Не е ли време за реална здравна реформа? 

Новините за все по-тежкото финансово положение, в което изпада българската здравноосигурителна система, отново повдигат темата за нужните реформи в родното здравеопазване. Това, че здравната реформа у нас е спряла от 2001 г. насам е напълно вярно. Медиите обаче продължават да спестяват на сегашните управляващи истината за това, което трябва да се направи. А то наистина е болезнено. Няма как да стане реформа просто като се дадат част от парите, събрани от здравно-осигурените, на доброволните фондове. Те отдавна го искат – наготово да “лапнат” и да се разпореждат със събрани под формата на задължителни здравни вноски пари от държавата. Това беше идея на ДПС още от миналото 40-то НС. Истината е, че няма как такава стъпка да доведе до истинска реформа.

Какво обаче може да бъде сторено? Трябва да се въведе доплащането в българското здравеопазване. Трябва да стане ясно, че в момента НЗОК плаща за един пакет, който е достатъчно широк, но финансиран едва на 50 % или 60 % по клиничните пътеки. Тогава ще се види реалността. Не НЗОК, а държавният бюджет трябва да задели пари за хора, които нямат средства или здравна осигуровка и след това тези пари трябва да остават да тежат на държавния бюджет, ако хората наистина са социално слаби. Ако пък са излъгали, че са социално слаби, държавата трябва да си търси парите, но след като е извършена услугата. (Недопустимо е, заради липса на пари да се откаже достъп до здравни грижи на пациент) Тогава гражданите много бързо ще разберат, че трябва да си направят допълнителна доброволна здравна осигуровка, защото в този случай доплащането ще им излиза много по-евтино, отколкото, ако плащат директно. Който е щур да не си направи допълнителна осигуровка, да плаща кеш. Щом може да си го позволи.Така частните доброволни фондове ще получат парите за надградената система /услуга/ като се конкурират помежду си, а няма, както се точат сега, да получат тези средства наготово.

Очевидно държавата няма финансов ресурс да подържа здравната система и явно гражданите трябва да доплащат. Недофинансирането на системата предизвиква единствено постоянните лъжи и заблуждаване на населението, че всичко в здравеопазването е безплатно.

Доплащането ще сдържа разходите в системата, защото когато ползва доброволния фонд всеки ще се замисли дали ако безконтролно ползва медицинска помощ, няма да се увеличи вноската му. От друга страна доброволните фондове ще се явят контролен механизъм спрямо болниците и лекарите за необходимостта от провеждането на някои процедури.

Държавата трябва да има и друг механизъм за сдържане на разходите и това са т.нар. Диагностично свързани групи (ДСГ). Това е класически инструмент за сдържане на разходите в здравеопазването. Ето и Българския лекарски съюз (БЛС) е съгласен за въвеждане на ДСГ и това е едно много голямо задължение за лекарите и болниците, те при всички случаи ще трябва да работят повече за същите пари. Така, ако пациентите доплащат и не са доволни, да знаят че лекарите и болниците също поемат и то не малки задължения .

Другият дискутиран проблем е, че в момента броят на болниците е голям и много от тях трябва да бъдат затворени или с друг предмет на дейност .Това е административен подход и той няма да доведе до нищо добро. Необходим е друг подход, основан на пазарни принципи. Поради тази причина трябва да има критерии за плащане по ДСГ, както и да се плаща еднакво на всички болници, независимо от собствеността. Тогава на пазарен принцип ще се види кои болници ще бъдат предпочитани от пациентите, респективно кои ще останат в системата и колко на брой ще са те. Сегашната грижа за големите болници ми напомня грижата за човека с многото посредствени болници преди години и няколко елитни за подбрани другари.

Ако една малка община иска да си задържи болницата, в това няма нищо лошо, но кметът, общинския съвет и избирателите трябва да знаят, че трябва да платят за това удоволствие или удобство. Преди време в една богата малка община общинската управа ми предложи да взема под наем или концесия местната общинска болница, но с условието там да стават раждания (ражданията за миналата година там са около 300 за година) Аз им казах, че това не е проблем, въпреки че областния град е на 25 км, но за да се спази стандарта по АГ и жените да раждат безопасно е необходимо някой да плаща цената от около 3000 лв. за едно раждане. Няма как иначе граждани на ЕС да раждат в селска болница при съвременни условия.

Друг голям проблем за управляващите, който е като воденичен камък на шия, е здравната карта. Някои си представят много повърхностно този проблем. Здравната карта при социализма със задължителното разпределението на лекари и сестри беше “фасулска” работа. В сегашните условия обаче е неосъществима добра здравна карта, която трябва не просто да се направи и приеме, а да се изпълни в последствие, защото за всяко неатрактивно място за лекар или здравно заведение държавата трябва да плаща големи суми, за да задържи специалистите на тези места. Когато няма финансов ресурс, здравната карта може да се изпълни само като лозунг. Трябва да се обърне внимание и на факта, че здравната карта зависи от развитието на инфраструктурата (магистрали, пътища, комуникации.) В настоящия момент ми се струва, че не може да се върви към амбициозни проекти и трябва да се задоволим със скелета на здравна карта в по-големите населени места и да се развие спешната помощ в отдалечени региони, успоредно със силно увеличени пари за GP (т.нар. семейни лекари) в тези райони с  24 ч. дежурства в структурираните с малък обсег на действие  станции за спешна помощ.

И накрая хубава е идеята на министър-председателя Бойко Борисов да се направят трансплантации на всички пациенти, които чакат за това. Това е обаче е справяне с последствието на проблема, а не с неговата причина – съвсем скоро отново ще дойдат нови пациенти с нужда от различни трансплантации и тогава пак ще се чудим какво да правим. Отговорът е: профилактика, профилактика и пак профилактика със заделени пари за това. Ранно откриване на заболявания – по-малко страдание за хората, по-евтино лечение за повече граждани, по-дълъг и по-добър живот. Това, разбира се, става пак с организация и действия, а не с кампании. Ако не се лекуват хипертониите и диабета на време никога няма да може да насмогнем на трансплантации.

Въобще много са очакванията за това управление и трябва да се подкрепят истински реформи, а не идеите на мушмороците от някои доброволни фондове за харчене на готови пари. Защото така и баба знае!

Един коментар за “”

  1. Георги Says:

    Здравейте, доц. Щерев,

    изключително добре сте синтезирал проблемите и възможните пътища за решение. Лошото е, в много официални документи се съдържат десетки страници празнословия, за да останат проблемите неразпознати от обикновените хора.

    Като водещ специалист по IVF в България сигурно ще се изненадате какво се предвижда в тази насока в някои африкански държави, там където практически няма функционираща здравна система - http://green.democrit.com/bg/news.php?cell=631

    Макар че изглежда твърде спорно тази инициатива хората, разбира се с външна помощ, започват да градят всичко от нулата.

    Докато у нас, достигането до кота нула пак бихме сметнали за успех.

    Поздрави!

Напиши коментар