Изследване на БАН показва, че от 2007 г. насам над три пъти са се увеличили българите с трайна нагласа за емиграция. Докато в навечерието на приемането ни в ЕС желаещите да напуснат страната просто са търсели работа навън и възможности за реализация в чужбина, то към днешна дата техният основен мотив е, че „просто не искат да живеят в България.” Какви може да са изводите от тези резултати.

От една страна в сегашната изборна година едва ли има по-тежък вот срещу управляващите на България в последните четири години след пълноправно й членство в ЕС от „избора” на онези, които повече не искат да живеят тук. Това обаче е от гледна точка на краткосрочната перспектива.

Гледано в дългосрочен план сегашното нарастване на желаещите да напуснат страната ни българи може да се приеме и като тенденция за нейното бъдещо нормализиране. Тройно повишеният брой на потенциални емигранти е не само оценка за лошата държава, в която живеем, но е и демонстрация за разширения избор и повишените възможности на българските граждани. На практика българите вече имат възможност да избират къде да реализират своите способности – в „разтурената” България или в подредената Западна Европа. Можем дори да използваме следната метафора: българинът образно вече има пред себе си две ниви, на които може да засее семената на своя труд и усилия. Едната е негова, но тя е занемарена и за да може да я използва, той трябва да я огради, изчисти от камъните, оплеви, изоре, засее и чак тогава да чака плодове. Другата е чужда и той може да я ползва „под наем”, тя е подготвена изцяло и единствено чака да бъде засята, но за нея трябва да се плати „рентата.” (да си чужденец, да си приеман за втора категория гражданин, да си далеч от роднините си и т.н.) Труден е изборът кой от двата пътя трябва да се избере, защото всеки си има своята цена. Все пак засега е съвършено ясно кой изисква по-малко усилия и по-малко нерви. Поради тази причина в следващите години вероятно броя на потенциалните емигранти ще се увеличава. Това обаче постепенно ще доведе до полезния баланс. Рано или късно в България ще останат само онези хора, които заслужават със своите действия и бездействия да живеят в подобна страна. И тогава мнозинството от тях най-накрая ще бъдат изправени пред избора или завинаги да приемат безрадостната съдба да живеят „на дупката на Европа” или да положат усилия да променят своята „нива.” А този практически избор задължително преминава през повече разум и отговорност при техния политическия избор на своите управляващи.


Напиши коментар