Вчера в електронното издание на престижния The Economist бе публикувана статия за България и управлението на Бойко Борисов. Нейната основна теза е, че управленските методи на Борисов и ГЕРБ и мощното концентриране на управленската енергия в борбата с престъпността и корупцията повдигат опасението за зараждане на полицейска държава у нас. Една подобна едностранчива статия е чисто доказателство, че поръчковата журналистика  не е българско изобретение. Да не споменаваме, че и времето, в което този материал се появява, не е случайно – ден след като българския министър-председател в неговия безпардонен стил, размаха пръст срещу злоупотребите на чужди компании у нас. За пореден път западни журналистически фанфарони се опитват по изключително галфонски начин да баламосват критично мислещите хора в България, разкривайки частично истината. Явно успяват предвид факта, че днес почти всички български медии са прецитирали пасажи от статията в The Economist и тя е шумно обсъждана. Не е полезно обаче да приемаме като чиста монета всеки журналистически коментар в западната преса. Същата преса, която дълги години критикуваше България за липсата на решителни мерки срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Сега обаче, когато поне номинално се дават заявки за подобна решителност и намерения за промяна, без да се разгледат положителните аспекти от демонстрираната управленска воля за завръщане на санкциониращата злоупотребите държава, тенденциозно се размахва “чучелото” на т.нар. полицейщина.

Проблемът на статията в Econimist не е, че е невярна, а че е тенденциозна.Със сигурност една подобна статия на авторитетна световна медия трябва да ни накара все пак да се замислим и да разсъждаваме над възможните заплахи. Да, посочената опасност действително съществува латентно. Но именно нейното преекспониране може да предизвика управленската реакция, която да материализира тази опасност. Това, което характеризира управлението в България в момента е несъответствието между искреното желание за промени и неумението да се управлява с изцяло сбъркана концепция. В момента има тежко разминаване между заявените от управляващите желания и фрапиращата неспособност и отсъствие на капацитет те да бъдат изпълнени. Това кара властимащите да насочат максимални усилия, не там, където търпят провали поради липсата на реформаторска визия и експертна компетентност, а там, където се чувстват силни – сектора на сигурността. Тяхната управленска концепция обаче е фундаментално сгрешена и няма да доведе до търсения резултат, а именно превръщането на България в страна на ред и върховенство на правото. В една демократична държава с пазарна икономика опитът за налагане на сигурност и справедливост чрез силови методи и полицейски акции в светлините на медийните прожектори може да постигне ефект, който само временно да радва публиката. Истинската демократична сигурност ще се случи у нас само след целенасоченото инвестиране и провеждането на нужните реформи в образование, здравеопазване, наука, които да гарантират в перспектива интелектуалното и физическото здраве на нацията ни. Само по този начин може да се осигури дългосрочна конкурентоспособност, която да позволи икономическо развитие и просперитет на страната ни. Така постепенно ще бъдат възпитавани нови поколения от една стабилна и благоденстваща средна класа, които сами ще търсят и ще спомогнат за налагането на така бленуваното върховенство на правото у нас.

Ако “загрижените” западни медии искат да отправят основателна критика, то те трябва да я насочат именно към липсата на подобно стратегическо мислене у българските управляващи. Явно обаче, че нашето развитие не ги интересува толкова, поради което те предупреждават за мними заплахи, задоволявайки поръчкови интереси. Нека не бъдем “балами” и имаме наум този факт, когато четем следващия подобен материал.

9 Коментара за “Статията в “The Economist””

  1. Апостол Апостолов Says:

    Фриедрих Велики е обичал да казва: “Когато искам да накажа някоя от моите провинции, изпращам философ да я управлява.”

    Добре, че ни управлява Борисов, а не лекари, философи и пр.

  2. Атанас Щерев Says:

    Попитали руския император Александър II: “Ваше Величество, защо назначавате за Ваши съветници само учени, философи и професори?”, а той отговорил: “Не съм толкова умен, колкото баща си Николай I и не мога да назначавам като него за мой съветник кой да е!”

  3. Апостол Апостолов Says:

    Така е, Александър не е бил умен, затова е назначавал философи, професори и други. Нямало е как да знае какви ще я свършат в България проф. Цанков, проф. Б. Филов, проф. Беров и пр.

  4. Малинов Says:

    Е, Апостолов, друго нещо е да те управляват непрофесори и нефилософи, “обикновени” хора, като журналистът Мусолини или пък неуспелият художник Хитлер, а защо не и някой генерал като Франко. Все светли примери! Не е зле между другото да попрочетете малко Платон, не за промяна на мнението, а за обогатяване на гледните точки… Истината не винаги се ражда от познанието, но то при всички положения помага малко или много :)

  5. Апостол Апостолов Says:

    Защо точно Хитлер и Мусолини? Защо не Чърчил или Роналд Рейгън?

    Какво ми цитирате някакви сбъркани изключения? Правилото е, че досега НИТО ЕДИН учен (философ) не е отбелязал каквито и да било успехи в политиката.

    И ДОЦЕНТ Щерев я докара до кривата круша. Бас ловя, че той и до ден днешен не знае нищо за новозеландската здравна система, която се налага като най- добра в целия цивилизован свят!

    А Платон съм го чел, когато вие не сте бил на този свят. И той няма нищо общо със зачекнатата тема. Ако вие го бяхте чели, щяхте да знаете това.

  6. Малинов Says:

    Г-н Апостолов, наистина ли го мислите това за Платон и зачекнатата тема?! Отначало аз пък си мислех, че просто се шегувате, но се вече ми е ясно, че сте от онази специфична група на хора - чели-недочели, професионалисти-полупрофесионалисти, клани-недоклани :) която изобилства у нас. За тях между другото е много характерно използването на генерационния признак при демонстрация на мнимо превъзходство. “Ти където отиваш, аз оттам се връщам”, “Аз тея неща, когато съм чел/гледал/слушал/ял/е.ал, ти още си ходил прав под масата” и т.н. Такова поведение обикновено е израз на интелектуална импотентност, която подобнo на сексуалната немощ, си предизвиква фрустрация под една или друга форма. Но тъй като вие сте чели Платона, по-време когато аз още съм бил още във формата на идея, то е нормално да сте позабравили някои неща. Бихте могли да потупате от прах домашната библиотека и да извадите диалозите на Платон, особено онези, събрани в “Държавата”, и да попрегледате отново. Аз разполагам с изданието на “Наука и изкуство” от 1976 с превод от проф. Александър Милев, но предполагам, че поради възрастта си вие може да ги имате и в оригинал. Но ако случайно разполагате с екземпляр от това българско издание, то пооткрехнете на стр. 246 на Пета книга. Там самата глава е озаглавена “Управниците трябва да са философи” и след нея на десетки и дори стотина страници Платон обяснява защо според него трябва да е така. Ако нямате какво да правите хвърлете пак едно око, но едва ли има нужда да си губите времето. Не че съм привърженик на неговите идеи, но все пак смятам, че е добре да се познават различните виждания, които оказват влияние върху нашето съвременно мислене. Иначе просто си изказваме вродените идеи, дето си ги вадим от … Та така. Коментарът ми е строго по темата за вашето виждане кой трябва да управлява и платоновата традиция, не по останалите неща, които сте написали. Всеки има право да си мисли каквото си иска и да си излага “вродените идеи” иначе :) Със здраве!

  7. Бай Цеко Says:

    Абе прочетох статията, прочетох и коментарите ама нещо ми се къса нишката. В демокрацията трябва да управлява този който сме си избрали. Дали е философ, лекар, полицай, инженер или чист негодяй няма значение стига да ни е убедил, че може да свърши дадена работа. Ако се изложи, избираме другия. Но всеки опит за окопаване или използване на силови механизми за задържане на власт трябва да бъде спиран от обществото. Иначе идва друго управление, а не демократично. Това обаче в България както е намекнато в статията въпреки че се опитват да ни сплашат все още няма как да се случи

  8. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми господа,
    Разбира се, че всеки има право на лично мнение, включително и това да го защитава. Аз лично обаче винаги, през целия си съзнателен живот съм бил привърженик и поклонник на науката и доброто образование. Винаги съм се стремял да бъда по-близо до хора с интелект и образование и това което винаги и най-много съм презирал и ненавиждал е било простащината във всичките и форми. От друга страна какво се получава при едно или друго управление е отделен въпрос, защото управлението на една държава зависи от многобройни фактори, за които много пъти нямат вина управляващите. За управлението 2001 до 2007 г. мога да кажа, че съм доволен и горд, защото макар и с цената на много усилия и компромиси България беше привързана към цивилизования евроатлантически свят и до голяма степен откъсната от една друга, пагубна зависимост. В момента тази тенденция също е налице и това ме кара да гледам снизходително на много несръчни похвати на сегашната власт.

  9. Апостол Апостолов Says:

    Ето за капак една руска поговорка, която най- добре обобщава казаното от мен: “Образованието ум не дава”. Нито Стамболов, нито Живков бяха особено образовани, ама направиха много в политиката. А нашите професори, набъркали се в политиката, направиха ужасяващи неща.

Напиши коментар