Цяла седмица казусът “Румяна Желева” предизвиква разпалена дискусия у нас и в Европа. Днес или най-късно утре очакваме развръзката и това ме провокира да коментирам темата. Вече няма значение дали политическите сделки между десните, либералите и социалистите в Европейския парламент (ЕП) ще позволят или ще отрежат г-жа Желева от поста на еврокомисар. Нейното слабо представяне е факт, както са факт и цялата поредица от негативни коментари от европейските политици и западните медии след него. Не бива да забравяме, че кандидат-комисарите представят не само себе си, но и правителствата, които са ги номинирали, както и собствените си държави. С други думи, вредата срещу и без това разклатения имидж на България пред европейските институции и най-вече пред европейските граждани е налице. Вътрешните договорки в ЕП може да спасят кандидатурата на г-жа Желева, но няма да подобрят образа на страната ни, която е изпратила неподготвен кандидат при това със съмнения за недеклариран конфликт на интереси.

Първата ми реакция при началната информация за хода на изслушването и коментарите непосредствено след него беше неодобрение срещу компроматната атака срещу г-жа Желева,  инициирана от български представители. Станахме свидетели на  познатия до болка роден прийом на компроматните борби. За жалост този път под формата на опит за пренасяне на “махленски” политически скандали на европейско ниво. Точно неодобрението ми срещу подобен стил ме накара да се поинтересувам за хода на цялото изслушване и да го изгледам в пълнота. Когато се проследи цялото представяне на Румяна Желева се вижда, че негативното идва в повече. Вярно е, че атаката срещу нея е добре организирана и успява да постигне целта си – да я извади  от равновесие. Но също така е вярно, че по време на изслушването  се разбира ясно неподготвеността на българския кандидат за еврокомисар по двете основни теми, с които бяха свързани питанията на евродепутаите.

От една страна неподготвеност да даде смислен отговор, който по категоричен начин да разсее съмнения за евентуалния конфликт на интереси и собствеността върху фирмата Global Consult. Въпросите наистина бяха до голяма степен злонамерени, но те не бяха неочаквани. Г-жа Желева очевидно не само не беше подготвила дори за себе си план за отбиване на обвиненията. Поради липсата на опит тя собственоръчно направи няколко недопустими от политическа гледна точка гафове, които допълнително влошиха представянето й (като споменаването на разпространяваните документи от Антония Първанова, даващо повод  на последната да вземе думата, прескачането от английски на български в ключови моменти, неубедителните отговори относно собствеността на цитираната фирма и т.н).

От друга, което е и по- неприятно,  се разкри експертната  неподготвеност на българския кандидат еврокомисар да даде компетентни отговори по въпросите, свързани с нейния ресор. На недостатъчно гъвкав английски език г-жа Желева даваше общи отговори на съвсем конкретни въпроси. По отношение на експертната компетентност нейното представяне беше на средностатистически гражданин с по-широка обща култура. Подобно ниво може и да мине в родния политически живот, но е повече от недостатъчно за европейската политическа сцена. Не бива да забравяме, че г-жа Желева не е единствено българската кандидатура за европейски комисар, тя е външният министър на страната ни. Поради това нейната недостатъчна подготовка за изслушването й миналия вторник буди още по-голямо недоумение. Ресорът, който се поверява на България бе ясен от месеци, външно министерство разполага с огромен човешки и експертен потенциал за анализи и PR, времето за подготовка беше достатъчно и при всичко това Румяна Желева се представи изключително неубедително. Нещо повече силното й представяне в експертната част на изслушването й, щеше до голяма степен да неутрализира нападките по отношение на темата за конфликта на интереси. Това обаче не се случи и отрицателните последствия са налице. Излишно е също така да се споменава, че ако Борисов и ГЕРБ бяха заложили на кооперация с останалата част от десницата можеше да се излъчи далеч по-подходяща, по-подготвена и по-добре приета кандидатура за поста.

Българската кандидатура се оказа слабото звено в новата Европейска комисия, което либералите, социалистите и зелените в ЕП умело атакуваха. Политическата цел очевидно беше да се постави в неудобно положение президента Хосе Мануел Барозу и ЕНП като цяло. Реалните негативни последици обаче ще са за сметка на българското правителство, за българската десница като цяло и както вече споменах за имиджа на България. Казусът “Желева” е първият сериозен външнополитически гаф на премиера Бойко Борисов и първият европейски шамар за управлението на ГЕРБ. Фактът, че вече навсякъде се говори именно за казуса или случая “Желева” показва, че забавянето на българската позиция в изчакване сред политическото боричкане в ЕП кандидатурата все пак да се промъкне, не е най-далновидното решение. Не с хитруване и упорство, а с бързи отговорни и прагматични действия ефектът от този гаф може да бъде смекчен и той да се превърне във важен урок занапред в оставащата част от мандата на ГЕРБ. Надявам се, че през тази седмица на разгорещени дебати и критики на управляващите да е станало ясно, че не може да се експериментира с неподготвеност и некомпетентност, когато България се представя на европейската сцена. Още повече се надявам те да са разбрали, че това е валидно и за воденето на държавното управление като цяло.

Ще завърша, свързвайки случващото се с Румяна Желева с цялостното управленско поведение на правителството, водено от Бойко Борисов. Основното очакване към ГЕРБ е демонстрирането на воля за промяна и предлагане на компетентни решения по секторни политики. Вече стана ясно, че основната слабост на сегашното управление е именно липсата на експертна подготвеност и компетентност. В хода на предизборната кампания и при първите стъпки на правителството на ГЕРБ стана ясно, че има реална амбиция за реформи и прекъсване на порочната политика, водена при предходното управление. Желанието за промяна е видно в отделните сектори на държавното управление като образование, здравеопазване, сигурност, усвояване на европейските средства и т.н. Във всяка от тези области  обаче освен разобличаване на злоупотребите в миналото и демонстрация на желание за справяне с тях, са необходими и реални действия, за да бъдат изпълнени дадени заявки. Именно тук проличава дефицитът на опит, умения и експертиза на това правителство. От тук нататък може да се продължи по пътя на конфронтацията и на показния ПР, но може да се тръгне и по пътя на рационалните действия и прагматичното партньорство. Общественото напрежение вече чука на вратата, търпението на Европа отново се изчерпва, така че няма нужда да се споменава кой подход би бил по-полезен не само за България, но и за дългосрочната перспектива на управляващата в момента партия.

2 Коментара за “Казусът “Румяна Желева” - симптом или урок”

  1. Стефан Says:

    Много добра забележка, че случилото се с Желва може да бъде симптом за това правителство, но може да се превърне и във важен урок. Най-важното от този коментар е накрая. Защото представянето на Желева беше еманация на поведението на цялото правителство на ГЕРБ. Ако се поучат от това, че безхаберието и празните усмивки не водят до успешно управление на страната може и нещо да се получи. Ако ли не, тогава нега следващите да влезнат казано по мек начин.

  2. Славов Says:

    Симптом който може да се превърне в урок или да се предизвести в сериозно заболяване. Добре, че бат Бойкo май обича да се учи и не му пречи да променя мнението си през няколко часа като умните глави му кажат. Последното с Желева дето я махаха и оставяха през час е доказателство. В крайна сметка разума надделя и ще си имаме нов по-кадърен външен министър.

Напиши коментар