Миналият уикенд пътувах до Северното черноморие. Пътят до там беше истинско изпитание – осеян с дупки, някои с големината на лунни кратери. Особено тежко беше положението след като се качих на т.нар. магистрала при Шумен. В един продължителен участък траповете по пътното платно бяха толкова начесто и толкова големи, че не просто изискваха слаломистки способности, но и попадането в тях при нормалната скорост за една магистрала, би било фатално. Замислих се какво ще се случи на многобройните чужди туристи, които това лято ще се запътят към българското черноморие и ще разчитат на пътните знаци, за да стигнат до там. Най-малкият негативен ефект ще са повредени автомобили. Средна по тежест беля ще бъде накърненият завинаги имидж на България като туристическа дестинация сред тези посетители и техните приятелски кръгове. Най-тежкото, което може да се случи, са истински трагедии на пътя. Разбира се, има още месец и нещо до началото на активния сезон, но никъде по пътя не видях и най-малкия индикатор, че скоро започват ремонтни дейности. Нямаше дори и знаци за нередности на пътя или поне предупреждения, че е нужна съобразена скорост. Имаше само знак за начало на магистрала, а след него този, който се излъже да му повярва, се изправя на път, подхождащ за държава в разгара на тежък военен конфликт, а не на страна-членка на ЕС.

Това вероятно е резултат от широко прокламираното орязване на публичните разходи, свиване на харченията и по-строга фискална политика. Чудно е обаче как така само в първите два месеца на годината по данни за изпълнение на бюджета имаме увеличаване на разходите с 22 % в сравнение със същите месеци миналата година, сред което тези за заплати за администрацията растат с 13%, за текуща издръжка с 7,4%, а за социални плащания с близо 29 %. Очевидно т.нар. “стягането на коланите” е със сгрешени приоритети. Но какво да очакваме от правителство, което изключително много държи на подържането на рейтинга си сред различни социални групи за сметка на дългосрочните (и за жалост болезнени) реформи. Има една дума за подобен управленски подход и тя е популизъм. Трябва да признаем обаче, че популизмът в политиката вирее най-добре в гражданска среда, която го насърчава и дори очаква. От публикуваните в днешните медии социологическо проучване за одобрението/неодобрението на българите към най-важните реформи и мерки*, се вижда, че самите граждани подкрепят само онези стъпки, които им гарантират временния социален комфорт и не са готови да изтърпят краткосрочните несгоди, които реформите с дългосрочни ползи за цялото общество предлагат.Нито правителството, нито гражданите се замислят за простата библейска истина, че каквото посееш, това и ще поникне!  Получава се парадоксът, че онези, които най-много предпочитат популизма пред рационалните предложения, са тези, които най-много зависят от правителствените мерки и същевременно най-много страдат при липсата на прагматична политика.Тези граждани, които най-яростно подържат популистки и вредни по същество за развитието на обществото решения, винаги най-много страдат от последиците на тези погрешни действия. Те са и тези, които най-силно крещят в началото “осанна”, но най-лесно променят своя възглас на “разпни го”. Именно поради тази причина едно отговорно управление би заложило текущото си спокойствието за сметка на онези мерки, които ще спомогнат за развитието на страната ни в годините напред и за по-добрия живот на нас и нашите деца след време. В крайна сметка реформистките правителства остават в историята, а популистките приключват своята история с края на мандата си.

Един коментар за “Vox populi”

  1. Миро Says:

    Уважаеми доц. Щерев,
    Във връзка с Вашата статия в блога „Vox populi” бих искал да зная Вашето мнение по следните въпроси:
    1). Как определяте Вие термина „ популизъм”?
    В речника на Кембридж думата популизъм е определена като „политически идеи и дейности, предназначени да представят нуждите и желанията на обикновените хора”.
    В Free Dictionary терминът популизъм е определен като „политическа философия подкрепяща правата и силата на хората в тяхната борба срещу привилегирования елит”.
    2). Къде се корените на отрицателната оценка на популизма в обществото?
    3). Може ли Исус Христос да бъде определен като популист, като се имат предвид отношенията му с елита в еврейското общество?
    Желая Ви хубав ден.

Напиши коментар