Съвсем наскоро участвах в експертна анкета за това какво трябва да направи новото правителството в областта на здравеопазването.

Моето първо предложение беше свързано със скорошно регламентиране на доплащането в здравната система. Неведнъж съм изказвал аргументи в полза на тази стъпка, но отново ще ги представя накратко. Регламентирането на доплащането е ключов елемент в провеждането на една реалистична реформаторска здравна политика.(за жалост стратегическа политика в здравния сектор отсъстваше както по време на кабинета на Тройната коалиция, така и при предишното управление.) На първо място доплащането ще спомогне за ограничаване на свръхползването на системата. На второ място, ще има възможност за регламентирано покриване на разликата между сумата, която плаща НЗОК, и реалната цена на дадена здравна дейност. Понастоящем за различните клинични пътеки тя достига средно до 55% и това съвсем естествено принуждава българските граждани да извършват огромни кешови плащания, а за някои дейности  и плащания “под масата”, за да получат качествено здравеопазване. На трето място ще има възможност за оповестяването на един ясен пакет с реални цени за всяка клинична дейност. Това на свой ред веднага ще доведе до прозрачни преговори между съсловните организации и НЗОК. Няма друга пречка за възстановяване на договорното начало в родното здравеопазване освен изкуствено налаганите цени от страна на Касата, която изпълнява политическа поръчка за това. На четвърто място това веднага ще стимулира реалното задействане на частните здравноосигурителни фондове, които могат да предложат заместване на скъпите кешови плащания с далеч по-изгодното за здравно-осигурените заместващо доплащане чрез тях (доброволно здравно осигуряване).Допълнителните плащания чрез доброволното здравно осигуряване се смята, че ще бъдат поне наполовина по- малки от кешовите плащания сега. Това на свой ред ще доведе до напредване на структурната реформа, определяйки не административно, а на пазарен принцип къде и какви здравни заведения са необходими и каква дейност могат да вършат  те при едно реално финансиране. Така по естествен и логичен принцип ще се постигне отпадане на неефективните звена и заведения, които се издържат  сега от общинските и държавния бюджети. И накрая ще се получи пълна яснота за това кой няма възможност да доплаща и ще станат ясни нужните механизми за социално подпомагане. Разбира се, регламентиране на доплащането открива пътя и трябва да бъде паралелно реализирано със всички мерки за по-нататъшна реформа като приватизация и концесиониране на лечебни заведения, въвеждане на диагностично-свързаните групи (DRG), акредитация, повишаване на качеството на учебния процес по медицина и т.н 

Второто нещо, което смятам, че новото правителство задължително трябва да свърши в областта на здравеопазването, е да изведе на преден план профилактичните дейности с ясно финансово осигуряване  за тях. В условията на криза не е удачно да се пилеят все по-оскъдните публични ресурси. Публикации и изследвания сочат, че в близко бъдеще България ще страда от намаляване на общия брой на населението и повишаване на процента на граждани на възраст над 65 години. Като се има предвид, че именно хората над тази възраст харчат повече от 90% от парите за здравеопазване е логично да се запитаме откъде ще се намерят средства при увеличаване на техния относителен дял сред българското население. Ако в настоящият момент не се направят експертни прогнози и не се заложат стратегически принципи на превенцията на широк кръг от заболявания, ще бъдем изправени пред истинска катастрофа. Като цяло профилактиката може не само да ни осигури една по-голяма предвидимост за необходимите в бъдеще средства за здравеопазване, но може и да спести ресурс за последващи по-тежки и скъпоструващи лечения. Трябва обаче да признаем, че залагането на по-масовата и широка профилактика в една управленска здравна програма би дала плодове чак след един по-продължителен период, вероятно отвъд един мандат. Това означава, че извеждането на този приоритет от правителството би било проява на една национално отговорна политика в полза на гражданите. Предстои да видим дали кабинетът на ГЕРБ ще поеме тази отговорност.

Един коментар за “Две необходими реформаторски стъпки в здравеопазването”

  1. Демидов Says:

    Двете предложения са смислени и едното като гледам е напълно изпълнимо от ГЕРБ. Въпроса е че засега ползата от доплащането виждат само хората от здравеопазването и то не всички лекари, а тези които са по-задълбочени в необбходимата реформа. Много трудно ще се обясни на хората каква е идеята на това законово доплащане, без значение че сега им се налага да плащат двойно под масата. Трябва да има обяснения сериозни за да разберат големите ползи всички, а не само по платежоспособните и интелигентите хора, които повечето вече са си направили допълнителни здравни застраховки. ГЕРБ тръгват да правят сериозни реформи но да видим докъде ще им издържат гащите, защото всичко досегашни правителства стартираха с намерения за промяна, но бързо се отказваха при първата трудност и при нарастване на социалното недоволство. А викове срещу доплащането ще има много бъдете сигурен. Веднага ще се появят хора по медиите да разправят как лекарите ще ограбват пациентите и т.н. Но да видим…

Напиши коментар