Правило ли ви е впечатление, че България е страната на големите обещания и посредствените им изпълнения (или направо неизпълнения). Не говоря за политика, а за всякакъв вид ежедневна работа. Много съм се чудил защо така се получава и на какво се дължи. Днес си припомних една история от преди години като млад лекар, която донякъде дава обяснение. Бях на специализация в Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните на тогавашната Академия на науките на СССР. Един ден акад. Жуковски от Института ме покани на обяд във ведомствения стол, който между другото ме порази със своето разнообразие и пищност на менюто, нехарактерни за научно учреждение. В края на обяда акад. Жуковски ми заръча като се върна в България да припомня на неговия приятел проф. Здравко Станчев да му изпрати обещания преди време орхидометър на Прадер (уред за измерване на обема на тестисите). Явно професорът беше обещал този уред на своя съветски колега преди време и беше забравил да изпълни обещанието си. Академикът продължи, като ми разказа, че той е специализирал преди време при самия проф. Андреа Прадер, създателят на орхидометъра.  В последствие акад. Жуковски му предложил съвместна работа като отговорът, който получил, силно го изненадал. Д-р Прадер му отказал категорично като казал, че със славяни никаква работа не върши. Естествено, академикът се позаинтересува какво е предизвикало подобно мнение. „На славяните просто не може да се разчита, отговорил Прадер, вие щедро обещавате нещо, а после дори не си и помръдвате пръста, за да го изпълните.” Силни на думите, слаби на делата – звучи ли ви познато? А проф.  Здравко Станчев така и не изпрати на проф. Жуковски обещания орхидометър!!!

Напиши коментар