандатите и то винаги в полза на водещите сили в дадени избори. В сегашната ситуация това са ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако този, който се отказва от правото си на глас, симпатизира именно на посочените три политически формации, то негово право е да ги подкрепи косвено с негласуването си. Но ако не е това неговата воля, ако точно това са политическите субекти, заради неприязънта, към които той не е отишъл до урните, то той ще бъде излъган. Неговият неизлъчен глас ще бъде разпределен в тяхна полза. Това е логиката, която всеки трябва да разбере – негласуването в същност отново е вид гласуване, но избирателната система гласува вместо теб.

Третият въпрос, на който трябва да се обърне внимание е гласуването по традиция и по инерция. Традиционното гласуване е добро само когато е рационално осмислено и подчинено на логика и информиран избор, а не просто на чистата емоция и носталгията. Разбира се, изключително определяща роля при нашия избор имат един набор от няколко нива на ценности и интереси, разделени най-общо в две групи. От една страна – общочовешките и общонационалните. От друга, корпоративни (съсловни), фамилни и личностни. По един или друг начин всеки гласуващ се опитва да намери защита на тези нива от интереси, като различните хора ги приоритизират по различен начин. Проява на политическа перверзия е обаче безусловно да се преповтаря вота за една и съща политическа сила, която предизборно е обещала определени неща в изброените насоки, но в последствие е показала, че не изпълнява обещаното. Това не е традиция при гласуването, а действие, граничещо с фанатичното изглупяване.

Дотук достигаме до изводите, че всеки един глас има значение, че е против интересите на всеки гражданин той да се отказва от правото си на глас  и че упражняването на това право трябва да почива на рационален избор. Какви са стъпките  за това?

На първо място, разбира се, внимание заслужават целите, които си поставят политическите сили. Водещи сред тези цели са, ако мога така да се изразя, общочовешките и общонационалните, които се залагат от почти всички партии. Тук влизат например да имаме по-чиста околна среда, да имаме по-високи заплати, да има повече стоки в магазините, да се радваме на качествено здравеопазване, да имаме добра образователна система, да имаме повече сигурност, да има повече справедливост от съда и т.н. Никой не възразява срещу това и в програмите на почти всички политически сили са заложени подобни цели, като разликата е единствено в подредбата им. По общонационалните приоритети като реално възползване от членството ни в ЕС с подобряващо се благосъстояние на българските граждани например също има консенсус. Избирателите, според мен, обаче трябва да обърнат внимание не само на предложенията на партиите по т.нар. общочовешки и общонационални въпроси, но и по темите, които ги интересуват от корпоративна (съсловна), фамилна или лична гледна точка. Например в семейство от двама учители е изключително важно да се види какво предлага една политическа сила в сферата на образованието – дали ще има по-висок процент от БВП за тази сфера, дали се предвижда увеличение на заплатите, дали ще има допълнителни стимули и т.н. Семейството на лекари би трябвало да обърне внимание например дали се предвижда осъществяване на реформа в здравеопазването, която ще повиши доходите на тези, които полагат повече усилия. В семейство на търговци и предприемачи трябва да се поинтересуват какви са предвижданите промени по данъчната и осигурителната тежест. Това са изключително важни аспекти за определяне на индивидуалния избор и те не могат и не бива да се пренебрегват. Защитата на тези корпоративни (съсловни), фамилни и личностни интереси могат да насочат избирателя към определена група партии. Трябва да признаем, че политически формации, в чиито послания и предложения са застъпени единствено т.нар. общочовешки или общонационални цели, залагат единствени на чистия популизъм.

Не по малко важно от целите, които си поставят политическите сили, е начинът, по който те възнамеряват да ги постигнат. Макар типизираните от мен като общочовешки и общонационални цели да съвпадат при различните политически сили, различни са механизмите и мерките за постигането им. Големият въпрос, който влияе на нашият избор е именно дали ние подкрепяме тези различаващи се подходи за постигане на сходни цели. И по точно кои политики подкрепяме за реализирането им. Един прост пример е отношението ни към ролята на държавата. Дали одобряваме концентрирането на повече финансови и властови ресурси в държавата, която поема ангажимента да се грижи за своите граждани. Или пък заставаме зад алтернативата държавата да има най-вече ограничената роля да следи за спазването на общностните правила, в чиито рамки всеки индивид може да разгръща своите способности и да получава повече за себе си и семейството си от труда, който полага.

И това сигурно не е достатъчно за определяне на нашия политически избор. Освен целите и начините за тяхното постигане, идва и още един важен елемент – кои са хората, които ни предлагат съответните програми и политики. Тук ще използвам популярната теза, че в България всички се познават и си знаят “кирливите” ризи. Рационалният избор обаче става по пътя на елиминирането. По пътя на избирането на по-малкото зло като помним, че не трябва да си създаваме кумири и че всеки е грешен. Дори и политическите звезди на деня. Тоест не може в нашия избор да търсим безгрешния политик, защото това ще ни доведе единствено до неправилни изводи. Без грешки е само този, който никога нищо не е правил. Като гласоподаватели ние можем да се върнем назад в миналото и да направим оценка на хората, които сме избирали да проведат политиката, която искаме. Дали те са използвали целенасочено одобряваните от нас мерки и похвати, дали са проявили политическа воля за осъществяването на желаните от нас приоритети, дали са се отклонили от дадена цел, заради една или друга изгода, включително лична. Тази ретроспективна оценка до голяма степен може да ни подскаже правилния избор.

Последното нещо, което заслужава вниманието ни при определяне на нашия вот, това са характеристиките на самите партийни организации. Не е маловажно дали една партия се радва на вътрешна демокрация и консенсусно взимане на решенията или те са плод на централизиран “йерархичен” подход и лидерската воля. В първия случай има далече по-голяма вероятност предизборно предложените политики да бъдат реализирани в действителност, защото са въпрос на общо съгласие за следване на дадени принципи и цели и поемането на общ обществен ангажимент. Във втория лидерската санкция в следствие на лични договорки е достатъчна за пълна промяна на следвания политически курс без значение от последиците. Практиката в България показва, че всеки подобен ход може да бъде лесно публично и медийно оправдан .

В заключение ще кажа, че от нашия политически избор произтичат важни последици за нас, за цялото ни общество и за развитието на държавата ни. Ние трябва да бъдем достатъчно отговорни да изпълним своя граждански ангажимент чрез подаването на своя глас. Не по-малка е отговорността ни този глас да не е просто плод на стихийността и емоционалните предпочитания, а на рационалния, осмислен и информиран избор.

3 Коментара за “Как ще гласуваме?”

  1. Анализатор Says:

    Бележка 1:
    Сравнението с „океана, който пълни язовирите капка по капка” не е правилно – очевидно не разбирате от хидрогеология. Реките текат от планината към океана, а не обратно.
    Но не това е проблемът. Когато разнородните обществени интереси текат в различни посоки – на изток, на запад – работа на партиите или на ДРУГИ ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ е да „уловят” и канализират тази енергия, за да я превърнат в „язовир” (т. е. в механизирана сила) с която да променят природата и да построят поредното творение на цивилизацията. Но това освен всичко друго е и насилие над разнородните обществени интереси – насочването им в посока, в която партиите искат.

    Бележка 2
    Аз съм от тези които не желаят да гласуват. ЗАЩОТО НЕ МИ ХАРЕСВА НИТО ЕДНА ОТ ПАРТИИТЕ, НИТО ЕДНА ОТ ПРОГРАМИТЕ, А КАНДИДАТИТЕ КОИТО ХАРЕСВАМ КАТО ПЕРСПЕКТИВНИ ПОЛИТИЦИ СА НАЗАД В ЛИСТИТЕ. Законът така е направен, че възможността за преференциално гласуване за определен кандидат (само в европейските избори при това) е на практика невъзможна – не го казвам аз а го каза човек от ЦИК.

    Бележка 3
    Комунистите се възпроизвеждат и това е константен процес – в началото на 90-те смятахме, че с течение на времето и по биологически причини те постепенно ще намалеят. Оказа се че това не е така – на последните евроизбори хората гласували за БСП са били на 50-60 години. Преди 20 г. тези хора са били 30-40… За кой ли са гласували тогава? Сигурно не за БСП, нали? Толкова по въпроса за гласуването по инерция или традиция. Затова не казвайте, че традиционното гласуване е добро, когато е рационално – в случая имаме рационален вот и не можем да обвиним тези хора, че не си спомнят какво е било при комунизма в България и колко зле е било…. Нека кажа и още нещо – в задочните репортажи на Г. Марков има един случай при който един човек обяснява как е станал комунист и той отговаря, че е бил самотен и затова е станал комунист. Точно за алиенацията в случая ми е думата и пряката връзка с комунизма.
    Тук добавям и един въпрос: „Политическа перверзия ли е да се преповтаря вотът, ако гласуваш само в синьо?” Перверзен ли съм аз, ако до преди година гласувах само в синьо, но вече не искам да гласувам? Политическа перверзия ли е да не искам да гласувам в синьо, защото не искам „моите” бивши да са в съюз с партията, към която вие принадлежите?
    Бележка 4
    Малко за целите – споменали сте ги…. Тук има и причина за негласуване – нито една партия (нито опозиционна, още по-малко управляваща) не се кълне в свободата…. Говорят всякакви други неща, но не и за свободата…. А това е нещо, което би ме накарало да гласувам. Но не би – обещават се заплати, доходи и т. н. Аз зпалтата си я изкарвам и без една или друга партия да е на власт, защото се оправям сам в живота. Предполагам – не, даже съм сигурен – че е така и с Вас…. И то не защото задължително се крали, а защото имагте уникално ноу-хау и знание във вашата си област, нали?
    За здравеопазването и образованието – това не може да големи цели. Те просто трябва да съществуват и битката на предизборни послания да е в детайлите (размер на вноската, достъп до публично училище и т. н.) а не да избираме между един или друг модел на образование. За съжаление това не виждам в програмите на различните партии – няма разлика между образованието което предлагат червените и това, което си мислите че предлагат сините – отново се предлага но на две сергии една и съща стока (в случая антилиберален модел на публично образование).

    Честно казано ми писна да пиша, иначе бих казал още няколко критики, по повод неща, подразнили ме във Вашия текст.
    Айде със здраве!

  2. Атанас Щерев Says:

    До Анализатор
    Бележка 1
    „Всичките реки се вливат в морето и пак морето не се напълва. На мястото, където отиват реките, там те непрестанно отиват.”- чел съм Еклисиаст и не разбирам от хидрогеология, но твърдя, че Океанът се състои от милиарди малки капки. Четете по- внимателно текстовете и не бързайте! Насочването на обществената енергия в определена насока чрез партиите е разбираемо и демократично поведение и, разбира се, има и други либертариански, а също и още по-крайни подходи за поведение в обществото. Въпрос на разбиране и гледна точка.
    Бележка 2:
    Напълно съм съгласен, че законът за изборите е отвратителен и няма нищо демократично в него, но такава е волята на мнозинството. Вярно е сигурно и това, че няма идеална или добра политическа сила, за която си заслужава човек да гласува на тези избори, но Вашият глас ще се разпредели със сигурност и то точно там, където е създаден този отвратителен закон. Ако това искате, това е Ваше право. Аз само констатирам, че вместо да наказвате лошите партии ги подпомагате!
    Бележка 3:
    За БСП и антикомунизма съм писал достатъчно на този блог, но мога само да Ви кажа, че от 20 години се боря и работя срещу социалистическите идеи и практики в нашето общество, но съм готов на всякакви жертви, за да може всеки, който желае, да може да защитава тези социалистически идеи, колкото и да не ми се харесват на мен. Това са го казали други хора преди мен, но не ми пречи, считайки се за демократично мислещ човек, да го повторя. Думата ми е, обаче за тези социалисти, които не намират никаква полза от социализма за себе си и семействата си, не виждат, че има полза и за обществото, но от стадно чувство повтарят безпаметно вота си за пореден път. И още нещо, въобще не ме интересува към коя партия принадлежите или сте принадлежали или ще принадлежите и колко добри или лоши са членовете на тази партия. Единственото важно за мен нещо е каква система от ценности защитавате в момента и има ли нещо в поведението Ви в миналото, което може да ме накара да мисля, че е възможно да се отречете от дадени идеи. Както сега хиляди хора ще гласуват за пореден път с погнуса за Синята коалиция, но това са мислещите, честни хора на България и колкото повече са тези хора, толкова повече е налице вероятността да се измъкнем от капана на Първанов, Станишев, Путин , Доган и пр. Това е рационален вот, а не носталгичен. Носталгично гласуват простите хора, а в Синята коалиция те са много малко. И гражданите, които ще гласуват за Синята коалиция разбират, че европейските граждани пък започват устойчиво да приемат България просто като една “провинция” на беззаконие и корупция в задния двор на ЕС. Изходът от това положение, преодоляването на заплахите от налагане на предпазна клауза и реален напредък в европейската интеграция на страната ни може да бъде постигнато само по един начин – смяна на управляващото мнозинство. И че единствено стабилно дясноцентристко правителство може да върне България на европейския път.
    Бележка 4:
    „Гарантиране на плурализма на идеи и защита на индивидуалната свобода – Свободата е онова пространство, в което хората могат да избират от безбройните концепции за добър живот, гарантирани им от плурализма. Либералният стремеж към свобода обаче не е безусловен, индивидуалната свобода се ограничава от условието, че нейното упражняване не бива да пречи на свободата на другите индивиди. Именно тук се проявява и ролята на държавата като “нощен страж”, формулиращ и контролиращ спазването на общовалидните и общоприетите формални правила за поведение.”
    С този текст започнах моя блог преди близо две години, но Вие не сте имали време да го четете. Ако намерите такова време ще може да видите и че на две сергии има не една и съща стока, а съвсем различни, но хайде и аз да приключвам , че твърде много се разприказвахме….

  3. Pupskievua Says:

    Съгласен съм с повече тези, с изключение на тази за традицията. Но традицията като цяло защото в нея обикновенно се съдържа мъдростта и опита на няколко поколения. Тук според мен не трябва да го наричате традиционно гласуване, а както сте писал гласуване по инерция. И все пак такова гласуване има както у твърдоглавите социалисти, така у твърдоглавите седесари. защото трябва да се съгласите ч имаше моменти когато за СДС да сегласува единствената разумна причина беше, че го правиш на инат и “че винаги си гласувал в синьо”. Но това е дрдга тема

Напиши коментар