Моето приветствие към Випуск 2007 на Медицински университет:

Бих желал всички да станете прочути лекари. Но преди всичко бъдете лекари!

Ще ви разкажа случка, споделена от ректора преди десет години, когато моят син завършваше медицина.

В една болнична стая лежали двама болни. Единият, възрастен лекар, бил до прозореца, а другият – до вратата и не виждал нищо навън. Ден след ден възрастният лекар разказвал на своя другар по заболяване как се разлистват дърветата, как птичките се гонят между клоните, как капят листата, как си отива есента и идва зимата, как клоните натежават от снега и как отново идва пролетта в пъпките и листата на дърветата. Един тъжен ден, обаче, възрастният лекар починал. Другият болен бил преместен до прозореца. И тогава той видял, че зад стъклото имало гола бетонна стена…

Пожелавам на всички, които произнесоха Хипократовата клетва, и пред името им ще стои „доктор”, да бъдат лекари до последния си дъх!

Ще имате и пари, и почести, и длъжности, и много други неща, защото ще ги заслужите. Но никога няма да имате по-голямо богатство от това, което ще видите в очите на хората, на които сте помогнали.

7 Коментара за “За лекаря - дори когато е болен”

  1. Mr. Mahony® Says:

    Като наследник на две поколения лекари, мога само да се преклоня пред тази история и да Ви поздравя, че я разказвате. Моята приятелка е също лекар, но поради липсата на специализции работи това, което и 50% завършилите през последните 3 години лекари. Тъжна картинка.

    Нека въпреки липсата на финансов стимул дано новото поколение лекари намерят друг такъв и се отдадат на най-човечната професия, за да не преживяват хората трагедии от рода на тези, каквито аз (а и всеки един от нас) съм преживявал: http://mr-mahony.blogspot.com/2007/01/vs.html

    Радвам се, че има хора като Вас, които да припомнят тези мъдри притчи, защото човек трябва да бъде на първо място човек и после всичко останало. А докторът трябва да бъде два пъти човек!

  2. Снежана Says:

    Тази история съдържа чудесно послание не само за лекарите, но и за човеците по принцип.

  3. Сашко Says:

    Моите най-добри пожелания за студенцията и искрени пожелания за успех. Притчата е наистина поучителна. Дано да свърши работа?!:)

  4. Akasha Says:

    Tova beshe nay-priatnata istoria, koyato prochetoh dnes v net-a.

  5. Колчо Says:

    Абе българските доктори като знам колко приветливи са към пациентите и как ги третират като говеда често (особено, ако не им се “бута” нещо в ръцете), явно не хващат много от тази притча, дори и да са я чули. Но незнам може и системата /живота/ да са ги направили таквиз корави и безсърдечни. Е не искам да слагам всички под един знаменател, но…

  6. Hobes Says:

    Ne byah chuval tazi pritcha, blagodarnosti za neynoto publikuvane, dosta e pouchitelna

  7. Sam Says:

    Помня една история. Бащами е лекар. Често получаваше подмятания заради грешките на колегите си. Веднъж един професор съсед му казва:
    Доктере гледам от моите студенти 10 % са отлични. 40% стават, другите са пълна дупка. Щом при мойте студенти е така предполагам, че и с лекарите ситуацията е същата??!!!

    Та така. Бих пожелал на всички да бъдат в онези 10 %, но всички знаем, че не стават така тези неща. Въпреки това пожелавам успех на вас и на студентите.