Днес хората се нуждаят от много неща, които да осигурят и гарантират психическото, физическото, дори емоционалното им оцеляване. Но преди всичко, поне според мен, се нуждаят от истинско правосъдие, каквото в България не е имало от десетилетия, всъщност от втората половина на ХХ век. Тази констатация надали би изненадала който и да е българин.

Истинско правосъдие има единствено в свободни държави с развито гражданско общество и утвърдени изборност и обективност в работата на съдебните състави. В нашето объркано общество на преход, уви, не съществуват острови на демокрацията, пък камо ли един такъв остров да е съдебната система. Не бива обаче да се стига и до другата крайност, прекалената „демокрация” също не е алтернатива, защото не може общественото мнение да ръководи съда. А в последно време в България се случва точно това – съдът се ослушва за общественото мнение, въпреки че това е работа на социолозите. Свидетели сме на поредното объркване на ролите. Чувал съм от юристи репликата :„Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, съдът трябва да излезе от там”.

Признавам, трудно е да бъдеш обективен в обществената атмосфера на заклеймяване, каквато е обстановката у нас. Лично аз съм се противопоставял на правителството „Станишев” и водената от него в обществен ущърб политика и не вярвам да се намери някой, който да оспори това. Но в момента сме свидетели на една истинска хистерична вълна от хули и обвинения към предишните управляващи. Лесно се бие по падналия, но биещите трябва да внимават, защото надигнаха голяма вълна – от хули, но и от очаквания, която може да се обърне с цялата си сила срещу тях.

Бих се зарадвал на всеки осъден държавен служител, но само ако присъдата е справедлива и издадена от безпристрастен съд. А бих бил още по-щастлив, ако наред с присъди, станем свидетели и ползватели на едно по-добро образование, на повече ред в здравеопазването, на повишено внимание към потребителите и данъкоплатците.

Като заключение на всичко изложено в днешното ми мнение искам да добавя две неща. Никога не бива да забравяме, че всички ние сме смъртни. Управляващите обаче не бива да забравят още нещо – че са временно на своите постове.

Напиши коментар