Като потомък на българи - бежанци от Беломорска Тракия, съм радостен да открия на блога си тема, в която да можем да обменяме информация, да представяме свои спомени за нашите предци и да дискутираме въпроси по темата. Надявам се този форум да се превърне в място за виртуални срещи на тракийците, а защо не и за организиране на реални такива в бъдеще.
03 март, 2010 в 11:11 часа
До Николай Димитров и до Атанас Щерев:
Уважаеми Господа,
Членувал съм в Тракийското дружество в София, но за кратко, понеже заминах за чужбина и … останах за постоянно. В момента съм в САЩ. Интересувам се от дейността ви, но не виждам уебстраница. Не се откриват лесно и имейли и телефони за контакт. С удоволствие бих поставил на старниците на моя уебсайт Eurochicago.com повече информация за организацията, за дейността и за членовете й.
Пожелавам ви здраве и успехи!
03 март, 2010 в 14:19 часа
Уважаеми г-н Стаматов,
Като потомък на тракийци аз уважавам паметта, историята и традициите на нашите прадеди и именно затова предлагам на блога си тази инициатива за форум и коментари по темата. Това обаче няма нищо общо със Съюза на тракийските дружества в България /СТДБ/, дружество на което моя дядо е бил активен деятел и аз съм бил член на Върховния комитет.
Из “Устав” на Съюза на трakийските дружества в България
София, 2001
Чл.1
/1/ Съюзът на тракийските дружества в България е независимо, непартийно, неправителствено обществено-патриотично доброволно сдружение за неопределен срок на тракийските дружества и на другите тракийски организации, юридически лица с нестопанска цел, осъщетвяващи общяественополезна дейност.
Сега този съюз е обсебен и експлоатиран в момента от Българската социалистическа партия, този съюз на многопартийни избори подкрепи и лобира открито за избирането на г-н Първанов за президент, участва в избори на страната на БСП и по този начин наруши устава си и компрометира тракийското движение. Съжалявам за откровението, знам, че е българска орисия деленето и че в единството е силата, но опита ми в СТДБ показва, че или трябва да се отделиш от определен кръг хора или трябва да се примириш и да бъдеш тяхна маша. Съжалявам още веднъж и използвам случая да се извиня и на г-н Николай Димитров от дружество Тракия -София затова, че не мога да участвам в мероприятия на организация, която се изполва подмолно за целите на една политическа партия в България. Аз лично имам политически пристрастия, които заявявам открито, но не възнамерявам да правя това на този форум. Форумът на моя блог е напълно частна инициатива, тук ще се пише само за Тракия и няма нищо общо със Съюза на тракийските дружества в България.
04 март, 2010 в 3:55 часа
Pozdraviavam vi za iniciativata, dano se razvie. Pozdravi na vsichki trakiyci!
04 март, 2010 в 16:22 часа
Г-н Щерев, аз съм наследник на бежанци от Беломорска Тракия.От Шумен съм, дядо ми е бил на 10 години когато идва в България, живя и почина в Шумен. В старите “зелени” паспорти пишеше, че е роден в гр. Хидели Гърция, в Община Шумен в архива пише с. Хиделий Турция, а в библиотеката ми казаха, че това е с.Ени Чифлик - Хиделий Чорлу.Знам само от детските си спомени, че селото/града се е намирало на р.Ергене или близо до нея.Моля Ви ако можете да ми помогнете напишете ми къде се намира сега, в Турция или в Гърция, или тогава в коя държава е било? Ще Ви бъда безкрайно благодарна.
04 март, 2010 в 16:29 часа
Ако някой може да ми даде информация дали Ени Чифлик и Хидели са едно и също село/град може да ми пише на pph@abv.bg ще съм благодарна.
05 март, 2010 в 1:45 часа
Доц. Щерев и аз съм потомък на българи от Беломорска Тракия от Шумен. Родовата памет е хубаво нещо, въпросът е за какво ще се използва. Не виждам много смисъл да се подкрепя присъдружния съюз на БСП, защото имах допир с тези нечистоплътни люде, както и да се използва волята на тракийските наследници, за да се извиват ръцете на Турция при присъединяването й в ЕС. Принадлежим на друго време доц. Щерев и ми е трудно да видя механизъм за промяна на исторически факти и процеси
05 март, 2010 в 18:45 часа
Уважаеми г-н Щерев,
С настоящия е-май бих желал да Ви благодаря за две неща. Първо за форума, който сте организирали във Вашия блог и който дава възможност на тракийските българи да поддържат връзка помежду си, обменяйки мнения, и второ за Вашето откритото отношение към нашето дружество с което ще се съобразя.
Длъжен съм да споделя с Вас, че в личен план битувам с организаторски функции в софийското тракийско дружество и нямам никакви политически пристрастия, което обаче не означава, че не се интересувам от обществения и политически живот в България и около нея. При участието си в планирането и реализирането на дружествените мероприятия аз и моите колеги с които работим изхождаме от гледна точка те да бъдат полезни на тракийските бежанци и техните наследници. Попадайки съвсем случайно на Вашия блог /предходящия и настоящ форум/ си позволих да споделя за една планирана с експерти среща от която според мен хората, които присъстваха имаха само полза като ориентир за състоянието на тракийския имуществен проблем. Между другото съм длъжен да споделя с Вас и публиката, която участва в този форум, че в дейността си дружество “Тракия” организира мероприятията си не единствено и само за своите членове, но за всички тракийци. Въз основа на 17 годишно присъствие в Съюза на тракийските дружества в България намирам, че този подход е присъщ и на него. Ползата от неговата дейност и тази на дружествата е обща – за всички тракийски българи. Аз лично не се занимавам с политика и в също време чистосърдечно твърдя, че не намирам в платформите на която и да е партия задача да популяризира и работи за решаването на тракийския имуществен проблем. Ако това до известна степен се прави е резултат от дейността на Съюза и дружествата.
С последвалото съобщение, което си позволих да пусна /с част от предстоящите мероприятия/ не беше с цел да наруша Вашето медийно пространство или по някакъв начин да натрапвам организацията към която аз съм съпричастен и чиито авторитет не ми е безразличен.
В тази връзка моля да приемете моите извинения /тъй като тези действия бяха лично моя инициатива/ ако считате тези постинги като натрапени и несъобразени с Вашите лични оценки и разбирания.
С уважение,
Николай Димитров
07 март, 2010 в 22:39 часа
Уважаема Павлина,
Това, което можах да открия за Ени чифлик е следното:
Ученичката Симона Тихомирова от 12 кл. на ІІ СОУ “проф.Никола Маринов” гр. Търговище с научен р-л г-жа Маруся Максимова се включи в ІV национален исторически конкурс на тема “Фамилната история и превратностите на ХХ век с описанието на “Андреевия род от с. Хиделии” по спомени на роднини. В настоящият момент ученичката усилено проучва родословното дърво на рода.
…през злокобната 1913 – 14 г. освен от горепосочените села пристигат българи и от Одрински вилает – Турция - гр. Чорлу, Ени чифлик – Хиделии, село Яна, с. Бойджилар и др. Установяват се в гр. Търговище и селата Буховци, Бистра, Макариополско, Въбел, Подгорица и др.
Село Еничифлик може да намерите на картата на Турция като напишете в Google - Google maps и преместите картата на европейската част на Турция. Намирате град Чорлу, който е близо до Мраморно море и на 15 километра на юг почти на брега на Мраморно море откривате селото на Вашите прадеди -Еничифлик.
11 март, 2010 в 23:21 часа
Доцент Щерев ,приветствам ви за този форум ,имахме нужда от него! Аз също съм потомък на тракийски бежанци ,но използвам вашия форум за да попитам дали някой познава или е чул за лицето ТрендафилКаракостов Трендафилов живял в Свиленград до 1945г. Роден 1906 в Караба ,Гърция бил е музикант кларнетист.Има ли някъде архив ,където да се провери?
18 март, 2010 в 19:22 часа
Поздрави на всички с надежда.Прабаба ми Киряко Атанасова Нашкова и Прадядо ми Атанас Димитров Нашков са живеели в село Чомлекио Одринско и около 1913 г. са бежанци в село Лесово Ямболско.Другият ми прадядо с фамилия Брайков (Христо,Колю или Георги) е от село Акбунар (сега е Сарайакпънар) на север от Одрин и също отива в село Лесово.Снахата му се казва Анастасия.Ако на някой му говорят нещо тези данни и иска да помогне да се обади! GSM 0894 092718 Караатанасов. Благодаря сърдечно на всички и пожелавам успех в издирванията!
20 март, 2010 в 12:11 часа
Уважаеми читатели, търся потомци ,на живяли в Малко Търново в годините преди и след Преображенското въстание.
21 март, 2010 в 1:00 часа
Zdraveite Trakiyci po celia svyat. Mnogo se radvam, che otkrih tozi forum za vrazka. Interesno mi e da cheta informaciata tuk i dano da obmennyanme poveche informacia. Pozdravi na vsichki
22 март, 2010 в 18:42 часа
Чудесна идея, д-р Щерев
Вие ни помогнахте да се свържем потомци от село Ени чифлик - Чорленско.
Благодарим Ви. Продължавам с интерес да следя темата.
Бъдете здрави и успех на всички заели се да научат повече за рода си.
23 март, 2010 в 18:19 часа
Uvagaemi;Doc.Sterev;zdraveyte!Pishe vi edna pazientka;koyato skoro beshe pri vas na licna konsultaciya.Izpisahte mi terapiya ;ot koyatosum mnogo dovolna.Byahte mnogo vnimatelen i izcerpatelen!Blagodarya vi ot surze!Imam edin vupros kum vas.
kasae za mayka mi;koyato e na 54 godini.Operirana e prez 1992 godina i e napravena totalna histerektomiya po povod cokoladovi kisti i mioma .Bila e 3-4 godini sled operaziyata na Estrofen i Klimonorm.Izsledvala e kostna plutnost-vsihkoe v norma.Poradi mastopatiya na dysnata gurda e spryana hormonalnata terapiya i nisto ne priema do momenta no ima goresti vulni i ne se shuvstva dobre.Moge li da si vzeme Remifemin na tozi etap.Predvaritelno vi blagodarya.Prosledenae mastopatiyata i tozi problem veshe go nyama.Ima ponyakoga visoko RR No pie suotvetnata terapiya.ste ocakvam vashiya otgovor! Do skoro! S uvagenie kum vas D.Neitcehva
25 март, 2010 в 13:47 часа
Уважаема Д.Нейчева,
Позволете ми да отговоря на Вашия въпрос на форума за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве - http://www.atanas-shterev.com/?p=586
25 март, 2010 в 20:57 часа
Здравейте,тракийци!
Аз също съм потомък на бежанци,прокудени от Одринска Тракия.Рода на баба ми по бащина линия са преселници от с.Ени Чифлик.Тя прекара живота си и почина в с.Драгомир,пазарджишка област.На тях също, както срещнах и в прдишния блог са казвали Маджирите.За съжаление както баща ми така и чичо и леля са починали,а аз самия знам много малко за предците си.Ще се радвам да се свържа с хора,които знаят повече за бежанци от с.Ени Чифлик. E-mail ми е hopeless1966@abv.bg
Поздрави на всички!
27 март, 2010 в 21:23 часа
ЗДРАВЕЙТЕ НА ВСИЧКИ
И АЗ СЪМ ПОТОМЪК НА БЕЖАНЦИ ОТ ОДРИНСКА ТАКИЯ
ПРАДЯДО МИ ЯНИ АТАНАСОВ КИРЯКОВ Е ЖИВЯЛ В СЕЛО СИНЕКЛИ ЛОЗЕНГРАДСКО. НЕГОВИЯ ДЯДО КОЙТО СЕ Е КАЗВАЛ КИРЯК Е БИЛ КМЕТ НА СЕЛОТО - БИЛ Е ЗАКЛАН ОТ ТУРЦИТЕ. МАЙ ТОВА Е ВСИЧКО КОЕТО ЗНАМ
30 март, 2010 в 19:42 часа
Здравейте, прадядо ми е от Ени Чифлик, обл. Чорлу. Ако някой знае как мога да намеря документ за собственност / тапия на турски език / да ми пише на емел vanq562@abv.bg
11 април, 2010 в 19:56 часа
zdraveite otnovo
v posledstvie razbrah che prababa mi e ot Kadievo i se e kazvala Milka
vidqh che na Rosi Mihova blizkite syshto sa bili ot tam
15 май, 2010 в 15:31 часа
дядо ми Велик Георгиев Чамуров е преселник от Акбунар в село Маточина.Бил е доста имотен.С преселването от Турция е загубил всичко и за поколенията си.
26 май, 2010 в 13:39 часа
Здравейте и специални адмираций за доц.Щерев за форума,който е създал.
И аз съм потомък на тракийски бежанци баба ми е от с. Пишман,а дядо ми доколкото си спомням е от Марамли живяли са в с.Костур Свиленградско до началото на 50-те,после се преселват в Хасково.
Моля ви ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА все пак сме Българи.
09 юни, 2010 в 15:42 часа
Информацията която получих, че с. Хидилии е Ени чифлик не е вярна. Получих копия от документите за имотите ни и там пише, че с. Хидилия е в област Хайроболска т.е. Хиделия и Ени чифлик не са едно и също село. Ени Чифлик е много на юг и е близо до Мроморно море в област Чорлу, а нашето село Хидилия трябва да е по в централна или западната част към Гърция. Ако има някой наследник на родени в Хидилия област Хайроболска моля да ми пише.
09 юни, 2010 в 15:51 часа
Получих копия от ЦДА на страници от домакинска карта с описани имената /на бежанците/ моите прадеди и имотите им в Турция.Въпросът ми е какво ще правим нататък като нямаме документи за собственост и дали някой е успял да си извади такива. Моля ако някой има иформация да ми пише.
14 юни, 2010 в 21:53 часа
Отговор за Павлина - Хубаво е, че споделяме, но като, че ли няма развитие нашия въпрос …. Нашите управници нехаят за тези имоти ….а ние разчитаме на тях (нашите политици) …. От 2007 год. имам някаква декларация от ЦДА за имотите на предците ни оставени в Турция, но Турски документ няма … за което се говореше по медиите, че ще има спогодба между архивите на Турция и България за обмяна на информация … до сега …нищо …Ако някой знае нещо повече може да пише.
15 юни, 2010 в 12:28 часа
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЩЕРЕВ,
Моите поздравления за форума, който сте създали и от който имаме вопиюща нужда за да се помни всичко, което са преживели нашите деди!
Девизът на тракийци е “НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, НО НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ” и той е много актуален и сега.
Трябва да помним и съхраняваме историята, да я предаваме на поколенията в истинския и вид, а не - изопачена както ни обработваха десетилетия.
Аз съм потомка на бежанци, родени в Беломорието.
За съжаление и двамата ми родители вече не са между живите, но благодаря на съдбата, че съм научила и запомнила много факти от тях за миналото на рода ми и за всичко преживяно в тези ужасни години на преселение.
Майка ми е била родена в село Доган Хисар - Дедеагачко /сега Есими - до Александруполис/.
Очите ми се пълнят със сълзи когато си спомня нейните разкази за селото, за детството й там и после - за преселението и съдбата на сираче, което от малко се е борило с несгодите, но успяла да изучи занаят и отгледала и изучила мен с много труд и лишения.
Баща ми също е родиен в този край, но до Ксанти - село Габрово. Семейството му също е прокудено, а селото опожарено. Идват в Пловдив с 8 деца, някои от тях умират, но баща ми успява да се изучи - завършва Американския колеж, който му дава преди всичко изключително възпитание и богата култура. Жлко, че ненавременната му кончина пресича бъдещето, което е било многообещаващо.
Сега четейки книгата на Петко Бочаров - “Картини от три Българии” много ясно си представям моят баща и откривам много сходство в живота им.
Извинете ме за накъсаните мисли, но това е една от първите ми изповеди на тази тема и не мога да не се вълнувам.
Ще Ви помоля ако някой има нещо да сподели по отношение на това, което написах - нека го направи в този форум. Може да открия по този начин някои близки люде на моите родители, които не познавам.
Фамилията ми по баща е Миткова.
Желая Ви много успехи във всяко добро дело.
Дерзайте!
С поздрав Румяна Георгиева
21 юни, 2010 в 14:45 часа
Здравейте ,
от доста време търся нещо /нещичко /, от което да тръгна . Знам че корена ни е от Беломорска Тракия .При изселничеството рода ни са се установили в махала между Севлиево и Габрово . След като
турците се изселват прадядо ми Атанас Габраджиев / тази фамилия идва от това ,че е дошъл от района около Габрово/купува къща в с.Мараш общ.Шумен.Били са 4 братя и една сестра . Не разполагам с никакви други сведения.Ще бъда благодарна на всякаква информация.Преди 30 год. се появил някакъв човек от Габрово да ги търси , но тъй и не оставил адрес и не са се срещнали.Много бих искала да науча от къде са дошли . Благодаря !
23 юни, 2010 в 23:01 часа
Уважаеми тракийци,
Радвам се на положителните емоции, които предизвиква този форум, но думата ми е за друго. Хубаво би било някой да научи повече за родния край на прадедите си или за свои роднини, но за да се случи това са необходими повече данни. От друга страна не бива да забравяме, че с личните данни в Internet може и често се злоупотребява. И все пак, когато искате да научите повече за свой дядо, баба, прабаба и т.н., трябва да се споменат родово име, име и презиме, приблизителна година на раждане, образование, професия, старото име на родното място и мястото на изселване в България. Има литературни и исторически данни от времето още на Руско турската война от 1878 г. за брой и място на изселени семейства в България. По-късно такива сведения могат да се намерят в трудове ма Милетич, А.Разбойников и много други. В наше време един голям радетел на историята на тракийци е г-н Димитър Шалапатов от Хасково. Аз например притежавам от архива на дядо ми Димитър Карев списъци на ученици от класовете и местата, където той е преподавал. Не зная дали ще бъде полезно да ги публикувам? Някой може да познае свой роднина в тези списъци?!! Сигурно има много други хора, които имат сведения за свои прадеди. Споделянето на информация може да ни помогне да познаем по-добре миналото си!
25 юни, 2010 в 14:47 часа
do kude stigna vyproa s tarkiiskite bejanci i obe6tateniqta koito obe6taha
28 юни, 2010 в 17:27 часа
Здравейте!
Радвам се, че открих този сайт!
Отдавна желая да науча повече за родът на моята баба. Намерих само докумен, че е родена 1915г в Еле Гюно /не знам дали е правилно записано в документа/. Може ли да ми помогне някой, да го намеря поне на картата? Всичките ми усилия до сега са напразни, само знам, че е близко до границата с Гърция и е в одринско /но не съм пак сигурен/? Предварително благодаря!
28 юни, 2010 в 19:38 часа
Здравейте!
Радвам се, че открих този форум!
Отдавна желая да намеря нещо за родът на моята баба. Тя се казва Елена Дамянова. Има само един документ, че е родена в Еле Гюно през 1916г. Не съм сигурен, че името на рожденното място е изписано вярно в документа, защото не мога да открия нищо за него, както и рожденната дата. По спомени на баща ми тя е 1915г. Баба ми е разказвала, че когато са бягали тя е била много малка /по разкази на нейните родители/ и за да не плаче са и давали “биберон” от виме на коза. Не са успели да вземат нищо, селото е било запалено и просто е трябвало бързо да тръгнат. Била е с родителите си и чичовците и. Стигат до Тополов град, като бежанци. Доколкото аз се запознах, ако е вярна рожденната дата тяхното бягство съвпада с бежанците от Беломорска тракия, а не от Одринска /което е по- рано/. Само това са ми разказвали. Ще ми се някой да може, да ми помогне с информация. Предварително благодаря!
30 юни, 2010 в 2:11 часа
ОТГОВОР на КИРИЛ ЖЕЛЕВ - в общината, където е живяла и починала баба Ви има документи - АКТ ЗА СМЪРТ от където можете да вземете повече информация, като трите пълни имена, на колко години е починала, къде е родена и т. н. От там ще Ви издадат и УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ, което също ще Ви трябва при подаване на ЗАЯВЛЕНИЕТО до ЦДА - София.
30 юни, 2010 в 2:36 часа
Здравейте!
Радвам се, че обменяме информация тук, но някой знае ли дали изобщо има преговори, защото от Нова година, както отрязаха Божидар Димитров -(който просто искаше да ускори хода на преговорите), вече нищо не се чува… За толкова години не се намери политик, който да защити народа си ….а какво е държава без народ …
14 юли, 2010 в 1:50 часа
Блазе ви българи! Спокойно и безпроблемно идвате в Турция , и черпите информация на място. А ние милионите турци прогонени и насилствено изселени от фашистко-комунистическите режими в България нямаме възможност да посещаваме дори и гробовете на родителите си… Въпреки че съм роден в България не мога да посетя родината си… А за Божидар Димитров , мога да кажа че без малко щеше да вкара България в батаклъка. Обезщетенията за тракийските българи са стотинки при обезщетенията които България трябва да плати на българските турци…Това беше темата на последните преговори. Знам го от присъствал на тази среща. И Бойко много навреме се измъкна от този капан, и ошамари Божко… Това е основното от преговорите. Може да попитате младата мацка от Атака. Беше очаровала турците, даже присъствието и беше прието като жест на Волен Сидеров …
14 юли, 2010 в 22:59 часа
Първо ще напомня на последния господин че онеправданите според него български турци полу4ават български пенсии в Турция.
Второ:имат право да се върнат свободно в българия ,да направят справка в държавния архив,
да получат нотариалните актове на имуществото на своите родители и деди и след това да се разпореждат с него както намерят за добре-да го ползват или да го продават.Ако има проблем
могат да наемат адвокат и да водят дела.
Аз обаче досега не съм чул някой потомък на тракииските бежанци да е бил допуснат до турските архиви камо ли да получи нотариален документ и да има право да се разпорежда с имуществото на дедите си.моят дядо е изгонен на 12 години от родното си село което е било чисто край Пинархисар което е било населено само с българи.И се чудя защо трябва да водим преговори само за обезщетения.Аз лично не искам никакви пари от Турция а искам да получа правото да ми бъде върнати имотите на дядо ми.Искам да вляза в владение на къщата и нивите които е имал. Те и сега си стоят там както преди сто години.А като си ги получа ще реша какво да ги правя после.Мисля че нашите държавници могат да помислят и за този вариант тоест за реципрочно отношение на турската държава към българските граждани с имоти в Турция.
и послено:този форум е за наследниците на тракийските българи и мисля че не е коректно в него да пишат лица които не са свързани с този въпрос
18 юли, 2010 в 20:13 часа
За Турчин
Уважаеми господине,
Не зная защо не можете да дойдете в България и “да посещавате дори и гробовете на родителите си…” Чудно ми е това, което сте написали и какво целите?! Що се отнася до този форум той събира потомците на българите, живяли столетия на земите, където днес се намира Европейската част на Турция и Северна Гърция. Ние знаем и признаваме историческите реалности, но това не ни пречи да обсъждаме и помним преживяванията на нашите прадеди не само изгонени насилствено от родните домове, а и предимно жени и невръстни деца, умъртвявани и клани като добитък, и то от здрави мъже. Насилствената смяна на имената на българските турци в новата ни история е друга срамна страница в историята на региона, но тя не ни затруднява да наречем случилото се в 1913- 1920 г. с изселено над 200 000 българско население в Одринска и Беломорска тракия геноцид. Аз лично съм сигурен, че пътят към истината и справедливостта е въпрос на преговори и излагане на аргументи. Уверен съм, че бъдещето на Турция е също в Европейския съюз, но само при спазване на европейските норми и правила на поведение и при законосъобразното удовлетворяване на претенциите на ощетените и от двете страни.
Използвам случая и да изложа своето мнение за поставения от г-жа Ваня ……….. въпрос за обезщетенията на тракийските бежанци. Не се надявайте на скорошно решение на този проблем. Моето семейство също има имуществени претенции, както всяко семейство на тракийски бежанци, но аз лично смятам, че едва ли ще доживея да видя удовлетворени тези претенции, както не доживяха това моите предци. Аз лично смятам, че едва ли е най-важното имуществото, което трябва да се върне на изгонените от земите си българи, много по-важно за паметтта на загиналите тракийци е да се възстанови историческата истина, за насилственото обезбългаряване на тези територии, за масовите убийства и то по най-жесток начин, за подлите задкулисни действия на Европейските Велики сили и Русия, за престъпното бездействие и действия на българските управляващи тогава, за огромните задължения, които Турция дължи на потомците на тракийци и българската държава в подписан от нея договор. Историята е тази, която ни учи да живеем по-добре и да не повтаряме грешките си и точно това се опитваме на направим на този форум, без да желаем никому лошото.
20 юли, 2010 в 23:03 часа
Щерев, докато няма признание от турска страна за насилствените изселвания и обезщетения за семействата за отнетите имущества България не трябва да позволява на Турция да припари до ЕС. Ако не го използваме този лост, никога няма тракийските потомци да получат това което е принадлежяло на дедите им.
24 юли, 2010 в 23:28 часа
До г-н Щерев
Имам едно предложение.
Предлагам да оставите място в вашия блог където да могат да се публикуват актуални снимки от днешното състояние на българските църкви останали на територията на днешна турция и гърция.Нека всеки види какво е останало там днес. Аз открих снимка от църквата на селото на единия ми дядо Домуздере , но нямам снимка от църквата на селото на другия ми дядо-Чонгара.Смятам че освен за материалното не трябва да забравяме и за духовното.Нали именно това че сме православни християни ни е запазило като българи.
31 юли, 2010 в 23:30 часа
Здравейте г-н Щерев,
Аз също съм потомка на бежанци от Беломорска Тракия,дядо ми Иван Стайков Иванов е роден в Балакьой през 1914г,изселили са се тук през 1919-1920г,когато е бил на 5г,зная само че майка му се е казвала Мария,а баща му Стайко,били са няколко деца(Тодора,Рада,Димитър,дядо ми и за др. незная)Тъйкато Вашият род е от там,ако имате някаква информация,ще Ви бъда много благодарна.
02 август, 2010 в 12:50 часа
Здравейте г-н Щерев,
Форума е добра идея да комуникираме, но има ли някой идея как да изберем добър политик, който да защити нашите позиции. Преговорите приключиха по Нова година, когато г-н Бойко Борисов отсече Божидар Димитров и точка. Съгласна съм, може би наистина човека да е сбъркал, но защо всичко спря до тук. Аз мисля, че не Турция не дава, а няма кой да иска (да преговаря).
Това е срам за българските политици и за БЪЛГАРИЯ като цяло.
Четох в интернет, че ВМРО (вътрешно македонска организация) е правила протести пред посолсството в София точно за да продължат преговорите ни с Турция за имотие на бежанците, но
от там са ги отпратили подигравателно и безнадежно. КАКВА ДЪРЖАВА !!!! Не ни защитават интересите, а като дойде време за избори…. търсят НАРОДА !!!!
06 август, 2010 в 14:23 часа
Уважаема Ваня,
Когато говорим и пишем за проблема - обезщетение на тракийските бежанци от Турция трябва да сме наясно какво правим. Ако се опитваме да правим политика - демонстрации, протести, възвания и пр . няма лошо и това може да помогне. Сериозните преговори между две държави са съвсем друго нещо. Не оправдавам Турция, но признавам, че съм пристрастен. И ако не мога да упреквам само Турция, дали е правилно да упреквам нашите дипломати и държавници. Впрочем от Освобождението на България, от 130 години управниците ни са по-скоро лоши, отколкото съвестни с малки изключения, които пък са убивани и малтретирани от противниците им. Това не Ви ли кара да се замислите какви сме самите ние, които избираме как да живеем и какви да са управниците ни? Турция е многовековна империя с традиции и с държавници, които преди всичко следват интересите на държавата и е трудно да се пробие статуквото от десетилетия. Надявам се българската дипломация при новосъздадениете условия /желание на Турция да влезе в ЕС/ да направи необходимото за осъществяването на една истина и потребност за потомците на тракийските бежанци. Това обаче според мен ще отнеме още поне десетилетие, ако не и повече за някаква положителна развръзка. Не трябва да забравяме миналото и претенциите си, но не трябва и да си създаваме излюзии, които после безплодно се опитваме да реализираме. А на изборите - има ден за размисъл!