В четвъртък (17.09) световните медии разпространиха новината, че САЩ се отказват от разполагането на елементи от анти-ракетната си система в Полша и Чехия. Стъпка, която най-вероятно е продиктувана от желанието за затопляне на напрегнатите в последните години отношения с Русия. Независимо, от сключените споразумения между бившата президентска администрация на Джордж Буш с полското и чешкото правителства, новият президент Барак Обама явно поема нов курс и вероятно ще се откаже от изграждането на системата за противоракетна отбрана (т.нар. ПРО) в Източна Европа. Американският държавен глава, който ще се срещне с руския президент Дмитрий Медведев следващата седмица в Ню Йорк, нееднократно е заявявал, че желае по-добри връзки с Русия. Неговото желание е двете суперсили и бивши врагове от Студената война да си сътрудничат по различни въпроси на световната сигурност – като бъдещето на Афганистан, въздържане на Иран от развитие на своята ядрена програма за военни цели и въобще ограничаване на разпространението на ядрено оръжие. Този нов курс напълно отговоря на либералната политика на диалог и сътрудничество в международните отношения, за които представителите на Демократическата партия в САЩ отдавна призоваваха. Ако отказът от изграждането на ПРО в Чехия и Полша официално бъде потвърдено, това със сигурно ще спомогне за подобряване на руско-американските отношения - Русия винаги е твърдяла, че възприема разполагането на ПРО в Чехия и Полша като заплаха за сигурността си. При всички положения обаче този ход ще събуди някои страхове в централноевропейските страни от бившия социалистически блок. Както анализаторите отбелязват, след 1989 г. тези държави гледат на Вашингтон като един от основните им поддръжници за въздържането на влиянието на имперските интереси на бившия си “господар”.

В крайна сметка решението на новата президентска администрация показва, че ще бъде сменена бившата политика на неотстъпчивост към Русия. САЩ вероятно има намерение да подели тежестта на това да бъде единствен “световен полицай”. Както при всяко поделяне на отговорности в международните отношения и тук всичко е въпрос на договорки и подялба на влияние. Можем само да се надяваме, че ще се окаже грешна констатацията на бившия чешки премиер, Мирек Тополанек, че решението на Обама е поредният знак, “че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди”. Дано този ход стартира не просто поредното преразпределяне на силите, а нов етап в сътрудничеството между двете суперсили в подържането на световен ред и стабилност. В тази връзка е интересно, че ден след оповестяването на новината за отказът на САЩ да от своите планове да разположат в Източна Европа елементи от противоракетния си щит, генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Размусен, побърза да отправи предложението алиансът и Русия да свържат системите си за противоракетна отбрана.

Ясно е, че след известен период на свиване на влиянието си, Москва се завръща на международната сцена като водеща световна сила. Предстои да видим как това ще се отрази на Източна Европа и на България в частност. Откакто съществува Русия води имперска политика и като една от световните суперсили не е чудно съобразяването с нейните желания. В миналото, а и в момента, експанзията на Русия е насочена навсякъде – на изток към японски територии; на юг – към влияние върху Иран, Афганистан, Ирак и южните авторитарни републики; на изток главно срещу интересите на Полша, Украйна и други по-малки съседни държави от т.нар Близка чужбина и на Север към придобиване на собственост от полярната област. Едно от важните направления на експанзията на руското влияние, което засяга и нашата страна, е югоизточното с интереси към прикавказките държави, към Турция, Румъния и България. Не са за подценяване интересите на Русия и в други части на света – Куба, Ангола, Конго, Либия, Венецуела. С други думи, дали ни харесва или не, светът и в частност България, са принудени да се съобразяват с външната политика на Москва.

В съвременния глобализиран свят не може да се очаква друго поведение от една от световните сили. Положението обаче е доста по-различно от това в последните години на Студената война. От една страна има  промяната на световния ред – първо израстването на нови суперсили - ЕС, Китай, Иран, Индия, Израел, Турция, които искат да са равностойни на старите империи. От друга, опитът на човечеството да замени старото противопоставяне и завладяване с помощта на военно надмощие и военна експанзия с нови инструменти - финансов, икономически, технологичен, културен, езиков, верски натиск. Светът все още не може да изключи от арсенала на завоюването войните и оръжията, но предполагам опасността от всеобщото унищожение чрез съвременните военни технологии съвсем ще премахне в близко бъдеще подобни инструменти. Все пак противопоставянето между имперски сили съществува от векове и хилядолетия, единствено актьорите се сменят и това, разбира се, не може да спре. Израз на тези противопоставяния в момента са интригите между Русия, САЩ, Иран за противоракетната отбрана. Предстои да видим до какво ще доведе новия американски курс в тази посока.

Въпреки всичко в сегашната ситуация изглеждат напълно оправдани опасенията на някои европейски държави от засилващия се натиск на Русия. Решението, включително за България, е само едно - общата европейска политика, съобразена с интересите на потенциално засегнатите по границите на ЕС държави. Главната опасност за България в средновековния свят винаги е била Гърция (Византия), а в съвременния Русия. За страната ни ключът към спокойното и добро бъдеще се крие в развитието на един силен ЕС и още по-добре на една стабилна и партнираща си евроатлантическа общност. Именно това гарантира занапред принадлежността на България към един цивилизован свят. 

Един коментар за “ПРО-мяна на международната сцена”

  1. Rado Says:

    Tazi statia stava osobeno prozorliva v svetlinata na nobelovata nagrada za Obama. Ni v klin, ni v rakav, mu ya davat i ochevidno go tikat v posoka da se otkaje ot svetovna hegemonia na USA. Vaprosat e dali tova shte e dobro ili poveche bedi chakat sveta. Az si misla, che vtoroto e po-veroatno.

Напиши коментар