Намаляването на средствата за образование е голяма грешка

Не знам колко души четат всеки брой на „Държавен вестник”, но за щастие някои журналисти са сред тях. Защото в днешния брой на „Труд” открих информацията, че в синхрон с антикризисните планове на правителството и стремежа му да запълни дупката в бюджета с 2 млрд. лева, е взето решение да се орежат парите за висшите учебни заведения. Оказа се, че не само те са потърпевши от спестовния устрем на управляващите, всяко министерство ще плати своя дан. На първо място е Министерството на труда и социалната политика, което трябва да съкрати разходите си с над 90 млн. лева. На второ място в тази своеобразна класация е отбраната с над 65 млн., следвана от здравеопазването с малко над 43 млн. Министерството на образованието, младежта и науката трябва да съкрати разходите си с 20 млн. лева. От тях близо 9 милиона според постановлението на Министерския съвет не трябва да стигнат до 33 държавни български университета.

„Недалновидно” е твърде мека дума, с която да се определени подобна постъпка на управляващите. В условия на криза на първо място би трябвало да са именно образованието, науката и културата. И ако с такива рестриктивни постъпки се цели налагането на пазарни принципи в образователната система, това може да стане чрез по-голяма автономност на учебните заведения и чрез разпределяне на приходите и държавните средства приоритетно към по-добрите структури.

 

От друга страна, ако целта на подобен род действия е антикризисност, то рационална антикризисна и то дългосрочна мярка е обвързването на образователната и социалната системи в тясно взаимодействие. Елементарната идея е пари да се дават не просто на безработни, а на активни хора, които желаят да се образоват. Отдавна трябваше да се наложи максимата, че помощи се дават, за да се развиваш, а не да лентяйстваш.

 

Освен това, образованието наравно със здравеопазването са двете системи, които в най-голяма степен могат да осъществят превантивни действия за качеството на човешкия потенциал на страната ни – за доброто физическо и интелектуално развитие на хората. Защото след кризата икономиката ни ще се нуждае не просто от здрави, но и от образовани и квалифицирани кадри, които да измъкнат държавата от неминуемите икономически последици. Поради тази причина влагането на средства в образование и здравеопазване всъщност е най-доброто вложение, което може да направи всяко едно управление. Но тези средства трябва да се изразходват рационално и с ясната представа за тяхната ефективност.

 

Това са на пръв поглед простички правила, но ако те не се спазват, провалът на загърбилото ги управление е предрешен. Живеем в ХХІ век и е абсурдно да се смята, че може да се прогресира с наливане на пари в земеделието и със съкращаването на средства за образование, наука и култура. Това не е антикризисна политика, а решения на хора, които може и да са специалисти в техните сфери, но нищо не разбират от макроикономика, от стратегическо и регионално планиране и развитие.

Напиши коментар