Миналият петък мой приятел ми изпрати линк към публикация в българското интернет пространство с молба за коментар. В нея на гръцкия министър-председател Георгиу Папандреу се приписва изказване, в което заплашва сънародниците си с положението в България. Пълният й текст може да прочетете от тук. Реших да дам своя отговор и коментар на моя приятел тук на блога. Ще направя това с уговорката, че няма категорично потвърждение дали изказването е автентично, а вече дори бяха публикувани опровержения. Въпреки това нищо чудно, ако не самият гръцки премиер, то друг местен политик да е казал подобно нещо. Трябва да си признаем, че част от констатациите по отношение на ситуацията у нас са правилни. Другата част обаче, която разглежда възможностите на България за бъдещо развитие, както и квалификациите относно българите, са плод на едно много нездраво и непродуктивно отношение. То е доказателство за тежкото положение, в което е изпаднала нашата съседка, поради което те имат нужда от стимули, които да поизлъскат националната им гордост. В резултат сме свидетели както на изваждане на позабравени в последната година-две националистически настроения, така и на чиста проба комплексираност в следствие на загубеното водещо положение на Балканите. Истината е, че подобни настроения и компенсаторни механизми са властвали в отношенията между нашите два народа в продължение на столетия. Очевидно причините за тях са много дълбоки и те няма да бъдат преодолени скоро. Явно винаги ще съществува и ще продължава под една или друга форма борбата за надмощие между гръцките островни племена и тракийско-славянското население от материка.

През изминалия век България загуби цели десетилетия от своето развитие и пак се изправяше на крака. Така ще стане и сега. Да си припомним, че след половинвековен комунистически режим, ние положихме нужните усилия и успяхме да се присъединим към двата най-проспериращи международни клуба – ЕС и НАТО, възродихме частната инициатива, отворихме границите и   милиони българи излязоха на европейския и международните пазари, за да си припомнят как трябва да се работи. Ако продължим упорито и трудолюбиво напред, това е гаранция за бъдещ успех. Наред с всичките ни негативи, прословутата приспособимост, упоритост и хитрост на средностатистическия българин са качества, които му помагат да  бъде  конкурентноспособен. Нека не твърдим, че в някои отношение средностатистическия българин превъзхожда средностатистическия грък, но най-малкото той в никакъв случай не се отличава в негативен смисъл по отношение на своите способности.

Гръцкото национално самочувствие е накърнено. Наред с течащата тежка криза при тях има и редица други фактори, които да ги притесняват. Доскорошните “закъсали” пост-социалистически съседи се съвземат и им оспорват първенството на Балканите. Част от тях “присвояват” исторически факти и фигури, които те с десетилетия са налагали като свои. Гръцкото културно влияние в съседните държави е силно отслабено, а асимилационните процеси, прилагани в миналото, в граничните гръцки региони се оказват с недотам ефективни резултати. Ресурсите от ЕС, доскоро изцяло насочвани към Гърция, Ирландия и Португалия, при спазване на определени условия сега ще се насочват към България, Румъния и присъединените през 2004 нови членки на Съюза. С други думи, гърците имат основание да недоволстват и да са нащрек към съседите си.

Балканите винаги са били гнездо на противоречия и противопоставяне. Все пак обаче не трябва да се губи благоразумието и да се изоставя добрия тон. Това, на което ние като българи, трябва да залагаме е справедливостта, а не на една проява на национален комплекс и шовинизъм да отговаряме с насрещен шовинизъм. България има проблеми със своите етнически турци. Турция има проблеми с етническите кюрди. Гърция има проблеми с погърчените помаци, турци и българи. Македония с албанското си малцинство. Сърбия с хърватите, босненците и албанците. Румъния с етническите си унгарци. Въобще всеки на Балканите има проблеми от етническо естество и едва ли продължаването на политиката на противопоставяне от миналото е най-доброто решение за бъдещето. Справедливото решение на наследените проблеми са тежка и неблагодарна задача, но трябва да я извършим по един цивилизован вариант.

В момента гърците са в тежко положение, те разбират, че не може да се подържа европейски жизнен стандарт само с узо, сиртаки и полупазарен/полудържавен капитализъм по средиземноморски. Болезнено е, но когато те боли не трябва да прехвърляш безсилна ярост към “пациента” на съседното легло. Ако се държиш по този начин, неминуемо ще се намерят “инжекции” и яки “санитари”, които да те укротят. А после ще дойде време на психолози, трудотерапията и преквалификация, за да се “събудиш” след време в тъмносин комбинезон на заводския конвейер като чисто нов човек/нация. В крайна сметка всеки празник си има край, след който идва време за работа. 

* Музиката спря, празникът свърши

Напиши коментар