След като публикувах предходните отговори се сетих, че имам коментар и на питането на Любомир Попов, коeто той зададе повод на статията ми “САГБАЛ “Д-р Щерев” на гости в Кърджали” в блога.   Неговият въпрос беше следният “Г-н Щерев, не е ли трябвало да сте на работното си място в Народното събрание в петък? Ще получите ли заплата за това време?”   

Когато става въпрос за моята парламентарна дейност, искам да заявя, че по време на пребиваването ми в 40-то Народно събрание аз не получавам заплата от парламента, или по-точно цялата сума, която получавам от там използвам за благотворителна дейност, за която имам съответните документи. Не се возя на парламентарна кола, не взимам пари от Народното събрание за бензин, командировки и други. Ходя в 27-ми избирателен район – Стара Загора редовно, непрекъснато участвам в дискусии и присъствам на чествания, юбилеи, коктейли, на които по принцип не се храня и не пия, освен когато държа ритуалната чаша вино. В комисията по здравеопазване няма въпрос, по който да не съм взел отношение. В пленарна зала взимам участие, когато смятам, че съм компетентен, правя парламентарни питания, участвам в посрещане на делегации, тържествени ритуали в работни и в почивни дни. Пиша с мои сътрудници законодателни предложения за здравеопазни дейности, правя дискусии за събиране на подкрепа за подобни законопроекти и ви уверявам, че това е много трудоемка дейност. Пиша писма до институции по жалби и молби на граждани или участвам в заседания на институции, срещам се с представители на неправителствени и професионални организации.
      
И когато съм свободен от тези и други дейности като народен представител, сядам в пленарна зала и слушам изказвания или гласувам законопроекти, които признавам, че не сто процента от тях разбирам.
       
Смятам, че не е възможно да се вникне в детайли в мотивите на всеки един законопроект, но от друга страна, познавам добре парламентарната практика и зная, че един законопроект се чете задълбочено поне седем пъти преди да се публикува в Държавен вестник. В Народното събрание всичко се протоколира. Там работят много съвестни професионалисти и ако намерите сгрешен или неясен текст или “тъпа” разпоредба, трябва да знаете, че всичко е премислено и е направено с предварителен умисъл. По протоколите, ако искате може да откриете, защо това е станало така и понякога се взимат определени решения – лобиране, господа, просто лобиране. Затова се нуждаем от закон за лобирането.
      
Пиша всичко това не, за да се оплаквам. Аз сам съм избрал начина на моето поведение, още повече че смятам, че съм длъжен да правя всичко това, което изброих и че съм длъжен да отговарям на всякакви зададени ми въпроси.

Просто се опитах се по-подробно да обясня защо съм отсъствал в един петък от 12 до 14 ч. от пленарна зала.
       
P.S. Обърнете внимание на още един факт, наблюдаван от мен у нас и в странство. Колкото в по-голяма степен един въпрос, обсъждан в пленарна зала, е решен предварително, толкова по-малко народни представители присъстват в нея. Ако един въпрос може да се реши в залата, то последната се пълни. От друга страна, винаги пълна пленарна зала имаше на сесиите на Народното събрание преди 10 ноември 1989 година, но това не може да не служи за пример, нали?

9 Коментара за “Относно моята парламентарна дейност”

  1. atanas Says:

    Присъствието в пленарна зала, д-р Щерев е знак за уважение към институцията и избирателите. Задкулисното лобиране увенчано с приемане на “тъпи” и вредни закони означава точно обратното. Щом смятате, че непрекъснатите чествания, юбилеи, коктейли и дискусии със съмнителна полезност са по-важни от работата, за която ви плаща данъкоплатеца, очаквайте от него реципрочност в (не)уважението.

  2. 800 хиляди българи в чужбина"екзалтирани" фенове на “Д-р Щерев” Says:

    …..Европейската комисия и депутати в Европейския парламент настояват отдавна за отваряне на всички досиета на бившата комунистическа Държавна сигурност, за да не може бивши агенти и шефове на тайните служби да изнудват народa.
    Подготвеният неотдавна от българския парламент втори поред закон за досиетата не решава проблема, като ограничава достъпа до значителна част секретните документи…..

  3. Yana Says:

    Docent Shterev,

    Purvo iskam da si pozdrvq za reshenieto da napusnete NDSV.

    Vtoro, bih jelala da izqvq podkrepata si kum vas I sushto taka da izqvq nesuglasie s komentarite koito vi obrushtat vnimanie za napuskane na narodnoto subranie – za tova imam samo da kaja che napuskaneto na NDSV e vidno nesuglasie s politikata koqto te vodqt, koeto e pozitivno. Napuskaneto na narodnoto subranie ne bi imalo nikakva pozitivna cel, osobeno za stremejite vi da promenite nachina na vodene na politika.

    Treto, bih iskala da se oburna kum “atanas” otnosno komentarut mu po-gore:

    Neprekusnatite chestvaniq, ubilei, kokteili I diskusii v politikata imat mnogo cenen harakter. Na takiva subitiq, taka narechenoto ot vas “zadkulisno lobirane” sushto igrae svoqta rolq, koqto ne e malka ili sus sumnitelen harakter, a izkliuchitelno nujna za demokratichniqt proces. Vliqnieto na publichnoto mnenie nad vlastta e sushto taka indirektno lobirane. Lobiraneto se kontrolira ot vlastta I taka ne sudurja nepodhodqshti ili sumnitelni temi. Nishto ne moje (dori I vasheto mnenie) da srushi barierata koqto predpazva svobodata na horata da se opitat da povliaqt na drugi hora chrez knigi ili drugi izqvi. Da kazvate che lobiraneto e bezsmisleno e vse edno da kajete che indirektnoto lobirane izqveno chrez natisk na publichnoto mnenie nad vlastta e bezsmisleno. Tova sushto taka bi oznachavalo che “danukoplateca” spored vas ne bi trqbvalo da ima duma v resheniqta na vlastta. Lobiraneto ne e zlo, a znak za zdraveto na demokratichniqt proces.

  4. atanas Says:

    Уважаема Яна, Не твърдя, че лобирането е безмислено в 100% от случаите, но за лошите закони практиката на закулисно лобиране е зловредна. Това, впрочем, не го казвам аз, а го намеква авторът на коментирания постинг като оправдание. Прав е г-н Щерев да иска закон за лобирането. Но защо ли сега, а не когато лобираше зачеването ин витро да се поема от НЗОК? Може би защото тогава трябваше да осигури работа на болницата си, а сега трябва да поддържа репутацията си на бунтар, близък до класическата десница?
    Данъкоплатецът иска прозрачност и работа. Коктейлите, честванията и юбилеите не са най-добрият начин да се оцени как работи депутатът. Според мен депутатът трябва да е “завинтен” по 10 часа дневно в периметъра на Народното Събрание и вместо да гори бензин по българските пътища два пъти седмично, да общува с избирателите си на редовни, публични сесии през skype. А гласуването с чужда карта да се наказва както покупко/продажбата на гласове.

  5. Stavri Says:

    Драги, Atanas, ако наистина смяташ, че един депутат трябва да е “завинтен” по 10 часа дневно в периметъра на Народното Събрание” значи дълбоко не познаваш същността на парламентарната дейност. Съмнявам се, че американските конгресмени са “занитени” в периметъра на Камарата на представителите, освен ако тамошният периметър не обхваща по-голям ареал (примерно цял щат). Ако си имал предвид думата “периметър” в метафоричен смисъл - сиреч като дейности свързани със законотворческа работа, то тогава съм съгласен с теб, ако обаче говориш за периметър като локация, не съм. Друг е въпросът, че българските народни представители малко злоупотребяват с неприсъствието си в парламента и затова с право си навличат гнева на обществото. А това за skype е наистина развеселяващо - имаш ли идея каква е интернет пенетрацията в БГ и колко избиратели ползват този канал за комуникация. Или викаш, който не ползва да се оправя - важното е мярката за теб и близката ти група да е изгодно (както и настояванията ти за осигуровките, май). А за лобирането - между другото, ако се замислиш, в момента ти също лобираш.

  6. atanas Says:

    Драги ми Ставри, Сравнението на българските законоплетци с американските законотворци е нелепо. Не познавам парламентарната дейност, познавам лошите закони от нея и последствията. Българските депутати трябва да се научат на дисциплина и отговорност пред избирателите. Нищо смешно не виждам в практиката да се общува с избирателите по видео връзка. Инсталацията на едно PC с камера и абонаментът за АДСЛ за един депутатски мандат струват към 2500 лв. Ще трябват и няколко стола, за да сядат бабичките от таргет групата. Младите могат и прави да стоят ако се събере тълпа. Сметни колко пътувания и командировъчни ще се спестят от такава виртуална приемна.
    За “пенетрацията” не знам, но разпространението на интернет се увеличава и поколенията се менят.

    Прочети по-горе какво казвам за лобирането. То е оправдано само ако е в полза на обществения интерес. Искането за промяна на ЗЗО опира до възстановяването на баланса на права и задължения -важна характеристика на правовата държава. Убеден съм, че това е изгодно за всички, а не само за българите избрали да живеят в чужбина. В такива случаи се говори по-скоро за граждански натиск, а не за лобиране.

  7. Stavri Says:

    Атанас, с риск да превърнем ситуацията в диалог ще ти отговоря, че на “лошите закони” сме свидетели всички и съм съгласен с теб за зловредните последствия от някои от тях. Това, с което не съм съгласен обаче е, че те са характерна черта единствено на бг депутатите (не искам да ги защитавам в никакъв случай, голяма част от тях са на потресаващо ниво, но пък това е един от дефектите на изборната демокрация за разлика от аристокрацията да речем:) Имал съм възможност да се запозная по-отблизо с работата на американските законоплетци и смятам, че използването с нашите на сравнение не е толкова нелепо. Голямите разлики според мен мже би са подготвените екипи, с които разполагат, и по-важната за мен - политическата и гражданската им култура. Когато обаче става въпрос за култура, вече не можем да затворим периметъра само в групата на депутатите, а трябва да погледнем и към цялото общество (или народ, ако предпочитате), защото пак казвам при демокрацията не ни управлява някаква несменяема каста или спуснати от Марс държавници, а хора, избрани от нас и често точно като нас. Вярно, че има някакви елити (особено в България с този дирижиран преход), обаче през 2001 влезнаха уж случайни хора (кой баничар, кой икономист, кой учител, кой преподавател в университет, кой ченге:), а сега с ГЕРБ пак влизат “хора от народа”, яхнали новата популярна вълна. Та българските депутати трябва да се научат на дисциплина пред избирателите, ама това не виждам как да стане, ако ние гражданите нямаме дисциплина и гражданска култура като цяло. За злоупотребите с командировъчни и парламентарни коли съм съгласен. Съгласен съм, че и с он-лайн приемни могат да се намалят разходите - обаче съм сигурен, че такава практика у нас, както и май почти никъде, освен ако не става въпрос за чиста ПР инициатива, би била неефективна от комуникационна гледна точка.

  8. Минчо Says:

    Чаровник си, Мунчо. Га беше член на БКП, пак ли споделяше дясната политика? А като член на СДС ква политика споделяше по-насетне. Още по-насетне, влизайки в либералната партия, ква политика - дясна или по-дясна, споделяше… Ай сектир бе…

  9. Obektiven Says:

    Mi to predi 10-ti kolko sa bili aktivnite hora, koito ne sa bili chlenove na BKP, ako se varveshe po taya linia day da nyama drugi partii osven komunisticheskata. A NDSV tryabvashe da si bade edna dyasna partia, no poneje ot SDS otkaza da poeme podadenata raka za koalicia, a po-kasno prepana Simeon za ENP. A Shterev otkak go pomnya (ot 2001) vse edni desni prikazki govori