През последните две седмици се случи така, че трябваше да се занимавам интензивно със здравословното състояние на Йоана, служител на нашата клиника, която разви рядко срещано и много тежко заболяване. През този половин месец трябваше да се преживеят много неща, част, от които бих желал да споделя тук на блога.

Дълбока благодарност заслужава себеотрицанието и професионализма, който проявиха лекарите от Военна болница за преодоляването на критични моменти. Не по-малко важна беше и сплотеността на семейството на Йоана в това време на изпитание и трудности, когато тя почти си отиваше от живота. Нейните колеги и приятели също се притичваха ежедневно, за да помогнат, с каквото могат. Наложи се в последните няколко дни да транспортираме Йоана с автомобил до Германия. По пътя ни натам през граници и митнически служби видях как независимо от народност и етнос хората са способни да проявяват искрено съчувствие към нещастието на друг човек и да са готови за съдействие.

Извън емоционалния момент срещата с немската здравеопазна система ме накара да разсъждавам над съпоставката й с родното здравеопазване. Сравнението за жалост никак не е в полза на цялостната българска медицина. Не само по отношение на използваната апаратура и ресурси, но що се отнася до взаимодействието между различните медицински звена.

 Пристигайки в Германия екипът, който придружаваше Йоана, се срещнахме с изключителния ред и професионализъм в една немска университетска болница. Въпреки огромния поток от болни всичко там бе организирано перфектно и работеше като по ноти. Впечатление ми направи дисциплината, с която се изпълняват определените стандарти. У нас, независимо от добрата подготовка на лекарите и тяхното желание да положат необходимите грижи, в по-голяма степен действа субективният фактор, а не изпълнението на даден стандарт. Почти винаги се преценяват дадени действия не спрямо разписани правила и процедури, а на основата на второстепенни за лечението въпроси – дали даден ход ще се хареса на началника или на един или друг главен лекар, дали трябва предварително да се вземе разрешение за определена ясно необходима процедура в критичен момент, кой и как плаща за процедурата при положение, че това е въпрос, който трябва да касае администрацията и мениджмънта на дадено лечебно заведение и т.н. Това няма как да не окаже негативно влияние върху целия процес на едно лечение. Този субективен подход трябва да се промени, но тук вече говорим не просто за реформа, а за една цялостна промяна на манталитета. Очевидно цели поколения лекари и здравни специалисти трябва да бъдат обучавани в един нов начин на мислене.

Направиха ми също така впечатление, въпреки пълната готовност на немската страна за прием на нашата колега, огромните суми, които се изискват за лечение. Всеки трябва да има предвид, че добрата медицина изисква както човешко отношение, организация, дисциплина, така и голям финансов ресурс. Време е да се разбере, че няма безплатни неща и колкото по-специализирана и професионална е една услуга или в случая грижа, толкова повече ресурс изисква нейното осъществяване.

Още много може да се изпише за разликите между българския и немския модел на предоставяне на медицински грижи. Разлики, които показват голямата пропаст, пречеща засега в България да се постигне едно качествено здравеопазване на европейско ниво.

Завършвам тези разсъждения с благодарност към всички, които помогнаха Йоана да се изправи на крака и с надеждата, че скоро тя ще бъде отново здрава и ще се завърне при нас!

Напиши коментар