Сагата МВР-безконтролно интернет следене продължава. Тази седмица стана ясно, че въпреки че България има нови управляващи от министерството не са се отказали от една стара идея. Става въпрос за промените в Закона за електронните съобщения, с които МВР ще получи постоянен достъп до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците. В предишния мандат с колегите ми от БНД и тогавашната дясна опозиция в съзвучие с исканията на свободомислещата част от българското общество и активните граждански организации се противопоставихме успешно на тези промени. Не веднъж, а на няколко пъти се наложи да отбиваме исканията на МВР за промени в ЗЕС, защото управляващите използваха различни процедурни хватки и прийоми да ги поставят на дневен ред. В момента сме свидетели на поредната “вълна на атака” като по всичко си личи, че този път мнозинството ще даде зелена светлина на исканите от министерството изменения. Наднормените правомощия, които МВР ще получи, изглежда не притесняват голямата част от българското общество. Протест срещу промените има само от единици по-активни свободомислещи граждани, организирани в интернет пространството, няколко неправителствени организации и отделни политици.

В крайна сметка обаче почти фанатичното упорство, с което от вътрешното министерство се опитват да прокарат поправките вече година и то при две различни правителства, ме накараха да се замисля. Вероятно тези хора са прави. Те просто следват един тип милиционерско мислене, но го правят с най-добри намерения. Сигурно от МВР искрено се учудват, че въобще има хора, които се противопоставят над идеята за максимално широка възможност за следене на комуникацията, щом този механизъм е доказал при миналия режим своята ефективност. За тях това е добър начин да се бори престъпността, макар той да носи чертите на останал от миналото тоталитарен рефлекс. Дълбоко недемократичните дефекти, които могат да последват от позволението на органите за сигурност да навлязат по-дълбоко в личната сфера на гражданите, е въпрос, който не ги притеснява. Приоритет за тях е разкриването на престъпниците, свободата на словото и личната неприкосновеност не са първостепенни ценности. Няма и нужда да се замислят, че един и същ инструмент може да бъде използван за различни цели. Още повече, когато системата е “повредена”, когато няма ефективен възпиращ баланс между властите срещу евентуален произвол на една от тях и когато няма работещи правила, които да дадат отговор на един от основните демократични въпроси “кой ще контролира контролиращите?”

Тези хора са прави и поради още една проста причина. Самото ни общество няма нищо против да изтъргува гражданска свобода срещу повече сигурност. Това е остатък от предишното сталинистко мислене, извело до култ йезуитския принцип – целта оправдава средствата. Обществото ни в цялост още явно не е съзряло до либералната забележка към този принцип, гласящ, че ако не внимаваме при подбирането на средствата, те могат и да разрушат целта. Нека си припомним старата максима, че онзи който жертва свободата за повече сигурност, най-накрая губи и двете. Тоталитарните държави от миналото са историческото доказателство. И въпреки това у нас продължава неподправената меланхолията по онези “сигурни и спокойни” времена. Но какво друго да искаме от общество, доминирано от писатели - убедени комунисти, от журналисти – бивши ченгета, от военни - съветски възпитаници, от лекари - гордеещи се, че са лекували партийни величия, от учители - проповядвали социалистическата доктрина, от полицаи - служили на репресивния апарат, от  поети и артисти - възпявали режима, от учени – разчитащи единствено на държавата. В такава среда опълчването срещу разширяването на правомощията на МВР да следи интернет комуникацията и базата данни на мобилните оператори изглежда обречено, защото няма да бъде подкрепено от масово обществено неодобрение.

Излиза, че може би най-добрият подход е да се оставят промените, желани от милиционерите, които сега се наричат полицаи, най-накрая да минат.  Нека щом МВР смята, че престъпността може най-добре да се пребори като всички граждани бъдат поставени под следене, да получи това право.  В края на краищата всеки народ заслужава с действията си или с бездействието си своите управници!

4 Коментара за “Интернет следенене - “сигурност” вместо свобода”

  1. Цонков Says:

    Това което не разбират тези тъпи милиционерски кратуни е че демокрацията си има правила и те не могат да ги показват с кубинките си па ако ще и да са им добри намеренията. Щото почне ли веднъж повсеместното следене не се знае къде ще стигне

  2. Една свободомислеща гражданка Says:

    Колкото повече такива мнения има, толкова по-добре. Само гражданската и интелектуалната бдителност на всички нас могат да ни предпазят от преминаването на крехката граница в съотношението “свобода-сигурност”. Отвъд нея смисълът на човешкото общество ще бъде нарушен, то ще престане да бъде демократично и тоталитаризмът ще бъде поканен да влезне в нашите домове! За съжаление в ерата на чалга културата Съпротивата е малка и незначителна, щото друго го вълнува народеца ни.

  3. МВР Says:

    Недейте така бе хора. Ако не следим скайп и айсикю как ще хванем тези дето обират “без никакви задръжки” последните няколко дни. Не се притеснявайте няма да издаваме, че с пишете мръсотии с приятели по нета. Това ще си остане нашата малка тайна. Ние ще използваме информацията само срещу “наглите”.

  4. Божо Says:

    Бошлаф работа е това. По нискоинтелигентните сега ще се стрестнат, че ще ядат бой ако кажат нещо срещу вожда. По-умните обаче ще знаят, че няма как да се докаже тази “клевета” в съда, щото в интернет нещат амогат много лесно да се манипулират и като време и като автор и като всичко. Поне ще се изчисти малко интернета от глупави и неграмотни коментари и ще остане повече смислена и аргументирана критика.

Напиши коментар