2009 г. вече е зад гърба ни. Вече правим първите крачки в новата 2010-та и като при всяко начало погледите ни са насочени напред. Отново е време да се заречем, че ще изпълним това, което сме пропуснали да сторим досега. Винаги на кръгла дата или при старта на някакъв времеви период е лесно да планираме някаква промяна: ще спрем цигарите, ще започнем да спортуваме, ще намалим вредната храна, ще почнем да учим чужд език и т.н. Реализацията на успешните планове обаче не зависи от това дали ги правим в началото на годината, а от нашата воля да ги осъществим.

Обикновено, ако се огледа наоколо човек може да види, че това, което търси, се намира пред очите му. Хората се движат в дадена среда, която определя стремежите им, те искат да подражават един на друг, желаят да имат това, с което разполага ближния им и т.н. Залогът за успех най-често се крие в това да седнеш, за да помислиш, да останеш сам със себе си и с Бога и след това да запретнеш ръкави и да работиш здраво, за да реализираш плановете си. Ако стартираме новата година с разбирането, че въпреки всичко нашите успехи и провали зависят в най-голяма степен от собствените ни усилия, то нашите стъпки ще бъдат съпроводени с нужния ни реалистичен оптимизъм. В противен случай и през следващите дванадесет месеца ще останем в порочния кръг на трите О-та - оплакването, оправдаването и обвиненията към всичко и всеки за това, че буксуваме на едно място като индивиди, общество и държава.

Другото нещо, което трябва да превъзмогнем е комплексът ни за национална малоценност. Атакувани ту от Холандия, ту от Германия или от Рим и Брюксел, за съществуващи или преувеличени наши слабости, помпим мускули и се зъбим, вместо да помислим, анализираме и отговорим спокойно и аргументирано на нападките, а там където те са справедливи да кажем със самочувствието на силна и древна нация: „Прави сте!„ Разбира се, това превъзмогване трябва да стане в комбинация между малко повече самочувствие от постигнатото от нас досега и увеличаване на усилията за преодоляване на недостатъците, от които все още страда страната ни. България има още много какво да постигне, но често и тези, които ни атакуват и обиждат страдат от сходни проблеми като нашите. Те също има какво да свършат, за да ги преодолеят. Нека от всяка критика без излишна страст и с нужната самоирония да отсяваме частиците истина, които ще ни помогнат да се променим в правилна посока.

По пътя си към ЕС и НАТО вече доказахме, че можем да се справяме със слабостите си и да се променяме към по-добро. Но всеки успех идва с много работа и пот и, разбира се, известна доза шанс. С много труд и малко късмет успяхме да се присъединим към Североатлантическия алианс и Обединена Европа. Отново с много труд и малко късмет успяхме да се спасим от налагане на предпазна клауза в края на 2009 г. Сега отново ни трябват и двете, за да постигнем новите цели, пред които се изправяме – влизане на България в Еврозоната и приемане на страната ни в Шенгенското пространство.

Време е обаче да осъзнаем също, че просперитета в една държава и в едно общество не зависи само от управляващите. Той е и резултат от всекидневните усилия на всеки един гражданин, на всеки един член на общността – зависи от неговото ежедневно поведение, от изборите, които прави, от отношението му към заобикалящия го свят. Именно поради тази причина трябва да признаем за себе си, че не някой друг, а самите ние можем да направим България по-добро място за живеене. Управниците могат само да подпомогнат нашите усилия и да канализират гражданската енергия в определена посока - защото това, което в обществения живот е най-важно, става без участието и намесата на държавата, то е плод на индивидуалната инициатива на всеки един от нас. Нека през 2010 г. да се водим от това разбиране, за да се движим успешно напред. Нека да не търсим вината за това, което сме, или за възможния ни застой в нещо извън нас. Пътят да излезем от кризата и да се развиваме е открит. Остава през 2010 г. да го поемем.

 

2 Коментара за “2010… от нас зависи!”

  1. ... Says:

    Много либерален поглед. Обаче обществото в българия ясно още е далеч и вероятно никога няма да бъде такова. Хубаво е, че все повече хора почват да мислят по този. Колкото и протестантски да звучи, само с труд ще се оправим!!!

  2. Маргарита Says:

    За много години, уважаеми доц. Щерев! Желая Ви много здраве и успешна 2010 година! Абсолютно съм съгласна с Вас, че за всички процеси в страната ни са нужни усилията на всеки от нас. Не може да чакаме цял живот някой друг да свърши всичко вместо нас. 2010 година е време за промени в ценностите и морала. Нужен е баланс. Поздрави!

Напиши коментар