През уикенда гледах по една от българските телевизии клип, заснет със скрита видеокамера, който показва какво се случва в едно българско училище. Кадрите бяха потресаващи и за жалост съм сигурен, че това не е единственото подобно училище, в което се случват невъобразими и недопустими неща. С риск да бъда по-твърд ще кажа направо, че това, което видях беше държание на малоумни същества, които очевидно имат безумни родители. Не може по-друг начин да се опише хулиганското и непристойно поведение на тези деца – псуване на учителя, пълно незачитане на неговия авторитет, тотална липса на дисциплина, нецензурни жестове и имитиране на полови сношения с опити за оригиналничене по време на час и т.н. Всичко твърде далеч от нормалния учебен процес и повече напомнящо за зоологическа градина, а не за училище. Вече съм напълно убеден, че българските учители са истински герои, за да работят в подобна среда.

Кадрите от този филм ме накараха да се замисля за един прост въпрос. Струва ли си да хвърляме на вятъра парите си, за да плащаме данъци, част, от които отиват за образование на българските деца по този начин, щом мнозина от тях просто буквално ги пилеят, без да успеят да покрият минимални критерии за възпитание и ниво на образование. Ако днес не бъдат взети мерки, то тези подобия на цивилизовани хора утре ще станат възрастни и ще формират по същия отвратителен начин живота на цялото ни общество. Време е всички родители и граждани да приемат, че имат отговорност към формирането на децата като личности. Тази задача не може да се прехвърли на никого – нито на държавата, нито на която и да е била институция. Те могат да имат единствено спомагателна функция в този процес на социализация. Ако продължим с наблюдавания в момента фрапиращ отказ от поемане на отговорност ще станем свидетели на едно цяло поколение от социално осакатени индивиди. Те на свой ред ще прехвърлят своята “осакатеност” на следващите поколения и така обществото ни ще попадне в един омагьосан кръг, от който няма да има измъкване.

Как може да противодействаме на тази заплаха? Според мен началните училища и прогимназиите трябва да работят в тясно взаимодействие със семейството. В училище и в класните стаи трябва да присъстват ежедневно родители на дежурства. Сама така в условията на демокрация и зачитане на правата на личността, учителите ще могат да се справят с поддържането на дисциплината. Авторитетът на родителите трябва да бъде използван за възстановяването и поддържането на авторитета на учителите. Подобна практика не е новост и се използва в САЩ и Европа.  Именно това е проява на родителска и обществена отговорност.

Замислям се също така дали не е редно да се възстановят т.нар. класически общообразователни гимназии. Те трябва да бъдат с допълнително заплащане от родителите и възможност за стипендии за децата на семейства с по-ниски доходи, с униформи и с високо ниво на дисциплина и поддържане на образователния процес. Пример за това е американският колеж, който функционира в София. Разбира се, успоредно с тях трябва да функционират и т.нар. професионални гимназии с униформи, доплащане и стипендии, които да подготвят децата за определени професионални направления – здравеопазване, строителство, филологии и др .

Подходящо ми се вижда и например след осми клас за онези деца, които не искат да се образоват в нормалната форма на обучение или не спазват изискванията там, да се създадат професионални центрове за обучение по определени професии. Там ще има възможност за усвояване на определени професионални умения с поне 50% трудово обучение, разбира се, съобразено с възможностите за натоварване на подрастващите. Просто не виждам смисъл да бъдат поддържани училища с невероятно занижени критерии и почти никакъв образователен процес само и само за да се каже, че някой е завършил нещо. Щом дадено дете няма желанието да полага усилия да учи и да се развива умствено, то трябва поне да бъде насочено към добиването на адекватни трудови умения и навици.

И накрая държавата и общините трябва да предвидят достатъчно бюджет за разширяване на мрежата от стипендии, която да гарантира равнопоставен достъп до образование на всички деца, независимо от социалното положение на техните семейства. Тези стипендии обаче трябва да бъдат отнемани при неизпълнение на съответните задължения, защото това са парите на данъкоплатците и те не могат да се пилеят безотговорно.

За финал бих искал да кажа, че не съм сигурен дали това са най-правилните мерки, които трябва да бъдат приети. Това, което видях в клипа със скритата камера обаче ме възмути дълбоко и си мисля, че всеки гражданин би трябвало да вземе участие в дискусията за това как би трябвало да изглежда образованието на  българските деца.

2 Коментара за “Образование и отговорност”

  1. СК Says:

    Уважаеми доц. Щерев,
    Напълно съм съгласен с Вашето възмущение по повод състоянието на нашите училища. Въпросите, които поставяте наистина са с огромно значение, особено ако се приеме, че това състояние определя и качеството на бъдещето общество в нашата страна. Обърнете внимание - 47% двойки по литература на приемния изпит в СУ.
    Не съм съгласен с мерките, които според Вас ще поправят това състояние - заплащане от страна за родителите за образование в рамките на задължителните степени не би довело до нищо добро. От една страна ще натовари допълнително семейния бюджет на млади неукрепнали семейства с последица ограничаване на броя на децата в семейството, второ- съществуващите наблюдения и опитът от частните училища и гимназии не говорят в полза на подобно решение.
    Относно опита на САЩ в областта на образованието, моля погледнете книгата на Ф.Фукуяма за пост-човешкото бъдеще.
    Май много се разприказвах. Всичко добро.

  2. Румен Says:

    Идва едно напълно загубено поколение за което сме виновни всички!!!

Напиши коментар