Вчера беше гласувана на второ четене актуализацията на Бюджет 2010 г. Няма да влизам в детайли по нейните параметри - различни експерти, макроикономисти и политици изказаха вече сериозни критики по тяхната адекватност. Това, което ми направи впечатление обаче е един момент, предизвикал ожесточена дискусия в пленарната зала (почти толкова сериозна по сила, колкото и въпроса за отпуснатите средства за борбата с комарите). Става дума за резерва за непредвидени и неотложни разходи на правителството, който се предвижда да нарасне на 1,2 млрд. лв. Тази сума трябва да се разглежда в светлината на узаконения бюджетен дефицит от 4,8 % или 3,26 млрд. лв., за което управляващите понесоха най-много критика.
 
Премиерът Бойко Борисов за пореден път доказа, че е хитър не по-малко от своите бележити учители по „държавническо изкуство” – Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. С прости калкулации може да се стигне до извода, че именно тези 1,2 млрд. лева под чертата правят разликата между свръхдефицит и дефицит в 3%-товата норма, наложена от ЕК. В началото на седмицата Брюксел изиска от България да си балансира държавните финанси и да влезе в допустимите рамки до края на 2011 г. Мнозина анализатори изказаха мнение, че това ще е трудно осъществима задача предвид негативната тенденция при изпълнението на Бюджет 2010 до момента и параметрите на неговата актуализация. Огромната сума „за непредвидени разходи”, поверена на разпореждане на Министерския съвет обаче просто може да бъде „спестена” и чудото ще се случи. Финансовият министър още преди месец и половина намекна, че макар, че се готви залагането на голям дефицит в актуализирания бюджет, реалните резултати в края на годината може да са „изненадващо” по-добри. Явно още от сега управляващите се стягат по този служебен начин „под черта” България да се нареди сред първенците по финансова дисциплина в ЕС и да получат потупвания по рамото от Европа. Ако не изскочи нещо в действителност критично, което да изисква спешно харчене от „скритата кесия” на правителството, г-н Борисов още от сега може да настройва тона на заглушителните хвалебствени вувузели. Ако пък в действителност се появи необходимост от големи извънредни разходи, правителството ще има сериозен ресурс да ги покрие без за това да е нужна санкция на Народното събрание, както е по Конституция. Така и премиерът Борисов, и правителството на ГЕРБ, се застраховат от унижението да искат втора актуализация, каквато щеше да се наложи при прагматичното залагане на по-нисък бюджетен дефицит.
 
В крайна сметка с тази конюнктурна хитрост се създава един опасен прецедент. От тук нататък всяко правителство може да се изхитрява да прави подобни процедурни маневри, за да си гарантира заобикаляне на конституционните постановки. Явно България никога няма да бъде истинска парламентарна република с реален демократичен баланс на трите власти. Поне докато продължава този вождистки маниер на принизяване на законодателната власт в приемаща предложенията на изпълнителната, която пък е подчинена на решенията, взети в партийната централа на управляващата в момента партия (или пък директно от Самодържеца).

Напиши коментар