Тази седмица стана ясно, че управляващите ще предприемат увеличаване на здравните вноски още от април тази година. Темата вече предизвика сериозна дискусия, като предполагам, че дебатът тепърва ще се разраства. Следейки различните политически мнения оставам с впечатлението, че някои хора, особено сред сегашните управляващи, нямат никаква яснота за нужните стъпки по отношение на здравната реформа. Разбира се, сред тях съществуват и такива, които знаят какво трябва да се прави, но докато са на власт предпочитат да не го реализират, защото “лечението” под формата на реформа е болезнено. Всъщност никой не обича да го боли, но временното страдание си заслужава, ако това води до по-дълъг, по-здрав и по-добър живот. Здравната ни система в момента е болна и нейното оздравяване няма да стане чрез лъжи, заблуди и псевдо-реформи.

Нека първо видим какви са фактите за издръжката на българското здравеопазване. Здравната ни система се издържа реално с повече от 7% от БВП (виж сведенията на СЗО) т.е. при 66 млрд лв БВП за 2009 г за здравеопазване се харчат повече от 4.6 млрд лева . Факт е обаче, че от тези над 7% едва 4,2% или 2.8 млрд лв. се осигуряват от публични средства според Бюджет 2010, а останалите се плащат от населението. В реални числа доплащането от гражданите е в размер на 1.8-2 млрд. лева. Тъй като едва 1% от тази сума в момента се покрива от доброволно осигуряване, то останалата средства идват от кешови плащания директно от джоба на пациентите. Фармацевтичната индустрия пък обясни и доказа, че у нас държавата поема едва 37% от лекарствата в аптеката, а останалите 63 % се плащат отново от джоба на гражданите. При около над 1,5 млрд. лева, харчени за лекарства всяка година, това означава, че хората в България сами поемат близо 1 млрд. от тези разходи. За сведение във Франция например гражданите доплащат не повече от 15%, а в Австрия процентът не надвишава 10%. Общо взето на европейско ниво този показател в различните държави на ЕС е между 5 и 25 %, а останалото се поема от публични средства. Може да се каже, че у нас не се харчи малко за здравеопазване, но недостатъчна част от това “харчене” е под формата на публично финансиране и това създава проблеми, обуславя неефективността на системата, лишава от достъп стотици хиляди български граждани и повишава гражданското недоверие в нея. Защо обаче е възможно у нас да има такъв огромен процент от кешови плащания. Единият отговор, естествено, е нереформираната система. Има всъщност и друго обяснение и то се крие в изключително ниските корпоративен данък 10%, данък за физически лица 10% и снижаваща се осигурителна тежест. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да има едновременно и ниски данъци и осигуровки, и отсъствие на кешови плащания. Някой трябва да плати сметката. В здравеопазването, както и навсякъде другаде, няма безплатни неща. 

При тази ситуация се оказва, че най-големите губещи са онези близо 1,5 милиона български граждани с нисък социален статус, които имат ограничен или напълно отсъстващ достъп до медицинска помощ. Именно тук се крие основният проблем – тези хора просто нямат средства да си доплатят за здравни грижи. При кешовите плащания, макар да са в смайващия размер от около 2 млрд. лева, просто липсва солидарният елемент. С други думи, гражданите в неравностойно положение просто не само не могат да се възползват от този ресурс, но и няма система, която да ги защити.

Какво трябва да се направи, за да преодолее тази заплетена и то не отскоро ситуация? Предложенията трябва да са комплексни, а не на парче, добре обмислени, а не с първата дошла на ум идея, ситуирани и прилагани последователно във времето, а не хаотични. Решението на правителството за увеличаване на здравната вноска е правилно. Това увеличение ще промени веднага нарушеното съотношение между публичните средства за здравеопазване и кешовите плащания от джоба на гражданите. Цените на медицинските грижи няма да се променят и след като по-голям процент от тях ще може да бъде покриван от тези публични средства, необходимостта от доплащане ще се намали. Повишението на здравната вноска обаче само по себе си не е достатъчно. Да си припомним, че увеличението от 6% на 8%, наложено от предходното управление, без това повишаване да бъде част от цялостна стратегическа визия за развитие на сектора, само по себе си не доведе до желания положителен резултат. Необходима е една поредица от съпътстващи мерки за една цялостна успешна промяна в българското здравеопазване:

- Необходимо е целият ресурс от здравноосигурителни вноски да се използва по предназначение. Арогантно е да се правят финансови “алабалистики” и да се замразяват във фискалния резерв средства, които са събрани от българските граждани като здравно осигуряване, но се третират като част от консолидирания бюджет. Още по-арогантно е да се предлага сложен тристълбов модел на здравно осигуряване, който не би довел до нищо повече от злоупотреба със събраните пари на осигурените. При този модел дял от задължителните здравноосигурителни вноски трябва да отиват наготово в частните фондове, вместо тези дружества да се преборят на пазара за тях. Ясно е, че при такова решение от съществуващите 21 фонда до този ресурс ще се преборят не най-добрите, а тези, чиито ръководства са най-близко до властта в момента. Те пък вероятно ще се отплатят чрез пълнене на “черни” партийни каси;

- НЗОК не се нуждае от „голям резерв.” Тези пари се натрупаха от 2001 г. нататък поради липса в онова време на механизми за харченето им, но на финансистите от НДСВ им хареса да ги държат в консолидирания бюджет като „преходен остатък„. Никой не можа да обясни до днес защо те не се харчат по предназначение. Правителството на Станишев хареса този подход, задържа парите в консолидирания бюджет, но го кръсти на по-благозвучното „ голям резерв”, без никъде в законите да е регламентиран такъв и най-важното без въобще да е необходим подобен „резерв”. Въобще, пълно баламосване на народа!!! Здравните плащания се плащат месец за месец и не е възможно Касата да фалира. Нека не се спекулира с подобна опасност. В момента се събират месечните здравноосигурителни вноски и събраните средства се харчат текущо. Просто няма натрупване на задължения, за да има нужда от значителен резерв. „Големият резерв”, който в момента е от порядъка на 800 млн. лв. и влиза в консолидирания бюджет, се подържа с единствената цел правителството да може да покрива дефицитите в бюджета . Замразените средства трябва да бъдат използвани за финансиране на здравеопазни дейности;

- Нека управляващите не заблуждават както самите себе си, така и гражданите, че е възможно да наложат реално остойностяване на медицинските грижи. Остойностяването трябва да даде стойността на една медицинска дейност, извършена с фиксирано оборудване от безименен специалист в безименна болница за един средностатистически пациент. Ако се промени само едно от неизвестните в уравнението, това остойностяването ще се окаже чисто и просто един безсмислен труд или поредния опит за административно наложени мерки. Да не говорим, че от стойност на дейността до нейната цена разликата е още по-голяма. Всеки знае, че цената на една услуга, в случая здравна грижа, се влияе от редица допълнителни фактори освен себестойността. В крайна сметка т.нар. остойностяване може да бъде от полза единствено за правилното разпределение на средствата по специалности и дейности, за които плаща НЗОК. Не могат обаче да се формират и наложат изкуствено цени на пазара на медицинската помощ и грижи. Това просто ще бъде поредната недообмислена идея, родена от любители-администратори по здравен мениджмънт;

- Държавата и Здравната каса трябва ясно да определят и оповестят един ясен пакет с реални стойности, плащани от тях за всяка клинична дейност. Трябва да се заложат границите за това до какъв процент всяка една медицинска грижа се поема от Касата и това да бъде ясно за българските пациенти. Тази мярка веднага ще отключи възможности за действие на доброволните здравноосигурителни фондове, които сега са блокирани от законовото положение, че НЗОК плаща всичко, което всъщност е една голямомащабна лъжа;

- Всяко лечебно заведение трябва да определи и оповести своите цени след анализ и разчет на средствата, които са необходими за издръжката по дейности и заплащане на медицинските специалисти. По този начин ще бъде регламентирано прозрачно доплащането на здравните грижи. При това, без да се налага включване на измислени категории като “избор на лекарски екип” или “ВИП условия.”

- Държавата трябва да поеме доплащането на най-малко половин милион социално слаби граждани. Останалите, ако не искат да доплащат по-скъпо кешово, ще могат да си направят допълнително здравно осигуряване. По този начин чрез принципа на солидарността ще намалее от два до три пъти сумата на плащанията на ръка.

- При наличието на нормални финансови взаимоотношения, основани на пазарни принципи и солидарност, държавата и общините трябва да се насочат към приватизация на здравни дейности и активи. С освободените и придобити средства ще могат да се осигурят на населението по-голям достъп до медицински грижи, повишено качество на здравеопазване и преди всичко профилактични мерки.

Чрез изброените стъпки за няколко години гражданите на България, хронично болните и медицинските специалисти ще разберат, че нещо в здравната система се е променило. Алтернативата е управленските лъжи да продължават, здравеопазването ни да затъва все повече, а всички ние да продължаваме да търпим и да се измъчваме все повече. Трябва да изберем какво искаме!

Един коментар за “По-високи здравни вноски, но не без съпътстващи реформаторски мерки”

  1. Божидар С. Says:

    За всеки, който е навътре в сферата стъпките са ясни. Видя се обаче, че като се застане на пангара и е по-трудно да се осъществят. Въпреки това ако не се задействат тези мерки здравеопазването ни ще остане на това плачевно ниво вовеки. Малко ме е жал за д-р Нанев, че трябваше по такъв начин да го отнесе, но в крайна сметка за тези месеци нито успя да задейства радикална реформа, нито да извърши някои болезнени промени и все пак си тръгва. Пропиляно време…

Напиши коментар