This article is also available in English - link

България трябва да се завърне на своя път към превръщането й отново в европейска страна. Българите трябва да положат значителни усилия за това държавата ни да бъде част от Европа, защото от нашия регион е започнала европейската история. България не принадлежи на Ориента или на Русия, тя може да бъде отново сега, както хилядолетия преди, трансмитор на европейските норми и поведение към Ориента и Русия, но в никакъв случай не трябва да се позволява обратното.

Тези мои разсъждения бяха породени след първата среща между новия български премиер, Бойко Борисов, и министър-председателя на Руската федерация, Владимир Путин. Съвсем очаквано основната тема на срещата бяха енергийните договорености между България и Русия и по-специално трите най-мащабни общи проекта – петролопровода Бургас-Александруполис, ядрената електроцентрала Белене и газопровода “Южен поток.” Срещата мина в напълно обичаен формален и дипломатичен фон и сякаш на нея не се случи нищо съществено. Това е известното за публиката, предполагам, че неизвестното е много повече. В дипломатичните реплики, разменени от премиерите на двете държави, обаче се съдържаха изключително важни послания. В тях имплицитно бяха представени политически намерения, които вероятно ще предопределят не само съдбата на общите енергийни проекти, но и на цялостните икономически и политически българо-руски отношения, както и бъдещото геополитическо позициониране на България. Две неща станаха ясни от срещата. На първо място, премиерът Борисов официализира външнополитически направената по-рано заявка за преоценка на рентабилността и понататъшното участие на България в два от изброените по-горе проекти (АЕЦ Белене и Бургас-Александрополис). Мнозина анализатори отчетоха в това опит за смекчаване на зависимостта на страната ни и отдалечаване от руската орбита на влияние. На свой ред, премиерът на Русия привидно показа пълно спокойствие и липса на раздразнение от втвърдената българска позиция по общите енергийни проекти. Неговите думи можеха да се опишат с класическия американски израз – Take it, or leave it. Сиреч, ако България иска да участва в тези проекти, нека съвсем бързо да заяви позицията си, в противен случай за Русия няма проблеми и тя ще търси алтернативи. Разбира се, това е само на повърхността – в действителност руските икономически и геополитически интереси са толкова сериозни, че натискът към България вероятно ще бъде засилен през следващите месеци. Кремъл вече нееднократно е доказвал, че знае много добре как да се възползва от енергийната зависимост на европейските държави за реализиране на собствените си външнополитически цели. (най-пресният пример беше кризата с газовите доставки от началото на 2009 г.)

Засега новото правителство на ГЕРБ дава всички заявки, че ще преосмисли българския политически курс към Москва, най-малкото по отношение на енергийната политика. Нека си припомним, че в началото на 2008 г. миналото правителство на Тройната коалиция, водено от БСП, сключи по напълно непрозрачен начин една серия от енергийни договорки с Русия. Още тогава ние с колегите ми от Българска нова демокрация (БНД) поискахме пълно оповестяване на параметрите на договореностите. Основателният ни аргумент беше, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, не е нормално обществото да бъде поставено в условие на пълна неяснота относно съдържанието на преговорите и ангажиментите. Правителството на БСП, разбира се, не обърна внимание на исканията на опозицията тогава. Като цяло непрозрачността на българо-руските договорки бе продължение на цялостната неяснота при предходния кабинет, витаеща около официалната българска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.

Поради изброеното аз подкрепям напълно заявката на новите управляващи да направят цялостна ревизия на енергийните договори с Русия. Именно това е един от най-очакваните ефекти от свалянето от власт на дуета Станишев-Първанов, който в енергийната политика работеше съвсем очевидно против българските интереси. Разбира се, новият български курс не може и не трябва да залага на конфронтация с руската страна. Това няма да бъде изгодно за никого. Във взаимоотношенията ни с Русия ние трябва да изхождаме от ясни принципи и национални приоритети. На първо място не бива да забравяме, че ние сме член ЕС и сме съюзник и партньор на европейските държави, а не на Русия. На второ, част сме от голямата евроатлантическата общност на демократични държави. Казвам общност, защото тя е именно такава, независимо от желанието на някои да противопоставят ЕС и САЩ. С Русия искаме да развиваме приятелски, равноправни отношения, базирани на взаимно зачитане и уважението – веднъж завинаги трябва да бъдат забравени бакалските сметки на Чърчъл и Сталин от преди половин век. България сега има могъщи съюзници и нека с доброжелателност и взаимен интерес да развиваме нашите отношения.

Що се отнася за ограничаването на възможността на Москва да налага натиск, използвайки енергийната зависимост на България и останалите европейските държави, то е наложително страната да търси решения не самостоятелно, а в рамките на ЕС в една съгласувана енергийна политика.

Оттук и изграждането на Южен поток, е въпрос, който ще се реши в рамките на ЕС, а не чрез двустранни договори между Русия и отделни страни, както Москва се стреми да постъпи. Ако за ЕС и общата европейска политика е по-изгодно да има Южен поток, а не Набуко - ОК. Ако не обаче – то трябва да се вслушаме в общия интерес на ЕС.

Въпросът за АЕЦ Белене е изключително сложен. (междувпрочем в БНД имаше различни мнения, част от тях повлияни от  г-н Йордан Костадинов, който според мен  разбираемо е силно пристрастен към тази тема) Лично аз мисля, че правилното становище може да се получи, ако ясно и прозрачно бъдат изпълнени няколко основни изисквания. На първо място, да има пълен експертен разчет и публична икономическа обосновка за реализирането на проекта и последиците от замразяването му при досега изградените мощности. На второ място трябва да има категорични гаранции за изпълнение на повишени изисквания на ядрена и радиационна безопасност и прилагане на най-добрите световни практики при работа и ремонт на ядрени съоръжения. На трето място, трябва да има пълна прозрачност за това кои са чуждестранните инвеститори, било то частни или държавни, които участват в осъществяването на проекта и какви са договорките с тях, с цел да бъде избегната всякаква опасност от попадане в зависимо положение в бъдеще и накърняване на интересите на България и ЕС. Струва ми се не просто неуместно, а трагикомично Русия сама да строи на българска територия подобен стратегически обект. Това не бива да се допуска в никакъв случай.

По отношение на проекта Бургас-Александруполис вече няма съмнения, че при условията, при които е сключен договора, и при отрицателното мнение на населението в района, просто не може да се мисли за продължаване на проектирането и строителството и каквито и да са инициативи в това отношение. Близо четирийсетте милиона долара годишно, които можем да очакваме след построяването на петролопровода, изглеждат нищожни в сравнение с евентуалните загуби за туристически ни бизнес от отлива на летовници по южното черноморие. Да не споменаваме и огромните екологични вреди, които може да нанесе една авария по тръбата. В руските медии се спомена, че Москва вече има алтернативно трасе – Самсун – Джейхан. Дори да се строи този петролопровод, би трябвало България да има възможности за въздействие и компенсации в случай на екологична катастрофа в рамките на черноморското сътрудничество.

И за финал нещо много важно – добре трябва да се прецени, ако замразим тотално общите енергийните проекти с Русия, дали наши съюзници като Гърция, Румъния и Турция няма да се възползват от това. Доверието към тях  е много скъпо нещо, за да си позволи да го има без алтернатива една малка и бедна страна като нашата, мамена толкова пъти от „приятели”. В крайна сметка е много трудно да се преценят правилно нещата, когато в публичното пространство доминират експерти, анализатори, медии и политици, които са зависими и тикат разсъжденията в определена изгодна за чужди страни посока.

 

 

 

 

2 Коментара за “След срещата Борисов-Путин”

  1. Драган Енев Says:

    Г-н Щерев, статията съвпада напълно с моите разбирания и съм много съгласен за това че у нас постоянно се манипулира общественото мнение от платени плямпачи от всякакъв тип. Съгласен съм и за това, че трябва да обмислим добре отношенията си с Русия занапред и да помним, че ние вече сме част от североатлантическия запад и ЕС. За жалост обаче на повечето хора в България ама въобще не им пука за тези важни въпроси. Гледат си всяка вечер Господари на Ефира и Шоуто на Слави и сега, ако и ги питат за каква да е ориентацията на страната ни и какво да правим с енергийните проекти сключени от БСП и няма и едно смислено мнение да се даде.

  2. Neno Says:

    Mnogo e vajno da ne si svalyame gashtite pred Rusia. No e vajno i da ne stavame tolkova zagubeni, che da izpadame v kraynosti i da stavame rusofobi i da zagubim ot emocii. CHista presmetlivost ni tryabva za da izvlechem nay-dobroto za nas.

Напиши коментар