Който каквото си направи сам, никой не може да му го направи. Дай на глупавия власт и гледай какво става. Прост народ – слаба държава . Мога да изреждам още много такива народни мъдрости. Едно от нещата, което отказваме да разберем е, че промяната е в нас. Ние, българите, непрекъснато очакваме управляващите, съдебната система и останалите власти сами да се поправят или да ни оправят. Многобройните исторически примери, а и опитът ни от последните десетилетия показва, че това няма да се случи докато самото общество не го наложи по категоричен начин. Ние, гражданите, трябва да “бутаме” напред промяната, макар понякога и с лишения.

Последните решения на съда за случаи като убийството на Чората, убийството на Борилски, борбата за бонусите в съдебната система за 2009 г.  и много,много други факти показват, че нашата съдебната власт в нейната цялост боледува. Добрата новина е, че налице има желание за излизане от тази ситуация, набелязват се мерки, правят се експертни съвещания и т.н. Реформата обаче не става за един ден и чрез повдигане за косите по барон Мюнхаузеновски. Трябва да има разбиране, че тя е плод на един постепенен процес и изменение на начина на мислене и порядките в работата в тези институции успоредно с промените на законите в страната и мисленето на гражданите.

Всеки гражданин и всеки управленец трябва да разбере, че намесата в работата на съда, е нещо, което пречи на общия процес. В нормална ситуация всеки българин ще заяви, че е за справедлив, безпристрастен и независим съд. Когато обаче се окаже страна пред този съд, било като управник или физическо лице,  винаги търси начини за въздействие на неговите решения спрямо възможностите и ресурсите, с които разполага. Примерите в тази посока са неизброими и не се ограничават единствено до съдебната система.

Сегашното правителството със своите действия по казуса “Румяна Желева”, с усилията си по европейските фондове, с намеренията за борба с престъпността, демонстрира желание за полезни за страната решения. За съжаление положителните крайни резултати не се постигат само с желание. В допълнение трябва да кажем, че оказването на натиск върху определени органи и институции за публични становища, съобразени с конюнктурните интереси на управляващите, е порочна практика (визирам становището на Министерство на правосъдието по казуса “Желева” и последвалите тълкувания, че правилника на НС не е закон)

По същия начин трябва да се обърне внимание и на прекомерната и поради това нездравословна намеса на държавата в редица сфери. Типичен пример за това  са редица държавни регулации в като например тези за цените на ток, газ, за когенерация и т.н., при които има пълно объркване и чрез които държавните регулаторни органи  решават  за момента  предимно социални въпроси. Това облекчава положението на определени групи, но в твърде краткосрочен план. В дългосрочен те водят най-вече до по-голям пазарен хаос, затъване и вреди за цялото общество. Време е да разберем, че цените на енергоизточниците трябва да бъдат пазарно и екологично ориентирани, независимо че някой може да спечели или социалната цена може да бъде висока. Ако това не се случи, задълбочаването на проблемите, включително и социалните, ще продължава.Това трябва да се разбира и от потърпевшите граждани и ако при кражбите от топлоразпределителните дружества, те реагират справедливо, то при пазарно и екологично определяне на цените на енергийните източници трябва да има осъзнаването на истината, че няма безплатни неща на този свят. Или както казва народа безплатно е само сиренцето в капана за мишки.

По всички горни частично изброени сфери и разбира се много други е необходима реформа. Реформа, която трябва да се инициира в интерес на обществото, а не да се осъществява съобразно личния интерес на един или друг. Последното звучи като азбучна истина, но продължава да не се спазва. В заключение искам да напиша, че в живота се случват неща при които трябва да опонираме на управляващите с цялата сила на гражданското общество да не се случват. Но има и реформи, които в момента ни засягат лично и ако в този момент подкрепим управлението за осъществяването им полза ще има не само цялото общество, а и самите ние. 

Отново се връщам до казаното в началото - промяната е в самите нас. Забравяйки го, ние постоянно ще каним някой да ни оправя… И той ще го прави, но не в положителния смисъл на думата, както всички се надяваме.

P.S. Зная че постъпвам до известна степен неразумно със съветите си и мога да подразня доста хора в сегашната тежка икономическа, финансова и духовна криза, още повече че нашия народ е казал: „Акъл не ща, пари ми дай!”, но….извинявайте!

Един коментар за “Промяната е в нас”

  1. Апостол Апостолов Says:

    Отдавна си го мисля и непрекъснато го повтарям: ние, българите, се нуждаем спешно от ПРЕОЦЕНКА НА ВСИЧКИ НАШИ ЦЕННОСТИ!

Напиши коментар