Последното проучване на Евробарометър установява, че българите са „депресирани оптимисти.” Данните от анкетата на европейските статистици беше публикувана във в. Дневник и в електронния вестник Всекиден. Резултатите от допитването заслужават коментар най-малкото, защото за пореден път демонстрират, че за да могат правилно да бъдат разтълкувани съвкупност от мнения, трябва много добре да се познава обществения фон и народопсихологията на анкетираните.

Няма българин, който на директен въпрос „как си” да каже „добре съм.” Този социален подход към обкръжаващата среда, случващите се събития и връзката с персоналния просперитет е вграждан столетия в съзнанието на народа ни. Неговото съвременно проявление е наблюдаваният повсеместен гласно изказан песимизъм без значение от реалното състояние, вътрешно усещане и успехи на заявяващия го. Българите сме научени да сме недоверчиви и подозрителни. Самият факт, че някой ни пита дали сме добре, често е достатъчна предпоставка да отговорим смирено в негативна посока в страх да не обърнем хода на съдбата, да не разгневим вселената или да не предизвикаме тъмните сили. В най-добрият случай отговорът може да достигне до „горе-долу.” Това си е чиста форма проявление на насаждания ни вековен страх. Страх от поробителя, от бирника, от държавата или от Господ. Ако един американец бъде попитан как е, той дори и да има само 5 долара в джоба ще отговори уверено, че е супер, защото в противен случай ще го помислят за некадърник. Един българин обаче никога няма да се похвали, че е добре, смятайки, че има опасност веднага да се задействат свръхестествените механизми, които да го „поставят на място” и да му отнемат постигнатото. И това няма нищо общо с желание за скромност например. Не знам дали друг народ по света има поговорка като нашата „Много добре, не е на добре!”

Бедността обикновено е една от водещите причини за песимизма относно личното положение на един индивид. И все пак българското усещане за немотия е особено, ако го сравним с бедността в световен мащаб. Дори и най-бедните хора в селата, не страдат от тежкото недохранване и липсата на елементарни житейски условия на хората в Африка, части на Азия и определени райони в Южна Америка, където въпреки несгодите имат много по-различно светоусещане. Ясно е, че всичко е относително.  В никакъв случай не твърдя, че българите като цяло са богати, но със сигурност са по-недоволни и по-депресирани от положението си, отколкото много други народи в по-тежко състояние. Изследването на Евробарометър показва, че 53 % от българите оценяват като „лошо” личното си положение. В държавите на ЕС, разбираемо от наша гледна точка, средният процент е 30%. 68% от сънародниците ни смятат, че финансовото им състояние се е влошило, докато в ЕС такова мнение споделят 34 %. Разликите са фрапиращи, предвид факта, че големите европейски икономики понесоха далеч по-драстично кризата, отколкото това се случи у нас. Субективно следейки посещаемостта и оборотите на различните молове, магазини, ресторанти и т.н. и в големите, и в по-малките български градове, стават съмнителни заявките за подобни финансови затруднения. Вярно е, че така или иначе финансовото състояние на българските семейства никога не е било чак толкова добро, но гласно заявеното влошаване е чисто и просто проявление на народопсихологията, за която говорихме по-горе.

Но забележете как целият този начин на мислене се обръща, когато се зададе въпрос, нямащ пряко отношение към благосъстоянието на анкетирания българин. 42% от сънародниците ни приемат състоянието на европейската икономика за добро, докато средния процент за останалите граждани на Съюза, оценяващи я положително е 22%. Оптимизмът на българина за световното икономическо развитие в следващите 12 месеца също се различава от мнението на останалите европейци. У нас 39% очакват подобрение, а едва 6% влошаване, докато в Европа, процентите са съответно 23% и 30%.

Ето как на практика става възможен оксиморонът да бъдем едновременно „депресирани” и „оптимистично настроени”. В крайна сметка подобни статистически изследвания показват не толкова реалното състояние, а народопсихологията на анкетираните. Всеки анализатор, който не отчете националните особености, рискува да извлече доста погрешни изводи от данните на Евробарометър. А те доказват, че българите сме уравновесени хора, научени на предпазливост и мъдрост от живота. Подозрителността дебне във всеки един от нас и затова ни е вродено да знаем как да отговаряме на анкети. 

Напиши коментар