Няколко материала в вчерашната преса ме мотивираха да напиша този коментар. На първо място впечатление ми направи информацията за проучванията, сочещи за широката  популярност на ГЕРБ в първите месеци след поемането на властта. Това показва, че общественото доверие към тази партия продължава да е високо. Не по-слаби обаче са и очакванията към новото управление, на които ще обърна внимание малко по-долу. От вчерашните вестници става ясно и че през октомври се планират цели 6 партийни конгреса – на СДС, ДСБ, БСП, ДПС, НДСВ и ВМРО. Както се отбелязва на тези конгреси изброените партии, по-голяма част, от които са емблеми на българския преход, ще ближат раните си. Разочарованието на избирателите от тези емблематични политически сили е толкова голямо, че те решиха отново след 2001 г. да прехвърлят надеждите си на една нова и млада политическа формация – в случая ГЕРБ.

В друга вчерашна публикация много ясно се демонстрира този процес на прехвърляне на очакванията на гражданите. В нея се казва, как в местните срещи на избирателите с депутатите на ГЕРБ основните искания са свързани с по-високи пенсии, по-добър достъп до здравеопазване, по-качествена инфраструктура, но най-вече с желанието да им се намери работа. Както се изразява един от пловдивските депутати на партията “Възприемат офисите ни като бюра по труда. Обикновено логиката им е: “Аз гласувах за вас, така че сега ми намерете работа.” Нищо ново. Участвайки в срещи с избиратели и преди 4, и преди 8, и преди 15 години, мога да кажа, че исканията им към управляващите винаги са били същите. Тепърва на новите управляващи от ГЕРБ им предстои да разберат, че трудно могат да удовлетворят голяма част от желанията на своите гласоподаватели. Това е периодът на отрезвяване, който неминуемо настъпва няколко месеца след вота. В крайна сметка нещата изглеждат далеч по-лесни преди избори, когато се представят политическите намерения, но трудността идва, когато те трябва да бъдат изпълнени де факто. Засега ГЕРБ успяват да запазят високо ниво на популярност, но рано или късно ще дойде негативизмът и разочарованието на част от избирателите, без това със сигурност да означава, че управлението се проваля.

Три месеца след поемането на властта от ГЕРБ могат да се откроят и положителни и отрицателни моменти. На първо място новите управляващи в съзвучие с предизборните си обещания полагат усилия да внесат позитивен елемент в управлението на страната чрез нов политически подход. Прави ми много силно впечатление фактът, че ГЕРБ държи някои изключително ключови парламентарни комисии да бъдат съставени на паритетен принцип или да бъдат председателствани от опозицията. За подобна нормална демократична практика ние от Българска нова демокрация настоявахме още през мандата на 40-то НС. Само по този начин контролът върху изпълнителната власт може да бъде ефективен. Не може например комисии като тази срещу корупцията, тази за ДАНС или етичната комисия да бъдат доминирани от мнозинството. Това е все едно управляващите да контролират сами себе си.

На второ място впечатление ми прави силният натиск за намаляване на държавната администрация. Ясно е, че ако в България продължава да има ширеща се корупция и злоупотреби, това се дължи на политизираната, раздута и неефективна администрация. “Стягането на юздите” е едно от най-похвалните стъпки на ГЕРБ засега. Вероятно могат да бъдат изведени и още позитивни моменти от предприетия нов политически курс след изборите.

Впечатление обаче ми прави управленското “стъписване” в някои области като например здравеопазването, където липсва идея и план за реализирането на наистина болезнени мерки, които трябва да бъдат предприети. Оправданията и отлагането във времето няма да доведе от само себе си до подобряване на състоянието на сектора. Ако не се задействат жизненоважните реформи, най-скоро ще лъсне истината, че всичко си е останало по старому и българското здравеопазване продължава “да боледува.”

Не на последно място трябва да се обърне внимание и на загатването в вчерашната преса, че ГЕРБ може да предприеме данъчни повишения. Опасявам се, че притиснато от дефицита в бюджета и от обещанията за намаляване на осигурителната тежест, управлението на ГЕРБ ще тръгне към увеличаването на някои налози в Бюджет 2010.  Дано това не се случи. Трябва да признаем обаче, че задачата на управляващите в ситуация на криза е изключително трудна. Ако новото правителство продължи своя реформаторски стремеж, то най-малкото трябва да се опитаме да разбираме и да подкрепяме това, което се прави като позитивни усилия.

За финал, нека отново да се върнем на темата за исканията на избирателите в приемните на депутатите на ГЕРБ. Време да се разбере, че по-високите пенсии, по-добрият достъп до качествено здравеопазване, и по-високата заетост не бива да се свързват пряко с избраните политици, а с реализирани програми. С други думи, не е въпросът някой, гласувал за победилата на вота политическа сила, да отиде в местния й клуб и да поиска в отплата на своята подкрепа намиране на работа.  По-важно е реализирането на програмата за заетост и мерките за нейното насърчаване да създават благоприятни възможности за тези хора да си намерят сами работа. Не е въпросът някой да отиде в приемната на депутата и да поиска по-висока пенсия. По-важно е реформата в пенсионната система да позволи на възможно най-голям брой хора да получават достойни доходи на старини. Не е въпросът някой да отиде в партийния офис и да поиска да му уредят достъп до определено лечебно заведение. По-важно системата да бъде реформирана така, че да му позволява качествено здравеопазване.

Примерите могат да бъдат безброй, но каква е разликата? В единия случай просто се решава краткосрочно даден частен проблем. Във втория става дума за провеждане на целенасочена политика с дългосрочни позитиви. Когато един демократично мислещ човек гласува за определена политическа сила, той може би си мисли именно за това как ще бъдат разрешени неговите частни въпроси, но очаква това да стане единствено чрез реализирането на определени политики. Политики, които ще са в негова полза, но и в полза на цялото общество. Именно това е рационалният вот, който трябва да води след себе си и рационални очаквания. Всичко останало е просто разновидност на шуробаджанащината в партийна форма.

3 Коментара за “Политики vs. уреждане на частни проблеми”

  1. Цветков Says:

    ГЕРБ ще са поредната осирация, вземете да се стегнете и престанете да им се мазнете всички малки в дясно. Щото като дойде провала нищо няма да може да се роди в тва дясно и то ще е за 50 години компрометирано. Трябва малко по критично да се гледа. За три месеца какво е свършено от това правителство - само с поредните големи надежди ще си останем.

  2. стоян Says:

    До главния прокурор на Република България
    бул. „Витоша” №2 София код 1 000
    Копие : Областен управител на Благоевградска област
    Окръжна прокуратура - гр.Благоевград
    Районна прокуратура - гр.Сандански

    Господин Главен прокурор,

    Многократно сме Ви сигнализирали за кражби на Държавни и общински имоти в община Сандански ,но за сега видим резултат няма ! Изпращаме Ви нови и нови факти за нови и нови грабежи !
    Малко история – нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот №99 том № рег.№3932 дело №364 от 2 000 год.
    На основание чл.483 от ГПК ,признавам „Интерхотел Сандански България „ АД гр.Сандански за Собственик на следния недвижим имот :Дворно място –тенис корт с площ -4.117 дка намиращ се в гр.Сандански извън регулацияа м.Бански път по АДС 4.030 дка
    При съставянето на акта се представиха следните документи удостоверяващи правото на собственост и изпълнение на особените изисквания на закона : акт за държавна собственост 2345/1.08.1995 год. и т. н. ……………………………….
    Чл. 483. Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
    (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
    Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот.
    Чл. 484. Нотариалният акт по предходния член трябва да съдържа:
    а) указанията по б. “а”, “б”, “д” и “е” на чл. 476;
    б) името, презимето и семейното име на собственика, а така също и занятието и местожителството му, и
    в) точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му.
    При издаване на този нотариален акт не се спазват разпорежданията на чл. 474, ал. 4 и 5, 475, 478 и 479.
    След малко размисъл какво се получава – че „Интерхотел Сандански България „ АД е придобил държавен терен по обстоятелствена проверка !!
    Разпоредете проверка !

    Стоян Стоянов
    Гр.Сандански Област Благоевградска

  3. стоян Says:

    Кметът на Сандански „топна“ Яне Янев
    Един по един излизат скандални факти за уж безгрешния и некорумпиран Яне Янев. Явно няма да се окаже чак такова вакло агънце. След Богомил Бонев, сега и градоначалникът на Сандански го е взел на мушката си.
    Навръх празника на Голяма Богородица, поздравявайки обществеността градоначалникът на прави едно от най-скандалните си изявления пред репортер на местното радио “Гея”.

    На зададен му въпрос, ще разчита ли на новата власт като партньор в управлението му, независимият кмет заявил, че по-скоро щял да заложи на собствените си сили.

    “Като знам какви хора превзеха властта в страната - онемявам…”, вдигнал рамене той, след което колегата ни журналист побързал да му напомни немалкото изказвания на техния съгражданин Яне Янев, че ако партията му влезе във властта, град Сандански щял да процъфти.

    Тогава кметът Антон Тотев реагирал доста , бурно:Само ще ви кажа, че Янев искаше от инициативния ми комитет поне един милион лева, за да не се занимавал с мен. Сами можете да си направите сметка що за човек е той.

    Сега не знам какво ще прави като депутат, но мога да предположа, без да го споделям, разбира се - отговорил градоначалникът, неусетно пускайки медийна бомба.

    За съгражданите му отношенията му с Янев са публична тайна.

    Двамата доскоро демонстрираха някакво лицимерно взаимно уважение, но повечето санданчани знаят, че те не могат да се понасят.

Напиши коментар