Убийството на Боби Цанков предизвика поредица от разнопосочни коментари и изказвания в публичното пространство. Сред различните циркулиращи мнения ми прави впечатление целенасоченият опит да се наложи виждането, че той не е бил журналист. Какъв тогава е човек, който публично се е изявявал като водещ на радио и телевизионни предавания, който е писал материали за вестници и списания? Във всички тези медии г-н Цанков не е работил като счетоводител или композитор например, а като журналист. Сега основната теза, която се налага е, че той е бил мошеник. Имайки предвид поведението и действията на г-н Цанков, може да е напълно вярно това твърдение, но трябва да имаме предвид, че “мошеник” е определение за даден човек, не е професия. Както наскоро каза в свое интервю председателят на Съюза на съдиите, г-жа Нели Куцкова – както има продажни и поръчкови журналисти, така има подкупни и  лоши съдии. Техните некоректни действия обаче не премахват квалификацията на професията им. Докато работят в медии или в съдебната система едните си остават журналисти, а другите съдии. Проблемът тук отново е липсата на критично гражданско общество в България и недостатъчната морална сила на професионалните колегии. С тази морална сила и подкрепата и непоносимостта на обществото към дадени действия, определени личности просто нямаше да бъдат допускани дълго да упражняват съответната професия. Те щяха да бъдат отлъчвани и нямаше да могат да печелят от своите злоупотреби - щяха да бъдат наричани бивши съдии, бивши журналисти и т.н и нямаше да петнят името на съответната гилдия. Трябва да признаем, че в случая с Боби Цанков това не се е случило и до самия си трагичен край той продължаваше да води предавания в електронните медии и да публикува статии в редица печатни издания. Както обществото, така и журналистическата гилдия, трябва да признаят срамната истина, че достъп до медийна изява е имал един човек с 16 дела за измами. Въпросът дали той може или не да се нарече журналист е напълно второстепенен и измества вниманието от основния проблем. Чрез този въпрос в момента ние си крием като щраус главата в пясъка, докато  истината си остава на показ. Образът на Боби Цанков се пръкна и разви именно на медийната сцена, вероятно непубличните му занимания и връзките му с подземния свят са последствие от неговите начални медийни занимания. Тук трябва да си зададем и въпроса за коректността на собствениците, главните редактори и продуцентите в медиите, в които той се е подвизавал, щом те до последно му осигуряваха протекция, трибуна и ефир. Истината просто е, че Боби Цанков е яркият пример за човек, който не просто се е възползвал, а е продукт на дефектите на цялото ни общество. Няма никакво значение професията, която той е упражнявал – такива хора има във всяка една сфера. Ако ние продължаваме да се държим като щрауси по подобни казуси, никога няма да съзреем като общество. Никога няма да достигнем до онази гражданска зрялост и обществена отговорност, която ще ни позволява заедно да създадем среда на нетърпимост и недопускане на подобно поведение в  определена гилдия, занаят или среда. В свободния свят съществува освен бясната конкуренция и морални норми за поведение, които не си позволяват да нарушат дори медийни звезди и политици, артисти и президенти. Защото, ако вече имахме тази зрялост и отговорност, въпросът дали Боби Цанков е бил журналист или не, нямаше да е на дневен ред след знаковото му убийство – той щеше да е отдавна “бивш” заради злоупотребите, които е извършил още в началото на кариерата си,a може би щеше да остане жив.

Напиши коментар