Критичен поглед върху Бюджет 2010

 

Бюджет 2010 е първият в новата история на България, който се приема без почти никаква политическа дискусия. Доскорошните управляващи от БСП и ДПС решиха да избягат от сериозен дебат, демонстрирайки комбинация от политическа безотговорност и икономическа некомпетентност. Трябва да се спомене обаче, че комфортът за новите управляващи, осигурен от липсата на смислен дебат и конструктивна опозиция едва ли може да се приеме като здравословен за финалното оформяне на Бюджет 2010. Параметрите на основния финансов документ на държавата съдържат твърде малко примери за целенасочена дясна реформаторска политика, която се очакваше от новото правителство и мнозинство на ГЕРБ. Бюджет 2010 може да се опише като бюджет на “оправданата предпазливост”. От една страна, умерените предположения в макрорамката са напълно оправдани в ситуация на бушуващи негативни тенденции в почти всички сектори на икономиката. От друга обаче именно в кризата страната ни се нуждае от стратегическо мислене и залагане на основите на бъдещ растеж и развитие чрез една дългосрочна реформаторска политика. Това липсва при бюджета за следващата година. В него отново по-голяма тежест например имат разходите за социални плащания, вместо разходите за образование и наука, които биха повишили конкурентоспособността на страната ни. Разходите за преки плащания на пенсионерите отново имат превес вместо разходите за подобряване на системата на здравеопазването, от която отново най-облагодетелствани биха били те. Ясно е, че в единия случай се запазва социалното спокойствие без обаче това да носи ползи за обществото ни в дълга перспектива, а в другия се финансира една промяна, която ще носи позитиви за страната ни и нейните граждани в годините напред. До голяма степен в Бюджет 2010 реформаторският подход е заменен от принципа на “снишаване, докато бурята отмине.” Внимание заслужава и запазването на твърде голямата преразпределителна роля на държавата. Заявката е дори че тя може да се повиши при актуализиране на бюджета в хода на годината при благоприятно развитието на икономиката и събираемостта на приходите. Формалното оправдание отново е кризисната ситуация, но подобно управленско поведение едва ли е подходящо за правителство, което се заявява като дясноцентристко. Все по-неплодотворно  изглежда партньорството между новите управляващи и старата десница, което се ограничава единствено в безрезервната постфактум подкрепа за правителствените решения, но не и на кооперация на експертен потенциал и обмяна на идеи. В крайна сметка, ако продължи досегашната политика на отлагане на очакваните реформи, съвсем скоро може да станем свидетели как временната “оправдана предпазливост” на Бюджет 2010 се изражда в поредното хронично управленско бездействие.

Един коментар за “”

  1. Lav Aslan Says:

    Shte obarnete palachinkata viy kato vidite che neshtata ne varvyat kako si trebe…

Напиши коментар