Благодаря за направените коментарии във връзка със здравното осигуряване, особено на г-н Атанас Чобанов, г-жа Василева и другите по-активни потребители. До 10 дни ще направя моите предложения по Закона за здравното осигуряване и ще Ви ги представя, като няма да изпусна и четенето на предложението на Шарков-Димитров в пленарна зала (забавянето ми се дължи на факта, че през идващата седмица участвам в организирането на симпозиум в София в областта на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) под егидата на European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE) с участието на едни от най-добрите специалисти по проблема в Европейския съюз и това ще ми отнеме доста време).

По отношение на вашите коментари имам чувството, че докато някои участници в дискусията, като г-н Чобанов задълбочено се запознават с материалите, написани от мен и моите сътрудници, и се връщат неколкократно да коментират определени аспекти от тях, други потребители явно дават своите мнения без въобще да са чели публикациите. Това ми напомня за анекдота за Чукча, който казвал: “А я не читатель, я писатель.”

Виждам, че темата на коментарите от въпросите на здравните осигуровки на българите в чужбина се измести към провежданата у нас политика въобще, затова позволете ми да коментирам този аспект на дискусията. Бих искал да обърна по-голямо внимание на връзката между подобряване на качеството на българската политика, формирането на активно гражданско общество и ролята на българските емигрантски общности.

В моя род една  част са българи-бежанци от Беломорска Тракия, живели там от столетия, бягали в “майка България” през 1913 г. и 1920 г. и приспособили се по-късно тук. В последствие представители на рода емигрират от България по различни причини, едни около средата на 60-те години, а други през 85-та и 89-та година, когато както знаете емигрантите се наричаха “невъзвращенци.” Всичко това ми дава основание да смятам, че съм запознат и мога да имам отношение към тези, които са със съдба на емигранти.

В началото на 90-те години в България се завърна първата вълна от преди всичко политически емигранти като Ценко Барев, Анастасия Мозер, Алекс Алексиев, Константин Мишев, Иван Дочев и много други. Оставайки за по-кратко или за по-дълъг период от време в България в крайна сметка резултатът беше, че те не можаха да се приспособят към новите условия, установили се у нас.

Втора вълна емигранти се върнаха в България и заеха държавни постове у нас и в чужбина след 2001 година и най-ярки представители на тази вълна бяха Симеон Втори, Милен Велчев, Николай Василев, Антония Първанова, Меглена Кунева и др. Очевидно нито едните, нито другите са долюбвани от емигрантите днес зад граница. Това стана ясно от резултатите на последните парламентарни избори през 2005 г. Данните показват, че в чужбина тогава са гласували общо 75 245 български граждани, от които 40 626 за ДПС. Аз лично смятам, че който не упражнява своя глас, който не участва на избори за представители в българското управлението, който не се включва чрез волеизявлението си в нашия политически живот, той няма и моралното право да критикува българската политическа система. Предполагам това мое твърдение ще предизвика недоволство и разнообразна критична аргументация у мнозина у вас. Все пак предпочитам да говоря за нещата, така както намирам за правилно, а не съобразявайки се с трупането на симпатия и политически дивиденти.

Общо взето българската политическа класа е еманация (в смисъла на извадка, продукт) на българския народ с неговата душевност и качества. Няма как да си внесем политици от вън и ако ги внесем се вижда какво става.

Лично за себе си аз съзнавам, че занимавайки се с политика не постъпвам по най-умния начин, но… честолюбие (биха казали някои), или просто така съм възпитан – да бъда обществено активен. От друга страна обаче не съм толкова глупав да смятам, че разбирам от всичко, а още по–малко, че трябва да разбирам от всичко.

Моето лично решение да не вземам заплатата си от Народното събрание е преди всичко породено от виждането ми, че за работата, която вършат като цяло държавните служители не заслужават и 1/10 от възнаграждението си (за това и държа на рязко, поне с 50% съкращаване на държавната администрация и служби).

Но да се върнем на емиграцията. Тя е тежка съдба, особено за неуспелите да се адаптират в новата среда, като дори и най-успелите често се чувстват първи сред чужди. Като лекар многократно съм наблюдавал феномена, че страданието и понесените лишения правят хората или по-благородни, или ги озлобяват. Не случайно този феномен се забелязва и сред пишещите тук… Предложението ми е, да се уважават институциите на майка България, такива, каквито са (особено, ако алтернативата е просто да ги критикуваме пасивно). И ако искаме много да ги променим, би трябвало чрез своята гражданска активност да участваме в управлението им или поне да гласуваме. Ако всички тези “800 хиляди”, пишещи за здравното осигуряване, за които спомена един от участниците, бяха гласували на последните парламентарни избори, ако трябва и за представители, излъчени от техните среди, сега хипотетично щяхме да имаме търсените по-добри парламент и правителство.

Друга тема, свързана с емиграцията, която искам да засегна е развитието на гражданското общество у нас. Дълбоко убеден съм, че демократичното управление представлява равнопоставен диалог между управляващи и гражданския сектор. Управляващите имат тежката роля да взимат политически решения, а в гражданското общество се раждат идеите, формират се верните публични и експертни становища. Разбира се, в някои случаи се налага управляващите да взимат решения против общественото мнение (напр. решението на Иван Костов за кризата в Югославия) и само времето показва правилно ли е или не определен управленски избор.

Що се отнася до развитието на гражданското общество у нас – една група млади българи, учещи в САЩ, пишат: “Докато в другите източно европейски страни гражданското общество беше налице и се развиваше много преди вдигането на желязната завеса, то в България първия митинг на недоволство се проведе една седмица след падането на властта”. Колко точна илюстрация за началото на развитие на гражданската активност в България и неговото забавяне. Активното гражданство у нас продължава да се развива в момента и може би най-активната му част са българите, живеещи или живели в чужбина – запознаването с начина на обществено мислене там, с тамошните демократични традиции и опит дава положителен ефект. Очевидец съм как общността на засегнатите от ЗЗО отстоява своите интереси с активна гражданска позиция, която сигурен съм ще се увенчае с добър край, защото България понастоящем все пак е демократична страна.
       
Виждайки обаче пътя на гражданското общество у нас (част от него са неправителствените организации с всичките им недъзи) ние трябва да се опитваме да поощряваме неговото развитие, да го подпомагаме, а не просто да нападаме отделни да ги наречем неприемливи прояви. Като пример за такова мислене мога да дам моята и на мои колеги в НДСВ парламентарна дейност в това направление. Лично в качеството си на народен представител съм предлагал многократно промени в Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози и съм отстоявал заложени в Закона за здравето постулати, които правят до голяма степен българския лекарски и зъболекарски съюз професионална камара, което отговаря и на европейските изисквания. Аз съм един от авторите на Закона за съсловната организация на медицински сестри и други медицински специалисти, един от авторите и вносител на Закона за професионалната организация на фармацевтите, които вече са приети. Подпомагал съм всячески, по призива на ветеринарномедицински лекари, приемането на закон за ветеринарно медицинските специалисти. Извършвам подобни действия за формирането на законова основа за работата на фелдшерите (помощници на лекари.) Подготвил съм и съм внесъл в парламента закон за правата на пациентите в България.
       
За финал искам да кажа, че въпреки проблемите с неовладяната престъпност, корупцията и бюрокрация, България се развива в правилна посока в последните години. Не може да се отрече, че значителна роля за този правилен път на страната изиграха българските управляващи и техните политически решения. Далеч съм мисълта, че политиците у нас едностранно са повлияли върху този процес. Диалогът с развиващото се гражданско общество, доколкото той беше ефективно осъществяван, също оказа своя позитивен ефект. Положителните стъпки на страната стават факт благодарение на водената политика, създаваща благоприятна среда за развитие, в съчетание с усилията на българските граждани, родния бизнес и обществото ни като цяло. Като либерално мислещ човек смятам, че успеха на една държава и общество трябва да се дължи на обединяване на усилията, базирани на личната отговорност и стремежите на всеки гражданин, в съчетание с поемането на политически ангажименти и предлагането на политически приоритети от управляващите. За да не остана погрешно разбран искам да кажа, че независимо, че смятам, че страната ни е поела по правилен път, темповете на развитие на България не ме удовлетворяват. Стремежът ми е в рамките на моите компетенция да търся решения за преодоляване на досегашните недостатъци и факторите, които забавят развитието ни. В това виждам и смисъла да водим този диалог тук.

8 Коментара за “За българската емиграция и формирането на активно гражданско общество у нас”

  1. Чавдар Says:

    Със сигурност когато един българин поживее няколко години зад граница в някоя по-нормална държава, започва да прихваща положителни неща от тамошната култура на гражданите, но все редица изключително лоши нашенски черти си остават, да не говорим, че често се усилват. Само един пример ми направи впечатление, следейки отвреме навреме блога на Атанас Щерев: когато беше време за критики, тук стана стълпотворение от коментиращи (вижте двете статии за здравното осигуряване), когато обаче се показва, че нещо е свършено и че трябва да се положат някакви усилия от другата страна коментари няма (за пример предложението за промяна на ЗЗО). Още от турско време най- ни бива да удряме по масата вечер в кръчмата (

  2. Никола Митев Says:

    До Чавдар:
    Аз не съм сигурен, че на запад хората не реагират по същия начин… Напротив, струва ми се, че това е напълно нормална и здравословна реакция.
    Когато някой не си върши работата, а му плащаш, е нормално да негодуваш. Когато си я свърши добре, си е заслужил парите и всички са доволни.

    Г-н Щерев,
    Тази ваша статия определено ми допадна. Започвам да мисля, че наистина търсите диалог и четете постингите на хората - няма как иначе да знаете дали те четат вашите :-)
    Ако увереността ви в справедливия изход от проблема с осигуровките се превърне в реалност, вие ще сте един политик заради който бих отишъл да гласувам.
    Активно гражданско общество в България има но за съжаление има и драстичная цензура в медиите, която не позволява провеждането на равнопоставен диалог с управляващите. Интернет е единствената медия която на практика не може да бъде цензурирана и е достоен за уважение факта, че тъкмо тук осъществяваме този разговор.

    Ако съдържанието на сайтове като www.mitev.eu и www.bezhaberie.com не беше цензурирано и изключвано от националните медии отново и отново диалогът на обществото с властта щеше да съществува, да е равнопоставен и ефективен. Това за съжаление е само пожелание на този етап, но пожелание, което започва да ми се струва все по-възможно.

  3. atanas Says:

    Г-н Щерев, аз просто си върша работата и проучвам генезиса на текстовете, които оспорвам. Другите коментиращи проблема със ЗЗО са ми дали мандат именно за това. Ако не искате да получавате критични, ядни и провокиращи коментари, най-лесното е да затворите блога. По-трудното е да завоювате доверието и уважението на коментиращите, както това е направил вашият блогиращ колега Мартин Димитров, препоръчвам ви неговия дневник.

    Сега по същество за емиграцията.

    И в предишното и в сегашното Народно събрание отлежават законопроекти за електронно гласуване.

    http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=928
    http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1376

    Приемете ги и българите в чужбина ще упражнят правото си на глас. Нещо ми подсказва, че гласовете им няма да са за управляващите, а за класическата десница, но никой не е правил проучване.

    Помните, нали, какви суми похарчи ведомството ръководено от Симеон Паси преди изборите през 2005, за да повиши избирателната активност в чужбина. Парите са даваха най-вече за агитация в уеб сайтове, за направа на скъп (300000 лв по думите на Паси) и не особено полезен сайт с регистър на българските представителства зад граница (www.bulgaria.bg). Много бяха и предизборните пътувания на политици от различен калибър, за да се срещат с българските общности в чужбина.

    Такова харчене аз наричам прах в очите. Българските общности, дори и в големите градове са разпръснати. Не всеки може да си позволи да бие няколко часа път, за да гласува в консулството. Колкото и да го агитират българските новинарски сайтове да гласува, бюджетът и времето не позволяват. Отделно от това изборите бяха в съботен ден, който за много хора е работен.

    Електронното гласуване можеше да реши този проблем, но НДСВ го отхвърли, нали? Защо така? Защо не бяха затворени половината избирателни секции в Турция, където бяха констатирани груби нарушения в списъците (липса на ЕГН-та, мъртви души и т.н.). Вместо това затвориха много секции в САЩ, нямало хора…

    Аз имам едно логично обяснение за шизофреничното поведение на управляващите към гласуването на емигриралите българи. В списъците в България фигурират 700000 избиратели. Откъде ли? Ами оттам, че всички български граждани са задължени да имат адрес в България, за да им бъдат издадени документи. Съответно те попадат в избирателните списъци. Това е изключително благодатна почва за фалшификации. Аз, например, констатирах, че след като подадох заявление за гласуване в чужбина не бях отписан от избирателния списък в България.

    Решението на проблема е просто: българите да се регистрират и да получават административни услуги по настоящ адрес. Ако са в чужбина, да си плащат за оскъпяването поради дистанцията. Да, ще трябва да се поочистят наслоенията в консулствата, които са като авгиеви обори зацапани с некомпетентност и мързел. Няма как. И останалите кадри ще трябва да се научат да ползват интернет и за друго, освен за да си публикуват еротичните фотоси.

    Ще видим тогава, дали в страната има 7 млн избиратели, или 5-6 млн., което е по-реалистична цифра.

    Така че, г-н Щерев, ако искате да се подобри избирателния климат и да бъдат приобщени няколко стотин хиляди дяснo и либерално ориентирани избиратели, работете за електронно гласуване и административна реформа, с която да се премахне закрепостяването по постоянен адрес в България. Ако наричате тези потенциални избиратели “чукчи” и ги корите, че не са си похарчили седмичната надница, за да хванат самолета и да идат да гласуват, няма да им хареса, повярвайте ми.

    Историята на други народи показва, че емигрантите са шанс, а не бреме. И не само защото пращат валута. Благодарение на емигрантите си Ирландия се възроди и навакса 50 години изостаналост за рекордно време. Подобно нещо се случи в Португалия, Испания, Естония… но навсякъде имаше истинско либерално законодателство и най-вече: ПРАВОВ РЕД. Моята прогноза е, че в България това няма да се случи скоро, защото липсва правов ред. Освен това, управляващата върхушка, така нареченият “елит”, си дава сметка какъв риск за нея са тези процеси и прави всичко възможно да отдалечи, а не да приобщи емигриралите българи.

    Има някакви проблясъци в развитието на България, но като изолирани явления под натиска на ЕС. Уви, на всички управленски нива в родината доминират некадърниците, тези, които не заслужават и 1/10 от заплатата си. С тях начело, с кохортата от бивши ченгета от ДС, с мутрите, с всички паразити, които не съзидават нищо, а се навъртат като чакали около хазната, пътят за кадърните и честни хора е много стеснен. Като правило този път води към границата. В масовата емиграция аз виждам, парадоксално, шанс за страната, защото като се махне донорът, паразитът рано или късно умира.

  4. Bo-bi-bom Says:

    Щерев е единственият политик в България, който очевидно казва това, което мисли и не му дреме за ответната реакция (което не е класическо поведение на политик), може би затова неговите колеги от НДСВ не го обичаха, а и сега не ми се чини, че ще има дълго политическо бъдеще с новите демократи - просто не се вписва в масата бг политици. Не ми харесва толкова, че да гласувам само заради него, но със сигурност е пич.

  5. Yasen Says:

    Doc. Shterev, saglasen sam, che grajdanskoto uchastie v izbornia proces naistina e demonstracia na zryalostta na edno obshtestvo. No spored men problemat ne e samo v neglasuvaneto na golyama chast ot bulgarite v stranata i zad granica, zashtoto ako se napravi edna sapostavka izbiratelnata aktivnost v BG ne e na tolkova po-razlichno nivo ot naprimer v Zapadna Evropa ili USA. Razlikata obache e, che v tezi obshtestva dori da ne se vklyuchish crez glasuvane v izborite ti pak prodaljavash da se darjish kato grajdanin (grajdanin kato obshtestveno ponyatie, ne prosto kato jitelstvo) v razlichnite ejednevni situacii - prosto e chast ot demokratichnata politicheska kultura. Dokato bulgarskoto neglasuvane e napravo izraz na edin vreden primitiven individualizam, koyto kazva vsichki sa maskari i ne mi dreme nito za politicite, nito za ostanalite chlenove na tova obstestvo, shtoto tryabva da se opravyam. Atanas ot po-gore e prav za tova, che mnogo ot bulgarite v chujbina tryabva da otdelyat seriozni sredstva i vreme, za da glasuvat, obache mnogo se samnyavam, che tova e edinstvenata prichina da ne go pravyat. Primera s irlandskata diaspora e dosta neudachen, dostatachno e da se vidi kak se darji edna irlandska emigrandska obshnost (ili kak se e darjala predi 100 godini, zashtoto tehnite emigrantski tradicii sa mnogo po-stari:) i primerno kak se darjim nie pomejdu si zad granica. No tave e proekcia na tova kak balgarite se darjat pomejdu si v BG moje bi.

  6. atanas Says:

    Драги Ясен, упражненията в надодопсихология са много удобна тангента, за да се омаловажи необходимостта от реформи. Един вид, вари го, печи го, балканско говедо е, няма да се оправи.
    Елате да видите какво правят българите в Секънд лайф, среда в която няма държава, администрация, политици и мутри. Има с какво да се похвалим там.
    За хората във властта е много удобно да оправдават гнилата държава с някакви черти на характера на българина. Аз пък твърдя, че бедата на българите е в държавата-тумор, която изяжда и малкото останала здрава тъкан, като едновременно с това преследва или прогонва инакомислещите. С други думи, бедата е в характера на една мръсна пяна от около 10000 - 20000 души.
    И не ми казвайте, че трябвало да се гласува в тези условия на фалшификации и масово купуване на гласове. Аз лично гласувам, но правя компромис със съвестта си, защото да гласуваш за такава система означава да я легитимираш.
    Намирам предложението на д-р Щерев “да се уважават институциите на майка България, такива, каквито са” за обикновена демагогия. Майка България има няколко институции, това са езикът ни, азбуката ни, Левски, Ботев, Търновската конституция… неща от този калибър. Мащехата България има цял легион институции, които трябва да се критикуват, реформират и наказват за всяко прегрешение към гражданите, които ги издържат. Това разбирам аз под активна, гражданска позиция.

  7. Щерю дъ фрий Says:

    Атанас, какво искате да кажете с това “не ми казвайте, че трябвало да се гласува в тези условия на фалшификации и масово купуване на гласове.”? Ами то точно в такива условия истинските граждани трябва да са още по-мотивирани да гласуват. В противен случай купените и тези мобилизирани чрез изборния туризъм намаляват своята тежест. На изборните “фалшификатори” ниската избирателна активност им идва като бонус, щото едно е да трябва да организираш победа с 1000 купени и организирани гласа (на много места това се случи на последния местен вот, където всеки глас е решаващ), друго е 10 пъти по толкова. А с това, че в българия бедата е 10-20 хил човека (маскарите) е най-популярното обяснение, което дава право на мнозинството българи да търсят вината извън себе си, да не се опитват да променят нешо, а голяма част дори да са чисто-просто мошеници да дребно. Си сигурност обаче можем да се променяме към по-добро и вашата гражданска активност е пример за това.

  8. atanas Says:

    Драги Щерю,
    Искам да кажа, че условията за лесни фалшификации и купуване на гласове се създават и поддържат умишлено от властта. Тъй като тя се е сменяла няколко пъти и всички политически субекти са поддържали тези условия, напълно оправдавам хората, които са отвратени и не гласуват. Това не значи, че трябва да “сгънем кълки и да мрем”. Много неща могат да се направят между изборите чрез граждански натиск и провокиране на външен натиск за реформи на гнилата ни система. Даже бих казал, че това е по-важно и че липсата на избирателна активност е резултат от липсата на гражданска такава.
    Това за “мръсната пяна” го давам като антитеза на позоваването на народопсихологията. И вие правилно казвате, че тя не става за оправдаване. Не повече, отколкото вайкането за народния характер. Разликата е, че народният типов характер е средна аритметична от достойнствата и кусурите на няколко милиона, а мръсната пяна е по-лесна за измерване. Може да и се сложи паричен еквивалент. Достатъчно е да проверим подробно съответсвието между доходите и харчовете на няколко хиляди души, участвали в държавното управление, и това за 10-15 години назад.