С наближаването на изборния ден все по-странни стават посланията на политическите партии. Нищо чудно, че избирателите вече не се опитват да вникнат в тях. Слушам изявленията на г-н Станишев и на други представители на БСП и не мога да повярвам на ушите си. Чудя се дали те говорят за същия период, за който си мисля. Твърденията им са толкова разминаващи се с действителността, че ми се струва направо, че съм живял някъде другаде през същото време, за което те говорят. На практика ние всички виждаме и знаем, че се съкращават работни места, увеличава се безработицата, затяга се кредитирането, има застой в строителството и индустрията, закриват се и фалират предприятия, намаляват се заплатите и още куп други неприятни ефекти от кризата. Вместо тези проблеми обаче навсякъде управляващите говорят за успехи. Чрез своите предизборни речи те сякаш си създават паралелна реалност, напълно противоположна на сегашната действителност. В нея предизборно неуспехите се превръщат в успехи, корупционните практики стават преодолени трудности, намалената покупателна способност на населението става увеличени доходи на гражданите. Парадоксите са навсякъде в кампанията на социалистическата партия. Още по-трагична е ситуацията, ако погледнем предложенията за справяне с бушуващата криза. Решенията, които се предлагат са наивни и като за малки деца. За жалост тук не става дума само за предложенията на БСП, но и на почти всички политически сили, участващи в надпреварата. Явно всички разчитат на “индулгенцията” световна икономическа криза, зад която да прикрият безидейността и невъзможността да представят работещи мерки. България според мен вече се нуждае не само от смяна на водените досега политики с избор на нови управляващи и нов курс. Страната ни има крещяща нужда от смяна на политическата реторика като цяло – промяна от кухия популизъм към прагматичния реализъм. Неизбежно е, че сегашното говорене  е едно упоително пиянство и  това ще доведе до тежко, с голямо главоболие, изтрезняване. Вероятно трябва да отминат изборите, да утихнат страстите, да бъдат забравени гръмките лозунги, показните митинги, хепънинги, седянки и прочее. След това, седнали в къщи, трябва да преброим внимателно останалите в джобовете ни левове и стотинки. Тогава с прословутата прагматичност на българи да помислим за верният път за излизане от кризата без да викаме неволята.

Напиши коментар