Запознавайки се с написаното и изговореното в медиите в понеделник, бях учуден от многообразието и дори развлекателността на някои материали и позиции, публикувани в иначе скучната и по-бедна откъм теми августовска преса. Вниманието ми обаче привлякоха две теми, по които ми се ще да разсъждавам днес.

Първата е фактът, че за пореден в България е пребит журналист. Това действително може да е чисто криминален, битов инцидент, за което само специализираните органи могат да се произнесат. Но в една демократична държава обществото заслужава тези специализирани органи в лицето на полицията максимално бързо да разкрият причините за такова действие и да сложат край на догадките. Защото ако причината е опит за затваряне на нечия уста, този акт на насилие се превръща в диагноза за цялото общество. Затова трябва да сме сигурни за какво става въпрос. Свободното слово е един от крайъгълните камъни на демокрацията. И всяко негово възпрепятстване уронва вярата в демократичното общество.

Демокрацията обаче може да бъде потъпкана и с демагогия и умишлени или неволни разсъждения в погрешна посока. Това ми съждение идва по повод втората тема, направила ми впечатление в днешните медии. А тя се отнася до изнесените данни за спада в потреблението на млечните продукти, хляба и месото. Естествено, че производители и наблюдателите на пазара имат право на своите заключения. Но е неправилно да се говори, че няма криза в потреблението и то за тези продукти от първа необходимост още повече, че съвсем категорично е ясно, че има криза и в ресторантьорския бизнес. Прочетох в днешната преса мнения, че българинът предпочитал по-евтините нискокачествени чуждестранни месни изделия пред местните луканки, но това, видите ли, не било заради кризата. Или, че потреблението на хляб било спаднало заради масовото спазване на диети. Това е смехотворно! Доказано е, че по време на криза диетите с цел здравословно хранене или отслабване са най-малко популярни, все пак приоритет е оцеляването.

Предлагам ви за размисъл само една алтернативна причина за спада в потреблението на хляб. Не изглежда ли достатъчно реалистична липсата на икономическа изгода да се хранят с хляб животните и това да е причината за намаляването на продажбите му?

Трябва да сме наясно, че криза има и че тя неминуемо натиска цените на хранителните продукти надолу. Разбира се , че ще има търговци, които ще опитат фактора „по-ниска цена” със занижено качество, но това в дългосрочен план е безперспективна политика. И това рано или късно ще се отрази върху процеса на конкуриране между родните и чуждестранните стоки. От тази гледна точка, кризата може да се окаже една възможност за подобряване на качеството на българските хранителни продукти. А не само да предизвиква плач за субсидии. Така че коментарите и изводите, които днес всеки може да прочете в медиите по повод причините за спада в потреблението, са меко казано неправилни. Те просто са твърде зависими от интересите на една или друга група производители. Обществото има други нужди и те са продукти с по-високо качество на възможно по-ниски цени. При еднаква и обективна регулация за всички, свободният пазар води точно до такива резултати!

Напиши коментар