Вчера се опитах да се включа в протеста пред Народното събрание срещу промените в Закона за електронните съобщения, позволяващи безконтролното следене на интернет и мобилната комуникация. Право да си кажа този митинг беше малко тъжна история заради вялото участие на граждани в него. Младежи с раници, с компютри и дори с цигулки в ръка идваха да се присъединят към протестиращите, имаше и представители на някои политически сили. Явно е обаче, че по-голямата част от тези, които биха могли да защитят свободата на свободната комуникация и въобще свободата на свободното слово, са в чужбина или просто не искат да са активни в реалното пространство. В България очевидно са останали повече хора, които си комуникират на живо или си правят договорки лице в лице по кръчмите и не се страхуват толкова, че МВР би могла да следи компютърната кореспонденция или телефонните им разговори.

Общо взето вчера се получи една спокойна софийска утрин с малко събиране на група от хора. Полицията направи идеална тренировка с дислоцирането на крупни части, коли, цивилни полицаи и т.н. блокирали почти цялата околност на Народното събрание. Рехавото участие на граждани в протеста беше изключително удобно за органите на реда. Така всеки един от малобройните участници можеше да бъде прилежно картотекиран. Последното е шега само наполовина. Въобще младежите на митинга изглеждаха безпомощни като ято яребици на снежно поле. Трябва да призная, че ме досрамя от тези хора и не можах да отида при тях. Представители на моето поколение просто отсъстваха от протеста. Дали поради това, че много малка част от тях използват съвременните методи за комуникация или по простата причина, че много от тях вече не живеят в реалния свят - някои буквално, други метафорично.

И все пак в заключение трябва да завърша позитивно. Щом полицията направи така, че да няма изстъпления и провокации на протеста, а управляващата партия обяви намерението да оттегли спорния законопроект, то можем да кажем, че България е една демократична държава, където управляващите ще се вслушват в гласа на гражданското общество, а властта действа в интерес на гражданите. Ако обаче продължи желанието за налагане на пълен контрол над комуникацията ни от МВР чрез други процедурни хватки, както бяхме свидетели досега, то не виждам как обществото ни ще се предпази от възможното “изнасилване” на свободно общуване и въобще на свободното слово у нас. Вчера се видя, че активните млади българи са по-силни във виртуалното, отколкото в реалното пространство, останалите пък граждани сякаш са се пренесли в един отвъден свят на апатия и незаинтересованост. При такова положение демокрацията, която винаги се крепи на обществената бдителност, лесно може да бъде сгазена под ботуша на тоталния контрол. Може само да се надяваме, че това няма да се случи.

2 Коментара за “Протестът срещу интернет следенето”

  1. Петко Ковачев Says:

    Доц. Щерев, изпуснали сте да видите, че имаше и хора от Вашето поколение на митинга. Това, разбира се, не е най-важното. В крайна сметка всеки взема решенията за себе си и после си носи последствията. По-важното е, че обществена бдителност има. Има, независимо от опитите тя да бъде смачквана с всички сили през годините. С всякакви заплахи, като една, която няма начин да не ви е позната: “Ако не се откажете от протеста и спрете завода за отпадъци, ние ще ви закрием общинската болница”. И дори от време на време обществената бдителност постига успехи. А успехите дават пример, нали?

  2. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Ковачев,
    Ако говорите за завода за отпадъци, който трябваше да се строи край Гълъбово имам много ясни спомени и ясно изразено мнение, което бих поддържал и сега, ако някой ме пита за това. Никога не съм заплашвал или предлагал да се закрие която и да е общинска болница по простата причина, че болницата може да се закрие само от собственика /общината /. Отделен въпрос е това, че когато няма финансиране, независимо дали иска или не, собственикът ще се принуди да закрие една болница без дейност. Това, което съм предлагал на времето, е хората да приемат построяването на завода за изгаряне на отпадъци с модерна технология, но в замяна на това да искат от държавата финансиране на дългосрочни оздравителни и профилактични мерки за региона, което щеше може би да спаси болницата в града. Обществеността на Гълъбово изпусна тази възможност.

Напиши коментар