Прочетох във в. Сега новината, че стартирането на програмата за студентско кредитиране се отлага за пореден път. В кризисната ситуация забавянето на тази мярка, изискваща държавно финансиране и гаранции, вероятно ще спести публични ресурси. Замислих се обаче дали именно кризата не изисква нейното по-бързо въвеждане. Всяко заделяне на държавни пари за образование не е просто харчене, то е инвестиция в дългосрочните ползи за цялото общество и икономиката на страната ни. Въвеждането на реално студентско кредитиране би позволило на сегашни и бъдещи студенти да получат търсеното от тях образование без допълнителни пречки и затруднения. Излишно е да казвам, че това създава национален ресурс и повишава конкурентоспособността на икономиката ни.

За да обясня какво мисля, ще направя леко отклонение от темата. Миналата събота участвах в среща на представителите на частните болници с представители на управляващите. На нея управляващите представиха какви са намеренията им за т.нар. преструктуриране на болници и въобще предвижданите стъпки в здравната реформа. Представителите на частните лечебни заведения пък направихме обща декларация и представихме своите виждания за промени в сектора. Ясно е, че управляващите ще отстъпят от позицията за закриване на неефективните, малки болници под натиска на общините и поради липсата на организация за това. Казвам всичко това, за да направя паралел между сферите на здравеопазването и образованието и тяхното състояние понастоящем.

Политически активните и гласуващи граждани в момента са преобладаващо от групата на по-възрастните хора в България. В голямата си част това са онези, които биха пострадали най-много при закриването на болниците в малките градове и които най-тежко ще понесат, ако реформата не бъде извършена по правилен начин. В крайна сметка тези граждани най-много разчитат на социалните функции, които изпълняват тези неефективни лечебни заведения. Ясно е, че управляващите трябва да мислят сериозно над този проблем. От друга страна обаче най-лошият вариант е да се отстъпи от вече започната реформа единствено с цел да се спре нарастващото недоволство срещу правителството. Такова управленско поведение ни обрича на постоянен застой и нерешени проблеми, защото е ясно, че тежките реформи дават своите положителни резултати в дългосрочен план.

Това важи както здравеопазването, така и за образованието. В момента примерно се изразходват далече повече средства за социални помощи при безработица, отколкото за малки насърчителни мерки в подкрепа на придобиването на добро образование, каквото е студентското кредитиране например. Дали е случайно, че правителствените мерки са насочени преобладаващо към онази част от населението, която е по-малко икономически активна, но далеч по-политически мобилизирана. Младите хора по традиция са обществено индиферентни и преобладаващо не се възползват от правото си на глас. Те не се интересуват много от политика и смятат, че реализацията им не зависи толкова от управленските решения. Казано по-ясно, те не са след “целевия електорат” на нито едни управляващи, независимо кои са те. Сегашното правителство също не прави изключение. За да гарантира стабилността си, то се движи по линията на най-малкото съпротивление. А именно, удовлетворява исканията на онези слоеве на населението, които са най-социално чувствителни, най-мобилизирани за изборно участие, но за жалост и най-малко допринасят за движението на България напред. В крайна сметка и при изготвянето на държавния бюджет за 2010 за социални плащания бяха отделени най-много пари. Днес се вижда обаче, че за финансиране и гаранции за преференциално студентско кредитиране все още не може да се намери ресурс. Засилената социалната роля на държавата е изключително нужна, за да се смекчат настоящите негативни ефекти от кризата. Само инвестициите в образование обаче ще осигурят нужната национална конкурентоспособност, за да се възстановим от тази криза в перспектива. Ако сегашната политика продължи, то може да се окаже, че в бъдеще няма да има подготвени хора, които да спомогнат на България да се отласне от дъното и да се върне по пътя към просперитет.

Както неведнъж съм казвал, образованието наравно със здравеопазването са двете системи, където в най-голяма степен могат да се осъществят превантивни мерки за подобряване на качеството на човешкия потенциал на страната ни – за доброто физическо и интелектуално развитие на българските граждани. Защото след кризата икономиката ни ще се нуждае не просто от здрави, но и от образовани и квалифицирани кадри, които да измъкнат държавата от неминуемите икономически последици. Поради тази причина влагането на средства в образование и здравеопазване всъщност са най-доброто вложение, което може да направи всяко едно управление. Разбира се, понякога тези вложения изискват болезнени мерки, които няма как да се извършат, ако управляващите се грижат единствено за имиджа си на момента.

2 Коментара за “Образование по време на криза”

  1. Апостол Апостолов Says:

    С въпросите на студентското кредитиране не бива да се занимават политиците и държавата. То е ясно, че ще я оплескат. Въпросът трябва да се разрешава изцяло от банките и търсещите подобни кредити млади хора.

  2. terarest Says:

    Напред науката е слънце… Това неслучайно е консервативния химн на България. Само чрез образование може да се получи постепенно онзи напредък, който ни е нужен. Чукундурите от ГЕРБ не очаквам да го разберат.

Напиши коментар