Похвална е инициативата на Българския лекарски съюз (БЛС)  за публична оценка на работите на кандидатите  за Директор на НЗОК . Съмнявам се, обаче дали тези мнения ще бъдат взети предвид изобщо от оценяващата комисия, тъй като според мен главната задача на избрания диретор на НЗОК ще бъде да изпълнява политическа поръчка на управляващата партия или коалиция. В този смисъл най-пригодна от трите представени работи е разработката на д-р Кондева, изцяло конформистки издържана и очертаваща работата на Касата като казионна организация.
     
Впрочем и трите работи заслужават внимание по следните показатели :
1/ Работата на д-р Кондева
  е най-добре оформена  и  представя богато най-нови   данни за макроикономическото сътояние в БГ, за здравните и демографски индикатори,  за състоянието на  населението. Както отбелязах по-горе обаче работата на д-р Кондева е изцяло придържаща се към здравния модел, който съществува сега.  Почти всички предложения са за оптимизиране на този модел, поддържан от сега управляващите и то най-вече от БСП и се различава съществено от модела, заложен за развитие на Касата от създаването й. Някои от предложенията, обаче са направо дискриминационни и насочващи към корупционни практики.

„Търсене на законово решение, което да даде възможност на НЗОК да прави селективен подбор на договорните партньори, отговарящи на прецизирани изисквания за качество.”

Ако Касата иска да прави подбор на партньорите по критерия качество може да го прави и сега, но това не се случва, защото трябва да „отреже” много общински и държавни болници, а това не влиза в сметките на управляващите. Истинската цел на предложената евентуална промяна е Касата да има по-голяма възможност да рекетира лечебните заведения като им поставя измислени условия за сключване на договор.

 Още по-ясно рекетьорско е следващото предложение: „Разработване на механизъм за участие на длъжностни лица от НЗОК в непосредствен контрол чрез промяна в законодателството и съответно Правилника за устройството и дейността на НЗОК.”

Искам ясно да заявя, че с такъв подход няма според мен да се решат многобройните проблеми на НЗОК, защото просто много хора си затварят очите за тях.

 Следващото предложение на д-р Кондева звучи направо смешно: „Активизиране на взаимоотношенията с пациентски организации и привличането им като обществен партньор за подкрепа на усилията на НЗОК за гарантиране на достъпността и качеството на медицинските услуги.” Явно е, че ако Касата има директор като д-р Кондева няма да се търси единствено необходимото законово решение за разширяване на квотата на пациентски организации в Общото събрание на Касата, изпълнението на това законово изискване и влизане на техен представител в Управителния съвет на НЗОК.


Като заключение мога да кажа, че д-р Кондева би била добър директор на Касата, ако НЗОК остане да работи при днешните условия. За мен те са неприемливи, но може за управляващите днес или утре подържането на една силно зависима от тях НЗОК да е  цел. Многобройните проблеми на Касата обаче ще останат. В този смисъл не стои въпросът кой ще бъде директор на Касата, а каква ще бъде НЗОК – обслужваща управляващите или здравно - осигурените.

2/  Втората разработка на д-р Димитър Петров   е изцяло издържана  в коцептуален план с  разчети за развитието на здравно–осигурителния  модел у нас  и  самата Каса  в определена насока. Идеите, изразени в тази работа ми изглеждат разумни, прагматични и е възможно да се приложат за развитие на НЗОК, разбира се, след публична дискусия.

 Имам две забележки към тази работа. Първо, според мен, остойностяването на медицинските дейности въобще не е работа на Касата. Имаме печален опит от 1990 – 1992 г. за това. Остойностяването се прави от всяко едно лечебно заведение при здравно осигурителната система. То също така може да се прави, когато директно плаща държавата, както е във Великобритания. При възприемането на здравно-осигурителния модел, както е у нас, остойностяването и стриктното придържане към изведените стойности само ще изкриви взаимотношенията между партьорите и ще доведе до уравниловка, липса на инициативност и намаляване на качеството на медицинските дейности, поради загуба на конкурентоспособност. Втората ми забележка е по повод на диспансеризацията – диспансеризацията е по същество третична профилактика. В този смисъл финансирането на тази дейност – диспансеризацията, трябва, според мен, да става от държавата и то задължително на грантов, на програмен принцип. Така всеки, който прави диспансеризация при определени критерии, независимо дали е сключил договор с  НЗОК или не, ще получи по програма  определен ресурс, специално за тази си дейност.

3/ Третата  работа е на г-н Веков и главното достойнство на този труд е изброяване на съществуващите слабости  в работата на НЗОК сега. Проведеното социологическо проучване внася допълнителна светлина  върху тези проблеми и изяснява нуждата от промени. За съжаление в работата на г-н Веков липсват решения. По отношение на текста: “За да бъдат постигнати целите на здравноосигурителната система трябва да бъде усъвършенстван механизма на договаряне на НРД, като постепенно се ограничат доминиращите функции на лекарското съсловие в договарянето.” смятам, че г-н Веков просто се е объркал. Лекарското съсловие днес не само няма доминиращи функции при договарянето, а е направен един опит да бъде смачкано. Тезата, че то има доминиращи функции при преговарянето е лансирана от БСП. Тя политически обслужва сегашните управляващи, за да няма реални преговори  и  за да не лъсне истината, че Касата плаща около 50 % за положения  труд от медицинските специалисти и това  е нещо, което се знае от всички, но се пази в секрет  като една от най съкровените  държавни тайни  за съществуването ни.

И  накрая ще заявя – изборът на директор на НЗОК днес  не е въпрос на конкурс, а на  политическо решение – ще се развива ли здравно-осигурителния модел у нас, както е заложен  през 1999 г., което  поддържа в изложението си и д-р Петров, ще   се търсят други варианти  или ще заложим на статуквото.

Пред развитието на здравно-осигурителния модел у нас има два пътя:
Първият -  да деполитизираме НЗОК, в общото събрание на Касата да влезе мощна    гражданска квота, да  направим НЗОК отново обществена институция, която в  равноправни преговори с  договорните партьори ще преговаря  за касовата цена на различни дейности в зависимост от наличните приходи и  условията за изпълнението им.
 
Втория път е НЗОК да остане в този си вид и винаги при смяна на правителството да се променя концепцията за здравно-осигурителния модел и да се сменя ръководството на Касата с удобни на новите управляващите държавата. Моето мнение е, че едва след като изберем един от двата възможни пътя за развитие на здравно-осигурителния модел у нас трябва да правим конкурси за директор на Касата.

2 Коментара за “Мнението ми за представените разработки от кандидатите за директор на НЗОК”

  1. ALEX MD Says:

    За жалост в крайна сметка статуквото си остана. Политиката на червените ще продължи чрез Касата

  2. Д-р неТодорова Says:

    Ами похвално непохвално. Язък им за усилията като всичко се знаеше още от началото как ще свърши…

Напиши коментар