Отново по темата “българско здравеопазване” – прилагам стенограма на моето участие в предаването “Здравен лабиринт” на ББТ.

Водеща – Здравейте! Вие сте с предаването „Здравен лабиринт”

 Преговорите по национален рамков договор продължават, но все още не е ясно какъв ще бъде крайният резултат. След като съсловните организации на БЛС и БЗС внесоха свой алтернативен вариант на бюджет на този предложен от Националната здравно осигурителна каса сега се очаква разглеждането им в НС.

Кой е реалният бюджет и очакват ли се отново кризи при преговорите? За това ще говорим с доц. Атанас Щерев – заместник председател на Здравната комисия в Народното събрание в първата част на предаването. Вас уважаеми зрители очаквам на телефона изписан отдолу на екрана.
     
        Водеща – Здравейте!

        А. Щерев – Здравейте!

        Водеща - Нека да започнем от там: внесоха се два бюджета на Здравната каса и на Лекарския съюз. Единият е със 720 милиона повече. Кой от двата бюджета ще бъде приет?

        А. Щерев - В момента Народното събрание ще разглежда бюджета, който е внесен от Здравната каса чрез Министерски съвет, но най-напред той ще се разглежда и в Здравната комисия. Лично аз и мои колеги от парламентарната група на НДСВ ще настояваме за разглеждане на двата бюджета, защото така е редно. От друга страна и Министъра на здравеопазването и НЗОК са съгласни, че бюджета на ЛС и на Зъболекарския съюз е реалният, но казват, че няма пари.

        Водеща – т.е. те казват, че бюджетът е реален, но неизпълним. Какво означава това?

        А. Щерев – Реален, но неизпълним означава да се дадат с близо 1 милиард лева по-малко и гражданите на България да получат медицинска помощ, която не съответства на стандартите въведени у нас.

        Водеща – Какво правим от тук натам?

        А. Щерев – От тук нататък не приемаме този бюджет. Приемаме бюджета на Лекарския съюз.

        Водеща – Ще стане ли?

        А. Щерев – Не мога да Ви кажа. Това зависи от дискусиите в залата и от мнението на депутатите от съответните политически сили.

        Водеща – Защо всяка година се налага актуализация на бюджета на касата?

        А. Щерев – Защото има порочно финансиране на здравеопазването и от това страдат пациентите. Аз отдавна твърдя, че този подход да имаме чрез бюджета на касата около 50% финансиране на дейностите, а след това да има дотации от държавния бюджет, ако се намери за добре и след това болниците да формират дългове, това е порочна практика. Това е практика останала от системата Семашко – т.е. държавата да отговаря за състоянието на болниците. На практика болниците трябва реално да се конкурират. Но за да се конкурират реално, те трябва да получат адекватна сума за всяка извършена медицинска дейност – т.е., ако има един пакет в касата, то този пакет трябва да бъде финансиран адекватно. Само тогава, когато имаме адекватно финансиране Лекарският, Зъболекарския съюз и Здравната каса ще приключат едни преговори без особени проблеми и тогава ще започне процеса на изпълнение. Тогава ще се види, че и тези пари не са достатъчни, но това е ролята на държавата да прояви солидарността и за хората в неравностойно положение, за хората с тежки, продължителни заболявания по програми да бъдат осигурени пари, които да бъдат дадени тогава, когато е изпълнена дадена дейност. Разбира се в цялата тази схема трябва да има и доплащане. Доплащането е част от всяка здравно осигурителна система. Ако няма доплащане, няма здравноосигурителна система. Категорично заявявам това нещо и няма начин да не се въведе такова доплащане. Впрочем доплащане има във всяка болница и сега, но това доплащане не влиза в бюджета на болницата. Това е проблемът – то не е незаконно доплащане, например за една става, за лекарства, за някакви материали на пациента се казва: „доплащайте, защото има ценоразпис на входа на болницата”, но това не влиза в бюджета на болницата. Това е проблемът. Това доплащане влиза в някакви други сметки, затова, защото или болницата осигурява тези пари, или отделението осигурява тези пари или понякога отделният лекар осигурява тези материали, които трябва да се използват.

        Водеща – Искате да кажете, че това е не регламентирано?

        А. Щерев – Разбира се. Обаче, трябва да се каже, че на тази болница бюджетът й се съставя по следния начин: получава пари от НЗОК, получава пари от държавата по програми, получава кешови плащания, получава от доброволно здравно осигуряване. Т.е. бюджета би трябвало да бъде събран от тези четири / може да има и дарения и пари по европейски програми / с тях стават пет или шест пера. Никъде в държавния бюджет или в който ще приемаме не са отбелязани тези приходи и разходи. Как така не са отбелязани? Ние не можем да се лъжем едни други, че виждате ли за здравеопазване се отделя еди колко си, а парите всъщност ги няма.

        Водеща – Този въпрос се поставя вече доста време.

        А. Щерев – Тогава, когато се каже, че НЗОК плаща за едно раждане например 400 лева, но хората ще си доплащат, защото то реално струва да кажем 600 лв. Този, който иска екстри ще доплаща още повече, но тогава гражданите много бързо ще разберат, че ако си направят доброволно осигуряване ще плащат не по 200 лева, а ще плащат по 50 лева всъщност. Тогава ще могат да се активизират доброволните здравно осигурителни фондове. В момента те не работят, защото няма доплащане.

        Водеща – Няма ли голяма част от обществото да въстане срещу това доплащане? Хората са свикнали да мислят, че здравната услуга им се полага по право.

        А. Щерев -  В Конституцията пише, че здравеопазването у нас е безплатно и всякакви плащания по-нататък са уредени със закон. Това е една неправилна формулировка, защото безплатно здравеопазване / искам да го повторя, потретя / няма никъде по света. Здравеопазването може да бъде заплащано от държавата т.е. от данъкоплатците, може да бъде заплащано от здравно осигурителни фондове, но там има здравно осигурителни вноски. Безплатно здравеопазване няма. На практика у, нас имаме солидарно предплатено здравеопазване. Това трябва да бъде записано и в Конституцията, затова, защото държавата заплаща огромни суми за здравеопазването на хората в неравностойно положение, които не могат да плащат. Тогава, тези хора отиват в болница, ползват медицинска помощ и грижи и не плащат нищо, но това не значи, че е безплатно. Безплатно е за тях, но плащат всички данъкоплатци в държавата, т.е., то е солидарно предплатено. Така трябва да бъде.

        Водеща – А така ли е?

        А. Щерев – Всичко, което плаща държавата, то е солидарно предплатено. Във всичко, което плаща Касата също има солидарност. Принципът на солидарността е ясен, но искаме да въведем в доплащането също солидарност. Как? Ами, този, който има възможност ще доплаща, а този, който докаже, че няма възможност, тогава държавата ще доплаща за него. Това е солидарността. Има хора, които не могат да доплащат, за тях ще доплаща държавата. Ние трябва да излезем от тази схема на мислене, че държавата отговаря за всичко. Когато болниците са търговски дружества те отговарят и за своите приходи. Това е положението. Първото нещо, първото условие в медицината във всички цивилизовани страни по света е: болният влиза в болницата и когато има нужда на него му се оказа помощ и грижи без някой да го пита има ли пари или не. Това е първият принцип, който трябва да бъде спазван /впрочем той е записан и в закона /. Ако това не се спазва, всеки, който го е изпитал си търси правата. Кажете ми случай, в който някой е изписан от болница, защото не е могъл да плати и ще видите какво ще се случи. Веднага тези хора ще отидат в етичната комисия на ЛС. След това, обаче, когато за болния бъде положена съответната медицинска грижа, някой трябва да плати. Това хората не го разбират. Ако не е гражданинът трябва да плати държавата, т.е. гражданина трябва да докаже, че е социално слаб. Ако не докаже, че е социално слаб, болницата ще си иска, включително по съдебен ред парите, които й се дължат.

        Зрител – Възможно ли е да има здравно осигуряване с индивидуални, лични сметки ?

        А. Щерев – Такава една система напълно удовлетворява мен и моето семейство, защото моята заплата е 1800 лева и разбира се аз ще имам една висока вноска от 6% /това ще бъде около 120 лева на месец/ и тогава напълно ще мога да платя лечението на мен и моето семейство. Но, този, който взима 200 лева ще внася в същност 12 лева. С тези 12 лева той нищо не може да плати. Виждате, че с тази система, която предлага уважаемия господин се губи солидарността. В тази солидарност има известна несправедливост спрямо по-богатите, но те са длъжни да приемат това в името на солидарността. А солидарността гласи, че здравия плаща за болния, младия плаща за стария ,богатия плаща за бедния – ето това е солидарността, която е въведена преди повече от 130 години от Бисмарк в Германия и тази солидарност е налице във всички здравно осигурителни системи.
        Това, което предлага зрителят е личният портфейл, който може да бъде направен при едно допълнително доброволно застраховане. При такова застраховане вие си правите вноска, тя си е ваша, вие си я теглите, ако искате я ползвате по предназначение и т.н.
Към водещата :
       Гражданинът зададе въпрос – защо няма лична партида. Аз обясних защо, защото ще се загуби солидарността. Вие задавате друг въпрос – защо, когато отиде в болница гражданин, който плаща здравно осигурителна вноска трябва да доплаща? Ами защото здравно осигурителната вноска е 6%, а за да покрие цялата дейност, която е предписана по пакета здравната вноска трябва да бъде между 12 и 14%.

        Зрител:  Ако получавам 200 лв месечно възнаграждение аз социално слаб  ли съм ?

        А. Щерев – Конкретно искам да кажа, че социално слаби у нас са по определени критерии на Министерството на труда и социалната политика. Тези хора получават социални помощи като за ток, парно и др. и по същия начин би трябвало да получават и за здравеопазване. Знае се, че хората, които са социално слаби не са малко в България, но от друга страна се знае много добре, че една част от нашата икономика е в сивия сектор, т.е. ние имаме около 30% скрити доходи от БВП, който за следващата година ще бъде около 60 милиарда лева. От там нататък е въпрос на преценка на М-во на труда и социалната политика кой би могъл да бъде подпомогнат и кой не. Един човек, който има да речем голяма собственост, взима наем, има допълнителни доходи и взима 200 лева заплата, той няма да бъде социално слаб. Друг човек, който има две деца, който взима добавки за децата, съпругата му не работи, защото децата са малки и той взима 200 лева аз смятам, че той ще бъде социално слаб.

        Водеща – Казахте, че 4.3% от БВП е за здравеопазване. Колко е това в цифри?

        А. Щерев – Не е 4.3, а около 4%. Министерство на здравеопазването твърди и сигурен съм, че е така, че с 350 милиона лева ще бъдат повече парите, отколкото миналата година. Но, ние трябва да се приближаваме към европейски норми. Според европейските норми България е на последно място след Румъния, след Балтийските страни по отделен процент от БВП за здравеопазване и от друга страна по пари, които са на човек от населението за здравеопазване. Така за лекарства се получават около 30 евро на човек от населението, докато в други страни те са 200, 300, 400 евро.

        Водеща – В момента вървят промени в закона за здравето. Говореше се за училищни лекари, което вече се прие. Защо е този натиск изведнъж за промени точно в тази сфера – здравеопазване.

        А. Щерев – Ако ми позволите да започна малко по-отдалеч. Правителството на НДСВ и ДПС направи много за България през изминалия мандат – с приемането ни в съюз с демократични държави- НАТО, приемането ни в Европейския съюз, с финансовата и икономическа стабилност, не искам да изброявам всичко това. Но, това правителство не направи много други неща. Остави реформите в образованието и здравеопазването, не бяха проведени никакви реформи. Ако бяха проведени реформи по социалната политика от миналото правителство, виждате ефекта – намаляване на безработицата и система на социално подпомагане, докато по отношение на здравеопазване и образование не беше направено нищо. Както виждате тази година, две години от идването на новото правителство избухна бунта на учителите като никой не ги е организирал тези хора, но на тях им дойде до гуша да работят при едни и същи условия, без да има реформа. Бунтът на лекарите тепърва предстои, за това, защото и двете системи са не реформирани. Ние искаме да проведем един разговор в управляващата коалиция да се направят две неща. Да се направят реални реформи в здравеопазването и да се осигурят пари за тези реформи и лечението на българските граждани. Ако това не стане ще има бунтове точно на лекари и медицински специалисти.

        Водеща – Отговорете на въпроса ще има ли Национален рамков договор за 2008 г.

        А. Щерев – Ще има Национален рамков договор, ако бъдат заложени реформи в здравеопазването и бъдат отпуснати пари за осъществяване на тези реформи. Ако не бъдат осигурени тези неща аз не виждам как Управителния съвет на Българския лекарски съюз ще се изправи пред Събора на лекарите и ще каже: „ Няма пари, но ние подписахме договора „.

10 Коментара за “За националния рамков договор, здравната каса и здравната реформа”

  1. Tundertor Says:

    Какво са се задърпали толкова за това доплащане, като в момента положението е много зле. Просто няма лечение, за което да не трябва да бутнеш пари на ръка на лекарите, ако искаш да получиш нормална услуга. Просто е време да започне истинска реформа на тази забатачена система.

  2. антон антонов Says:

    То добре, ама дори с въвеждането на доплащането не виждам как тази порочна практика за взимането на пари на ръка ще се прекрати, щото тя идва не от болниците, ами от самите лекари, а българите май ако перифразирам термина на аристотел сме малко “зоон корупцион” :))))))))))

  3. Burke Says:

    Г-н Щерев, браво за позицията ви по бюджет 2008 в частта здравеопазване! Бяхте един от малкото хора от мнозинството, които имаха истинска позиция по него и не се поколебахте да я изразите гласно

  4. Либерал Says:

    Една точка и от мен, за пръв път виждам достойно поведение на народен представител от управляващите - всички останали мишоци от БСП, НДСВ и ДПС си гласуваха като послушни мишчици. Поздравления за смелостта и отговорното поведение!

  5. Василев Says:

    Както беше написал доцент Щерев в една от първите си публикации на този блог, в политиката трябва да има принципност. За жалост мнозина родни политици показаха, че принципността не е техен приоритет. Не си спомням досега депутат да е гласувал против бюджет на собственото си мнозинство.

  6. Minavasht Says:

    Ne vijdate li, che tova e igra ot vatre v NDSV - da pokajat, che naistina sa demokratichna partia, vmesto edna shayka podlizurkovci na Coburga. Shterev sega se pravi na vatreshna opozicia. Malko smeshno

  7. ЧОЧО Says:

    Минаващ, по-скоро смешно е това, което ти си написал, брат. Ако беше така както казваш, мишлиш ли, че само Щерев щеше да играе опозиция. Просто явно това остана единствения смелчага от големите бунтари, които се надигнаха през лятото. Обаче явно остана сам, къде са сега Панайотов и компания, а?

  8. не е толкова важно Says:

    Господин Щерев смятатате ли че може да изиграете някаква роля та дори и незначителна за промяна на ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.Ако не можете то няма смисъл изобщо да се обръщам към вас

  9. Силвина Says:

    Е това е проблема у нас, ако един народен представител реши да бъде проактивен и да предлага реформи без да го е съгласувал с ръководство на партията почват да го изолират неговите колеги от групата, които си гласуват по команда. Затова малко се съмнявам, че Щерев може да изиграе сериозна роля, щото както е казал народа - една птичка пролет не прави. Поне подобно поведение е полезно за някакъв вид обществено осъзнава - когато опозицията плюе един бюджет, предложен от правителството, си се приема за нормално, но когато депутат от мнозинството го направи вече трябва да се замисли. Ама като гледам публичните реакции, на хората много-много не им се мисли…

  10. Василев Says:

    Напълно съм сигласен със Силвина. Никакъв мажоритарен елемент няма у нас. В Народното събрание има 10-15 изявени фигури, а другите ни депутати са направо марионетки.