Миналата седмица НСИ публикува информация за подобрение на бизнесклимата в България през август. Оптимизмът у българските предприемачи и мениджъри лека-полека се завръща и това е обнадеждаващ косвен показател, че процесът на икономическо възстановяване настъпва с леки стъпки. Субективните мнения, изказани от представители на частния бизнес, могат да се приемат за достоверна преценка, поради факта, че именно реалният сектор е двигателят за завръщането към икономически растеж. Смятам, че кейнсианските напъни за мощна държавна намеса за коригиране на обективните пазарни процеси рядко постигат еквивалентен на извършените разходи ефект. И все пак днес си припомних, колко важна е ролята на държавата и най-вече на нейната администрация за създаване на благоприятна среда, която ако не да насърчи, то поне да не пречи на частната предприемчивост.

В петък трябваше да си извадя важен документ и понеже познавам работата на администрацията предварително си бях освободил от задачи част от деня. Какво се случи: Стартирам, както смятах, че е редно, от районно управление на МВР. Там ми казват, че съм сгрешил и ме пренасочиха към Централно управление на полицията до Лъвов мост. Пътувам до там, търся място за паркиране, намирам, влизам и отново се оказва, че не съм на правилното място. В Централното управление недоумяват, че са ме пратили при тях и искат телефона на хората в районното, за да ги питат защо са ме пренасочили неправилно. Естествено нямам такъв телефон. Все пак ми дават нова насока и ми казват, че учреждението, което ми трябва е близо до Централна гара, зад ЖП управление. Намирам адресът и попадам на централното управление на охранителна и транспортна полиция или нещо подобно. И там обаче удрям на камък, но девойката на информацията ми съобщава, че това е общото административно управление, а учреждението, което ми трябва е две улици нагоре. Тръгвам отново и през две пресечки най-накрая намирам правилното място, но това не се оказва края на одисеята. На регистратурата ми съобщават, че ще извикат дежурният. Той слиза и ме информира, че за искания от мен документ е нужно да представя копия на четири други различни документа. Оказва се, че човекът ме познава във връзка с някакво лечение в миналото и на добра воля ме улеснява като ми дава за попълване два необходими за получаване на искания от мен документ формуляра. В крайна сметка разбирам, че трябва да направя копия и да попълня споменатите четири документа, да се върна в същото учреждение, да ги подам и до една седмица ще ми бъде издаден съответния документ. Същевременно трябва да платя административни такси за две услуги – два пъти по 5 лв. Абсурдното е, че за тези 10 лв. трябва да заплатя на обслужващите банки общо 6 лева такси за превод.

Слава богу, че бях психически подготвен за цялото това административно размотаване и си бях освободил достатъчно време. Предполагам, че ежедневно хиляди хора в страната са подложени на подобно ходене по мъките, когато им се наложи да взаимодействат с държавната администрация. Преди 10 ноември, всеки който искаше да се освободи от тези изкуствени бюрократични усложнения, трябваше да има връзки.  Сега след 20 години демокрация обаче се оказва, че държавният апарат е станал дори още по-тромав, а бюрократичната машина се е утежнила. Чиновниците вътре в нея, придържайки се към буквата и запетайката на наредбите, са напълно непоклатими, освен ако самите те на добра воля не решат да са по-снизходителни. Съзнавайки тази своя „сила”, те много често я използват за нерегламентирано събиране на допълнителни стимули „под масата”. През социализма бяха необходими връзки, а сега те не са достатъчни, трябва да се „мотивира” най-често с пари отстъпчивостта на чиновника. Може би това кара много от тях да не се отказват от „държавната службичка.”

Петъчният ден ми припомни, че ако реши, държавната администрация, опирайки се на буквално изпълнение на всички легални механизми, на наредбите и законите, може да блокира за определен период работата на всички, които зависят от нейните решения. Всеки предприемач трябва да изразходва допълнително време или ресурси, за да подържа в ред взаимоотношенията си с този апарат. С други думи, на фона на подобряващата се стопанска конюнктура и повишаващия се бизнес оптимизъм, стои бездушната бюрократична машина, която не само, че няма да направи нищо, за да подпомогне този възстановителен процес, а допълнително ще забави неговите темпове.

Един коментар за “Ходене по мъките (подготвени от бюрокрацията)”

  1. Апостол Апостолов Says:

    От години се питам: нашата бюрокрация от турците ли сме я копирали, или по- късно от немските ни “приятели”? А дали няма намеса и от страна на руските ни “приятели:?…

Напиши коментар