Част от читателите на моя блог живо се интересуват от евентуалните промени в ЗЗО и изразяват активна позиция в оформилата се дискусия по тях. Поради тази причина реших да публикувам стенограмата от заседането на Парламентарната комисия по здравеопазване, което се проведе на 13 декември - отделил съм само тази част която касае обсъждането на общ проект на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО. В хода на дебата изразих становище по отношение т.нар. законопроект Шарков-Димитров, предложих моите и тези на колегите ми виждания за промени в Закона за здравното осигуряване и неговата философия по принцип. Тези от вас, които имат интерес могат да се запознаят с тях от текста на стенограмата. Съзнавам, че той е малко дълъг, но самият дебат продължи близо 3 часа. Първоначално бях решил да публикувам в резюмирана форма моя поглед върху заседанието, но реших, че представянето на дискусията в нейния чист вид ще ви даде най-пълна представа за хода на обсъжданията.


ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам. Колеги, приключихме с тази точка. Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Общ проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин Ваньо Шарков вие бяхте поели ангажимента заедно с колегите Тодор Кумчев и останалите двама вносители, които не присъстват в залата, да представите проект.
Заповядайте, имате думата.

ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви господин председател, тъй като на последното заседание на комисията беше проведен дебата и остана само да обединим направените предложения в тази връзка предлагам следния текст на параграф 8.
В Преходни и заключителни разпоредби се създават параграф 19-з.
Параграф 19-з.
Алинея 1. Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски.
Господин председател, преди да продължа нататък искам да направя процедурно предложение да гласуваме алинея по алинея, за да вървим по-лесно в текста.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви помоля първо да прочетете предложенията, след това да прочетем становището на Националната агенция по приходите.

ВАНЬО ШАРКОВ: Алинея 2. В случаите по алинея 1, лицата лично или чрез упълномощено лице подават молба декларация по образец утвърден със заповед издадена от министъра на финансите.
Искам да кажа, че сме пропуснали да запишем „до кого подават тази молба декларация” и за това трябва да се запише „В териториално данъчно управление на Националната агенция за приходите”.
Алинея 3. Здравноосигурителните права на лицата по алинея 1 се възстановяват по реда на член 40-а, алинея 2, алинея 3 и алинея 4. Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на свои граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година, за времето през което са били в чужбина могат да бъдат възстановени по ред определен с наредба на министъра на финансите.
Ако искате мога да ви кажа, че Националната агенция по приходите подкрепя първите три алинеи с допълнението в алинея 2, до кого да бъде подадена молба-декларацията и не подкрепя алинея 4, защото смятат, че тогава такива са били нормативните разпоредби и плащанията са направени съгласно действащия закон.

КАТЯ КАШЪНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ще ми разрешите да довърша аргументите за това, че становището е с несъгласие по алинея 4. Законодателят с член 40-а е предоставил възможност на българските граждани, които пребивават повече от 183 дни в годината извън България по тяхна преценка да не заплащат осигурителните си вноски или да подадат молба за това, че излизат.
В случаите, при които българските граждани са заплатили осигурителните си вноски, те са изразили своята воля със заплащането на тези вноски. Още повече, трябва да имаме предвид, че част от тези български граждани са се възползвали от внесените осигурителни вноски и са ползвали права – правата на осигуряването. Още повече, тези вноски са преведени по сметките на личните лекари. В тази връзка, задаваме въпроса в бюджета на Националната здравноосигурителна каса не са предвидени средства за възстановяването на тези осигурителни вноски. От къде ще възстановяваме осигурителните вноски на тези лица, които сега и днес решават да променят своята воля и да искат възстановяването на тези вноски?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За каква сума става въпрос?

КАТЯ КАШЪНОВА: Не мога да отговоря, няма финансова обосновка.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Той трябва да каже?

КАТЯ КАШЪНОВА: Вносителят трябва да каже. Финансова обосновка от нас не е поискана. Считам, че няма да може да се направи такава финансова обосновка. Многократно е коментирано, че в България не е ясно и нямаме данни кои лица са извън България, къде се намират…

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Става въпрос за средствата, които са внесени. Има ясни документи и много лесно може да се докаже. Не ми говорете неща, които не са извън контекста.

КАТЯ КАШЪНОВА: Няма как да се направи тази проверка, защото ние не знаем кои са ЕГН-тата на лицата извън България.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, имам средните забележки по четирите алинеи.
На първо място, искам да направя едно уточнение. Със Закона за здравното осигуряване, законодателят е допуснал една неправомерна постановка и бих казал неточно и нередно отношение към български граждани, които не живеят в България, като е постановил, че всеки който има българско гражданство е в състава на солидарността за здравно осигуряване. Това е неправилна постановка. Обикновено в Европейския съюз солидарността е сред гражданите, които работят в съответната страна или които живеят в съответната страна. Тези, които не живеят в съответната страна се осигуряват на друго място. Сутринта гледахме за осигуряването на лица, които са в корабите и плуват под чужд флаг. При нас трябва да се осигуряват, но искам да попитам откъде накъде?

ХАСАН АДЕМОВ: Има международни спогодби.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Тук е допусната грешка. Нека да признаем, че е допусната грешка по философията на закона. Ако признаем това, оттук нататък да вървим нататък. Става въпрос за наши граждани, които живеят в чужбина, голяма част от тях в страни от Европейския съюз и това са хора с мислене на европейци и свободни хора. Те поставят съответно въпроса – когато законодателят е сбъркал да бъде така добър да си оправи грешката. В никакъв случай не говорят, след като законодателят е сбъркал как така може законодателя или държавата да си поправят съответно грешката. Сбъркал си – поправяш. Не само трябва да се поправи грешката, а трябва да я поправиш не по бюрократичния път. Тук е записано „да подават молба”. Министерството на държавната администрация и административната реформа казват, че никъде не се подават молби. Никой български гражданин не се моли на никого. Подава се декларация. Не може да има молби и няма да са молят тези хора, които някой друг е сбъркал, да се молят да им бъдат отменени тези задължения.
Когато става въпрос за това, че са платени определени суми, а те са принудени да плащат тези суми, съгласно закона. Тогава е редно да се замислим върху алинея 4 не трябва ли държавата да върне неправомерно взетите, ако променим философията на закона. Ако сега не приемем алинея 4, ако ние променим член 33, точка 1, „Всички български граждани, които живеят постоянно на територията на Република България”, тогава трябва със задна дата да върнем парите на всички тези, които преди това са внасяли. Това трябва да се направи от Министерството на финансите, или НАП или преди това НОИ, които са събирали парите. За каква сума става въпрос?
Предлагам следните текстове:
Алинея 1. „….които са били в чужбина се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски”, а не „могат да бъдат освободени.
Алинея 2. „В случаите по алинея 1, лицата лично или чрез упълномощено лице, или по Интернет, подават молба-декларация по образец ….”. Един човек, който живее и работи постоянно във Франция, сега трябва да упълномощи човек, да намери нотариус, да се завери от консулството. Разберете, че това е подигравка с хората. Един от потърпевшите казва в кореспонденцията, която водя с тях: „Платете ми билета, за да дойда от Париж до София, за да си подам декларацията”. Разбира се, казва това с ирония.
Имаме и управление, имаме електронно правителство, имаме желанието да бъдем комуникативни с хората.
Последното ми предложение е за алинея 4, където съм абсолютно сигурен, че ще проведем дебат по тази тема, тъй като още не е разгледан бюджета на НЗОК. Ще помоля в момента Националната агенция по приходите към Министерството на финансите да направи справка за каква сума става въпрос. За това, защото не виждам логика да се казва, не знаем за каква сума става въпрос и така отказваме да върнем тези пари.
Мисля ,че няма логика в едно такова поведение.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, ако погледнете законодателството не трябва да задължаваме Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите да връщат парите, защото те са били институциите, които са събирали парите и са ги привеждали. Тези пари не са оставали в техните бюджети. Това трябва да се знае. Дори НЗОК е заплащала на Националния осигурителен институт процент за това, че събира парите. Събирайки парите ги привеждат. Тези пари не са в бюджета на Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите. Въпросът трябва да се решава от Министерството на финансите, защото пари в тези институции и в момента не остават. Националната агенция по приходите само събира парите и ги изпраща на Националната здравноосигурителна каса. Вие казвате да се връщат от НОИ и НАП. Тези пари не са техни.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Министърът на финансите трябва да реши въпроса, да има такива средства.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, без да навлизам в други подробности имам един конкретен казус, алинея 4 донякъде дава кардинално решение. Не знам дали това ще се приеме в този вид, но казуса е сленият: „Български гражданин, който е бил в Америка, не е избирал личен лекар между 2000 – 2003 година, при него хипотезата, че е ползвал услуги и сега няма как да му бъдат върнати парите не важи, същият човек надлежно си е платил парите, за да си възстанови здравноосигурителните права за 2004 година, но за тези три години, за които е платил и едната хипотеза е да бъдат върнати, а той казва, че не иска да му се връщат, а защо да не се признаят за бъдеще време. Това също не е ли едно от възможните решения, като палиативна мярка. Внесени са. Това е едно авансово плащане за бъдеще време, за да му се признаят като здравни осигуровки. Искам да ви попитам конкретно за този случай.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това може да се уреди с наредба.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако ние отхвърлим алинея 4 и потърсим някаква палиативна мярка, поне за тези две хипотези:
Първо, не е избрал личен лекар, т.е. не е ползвал услуги.
Второ, не иска пари, а иска отново да ползва правата си като една авансово внесена сума. Моля за отговор.

КАТЯ КАШЪМОВА: Въпросът, който поставяте беше обсъждан в Националната агенция по приходите и считаме, че е резонен и точен, защото сигурно ще има български граждани не само примера, който посочихте, а тези които се прибират и остават в България, внесли са вноски и искат да бъдат за бъдещо време.

ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, колеги, ще изразя по-различно становище, тъй като искам тази дискусия да приключи с възможно най-справедливото решение. Говоря за алинея 4, лицето 183 дни е било в чужбина като през това време се е осигурявало. Голяма част от хората, които са били здравно осигурени на практика са ползвали определени услуги в страната след връщането си в оставащите дни след тази 183 дни. Вие знаете за много случаи на хора работещи в Гърция и Испания, здравно са осигурени и идват тук за да си направят зъбите. На солидарен принцип те са ползвали средства от касата. В същото време общо практикуващият лекар си е получил средствата по капитация Какво става сега – държавата е длъжник на тези лица, а в същност длъжник сме всички ние, които сме здравно осигурени, живеем в България и си плащаме здравната осигуровка.
Моля, когато решаваме този толкова сложен казус да имаме предвид и това, е решавайки го по този начин на практика го правим за сметка на останалите здравно осигурени лица, които живеят в България.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, вие казахте, случай когато не е редно да се възстановяват платените суми, защото лицето е ползвало системата. Потърпевшите поставят следния въпрос – защо, след като е сгрешен закона…

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да е сгрешен закона? Извинявайте, но това е ваше становище.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако не признаете, че философията на закона е грешна означава, че не разбирате какво е направено. Според мен, философията на закона е сгрешена. Ние сме внесли това предложение, което трябва да гласи, че на здравно осигуряване подлежат всички български граждани, които постоянно живеят на територията на Република България. Ако я няма тази формулировка законът отново ще бъде погрешен и ще следват усложнения занапред.
Относно това, което каза госпожа Михайлова, означава за хората, които са внесли вноска. Има две категории граждани, такива които са задължени според този закон да се регистрират или не са регистрирани, но само по силата на сега действащата разпоредба на член 33 и никога не са ползвали системата. Съгласен съм, че доцент Китов, не приема, че е сгрешена философията, но ако приемем, че е сгрешена философията на закона и никога не са ползвали системата, тогава искам да ми кажете – не трябва ли да се върнат взетите от тях пари? В противен случай, когато някой е ползвал системата, тогава би трябвало да не се връщат парите. Има една подробност, която изпускате. Не е работа на тези хора, които добросъвестно са изпълнили закона без да ползват системата, те да разграничават двете групи. Ще ги разграничи държавата, която е допуснала съответната грешка или законодателя. Това искам да кажа. Да, права сте за една категория български граждани, на които няма да им се връщат парите, защото така или иначе са ползвали системата. Не е правилен вашият пример, защото за зъболечението нищо не са ползвали. Идват да си оправят зъбите, защото тук е по-евтино, а не че ползват системата, но това е друга тема.
Не сте съвсем права като поставяте този въпрос. Това не е проблем на хората в чужбина, а отново е проблем на нашата държава и законодателя.

ПРЕД. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моята втора реплика към вас уважаема госпожо Михайлова е, че много нежно се изразявате. Сега ще накажем всички българи, които са били солидарни за сметка на тези, които не са били солидарни с нас. В момента правим това. Аз, също седем години не съм ползвал системата ще отида да си поискам парите, които са плащани досега. Въпреки, че съм бил тук, не съм ползвал и може да се докаже. След като не съм ползвал и се доказва, би следвало и аз да си поискам парите.

ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, след вашата реплика няма да правя дуплика на доцент Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, извънредно много ви уважавам, помислете когато говорите всички тези неща, защото става въпрос за философията на един закон. Знам много добре как разсъждавате и защо казвате всичко това. Става въпрос за обсега на солидарността. Ако обсега на солидарността е всички жители в Европейския съюз е едно, но ако обсегът на сигурността е всички, които са български граждани независимо къде живеят, тук или не, но имат двойно гражданство, това е съвсем друго. Солидарността е за тези, които живеят постоянно в страната или солидарността е за тези, които работят в страната. При тях се събират съответните вноски и се харчат. За това когато разсъждаваме за философията, вие не се съгласявате, че е сбъркана философията и оттам следват всички ваши разсъждения, които са съвсем правилни, ако така разсъждаваме.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, на ниво Европейски съюз нещата са решени. Там солидарността е обща и вие сте абсолютно прав, но ако се приеме това, ми дава основани утре да кажа, че хората които живеят извън Европейския съюз не бива да имат равни права с нас. След като нямат еднакви задължения, няма да имат и равни права.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Един български гражданин, който живее във Великобритания и никога не е идвал в България и не се е занимавал с тази система, защо трябва да плаща здравноосигурителни вноски.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уредени са в Европейския съюз.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Не са уредени. Трябва да плаща тук вноски.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Уредени са от 1 януари 2007 година.

АТАНАС ЩЕРЕВ: А за старите вноски?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава не сме били членове на Европейския съюз.

ХАСАН АДЕМОВ: Разликата между примерът, който посочват доцент Щерев и доцент Китов, е че вие се солидарни тук и всички сме солидарни тук с тези, които с български граждани, а могат да са и раждани на други страни, но постоянно живеят в България. Солидарен сте с тях, но разликата между вас и примера на доцент Щерев, е че при неговия пример той се осигурява във Великобритания. По конвенции на Международната организация на труда не може да се осигурява на две неща. В това е разликата.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Така е.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Това означава, че трябва да им върнем парите.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: От 1 януари 2007 година нещата са уредени.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Става въпрос за старите вноски. Защо трябва да вземаме парите, след като този човек се е осигурявал във Великобритания?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре, приемам вашето предложение, но тогава защо да има моите права, след като няма моите задължения?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Кои ваши права?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, гласувам извън Европейския съюз.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие привеждате към един и същ знаменател правото да се наричаш българин, правото да гласуваш и задължението да имаш здравно осигуряване.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разбира се, да имаме еднакви задължения.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е неправилно съждение. Вие живеете в Нова Зеландия, чувствате се българин, поставяте българското знаме на къщата си, имате право да гласувате, и да плащаш 6 лева за здравно осигуряване в България за система, която никога не ползваш.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой го задължава да плаща?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Това ще направи българинът в чужбина вместо да си поставя българското знаме в Нова Зеландия, да поставя френско знаме.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кой го задължава да плаща?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е вярно. Става въпрос за връщане на сумите, които са платили тези хора.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В кои случаи?

АТАНАС ЩЕРЕВ: В случаите когато по силата на това, че е бил само гражданин е плащал определени суми тук или го задължаваме да плаща.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Кога?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Преди 2007 година.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Как го задължаваме?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Задължаваме го със закона. Погледнете какво гласи в член 33 на закона, точка 1. Прочетете какво гласи и ще разберете.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, искам да кажа няколко думи за философията. Добре, ще признаем, че философията е сбъркана, това означава ли, че когато сме признали, че философията на Закона за здравното осигуряване е сбъркана, останалите български граждани, които са плащали здравна вноска, мога да ви кажа, че когато е приет закона, работещият член на семейството осигурява безработния и децата, преди да се промени закона когато държавата поема осигуровките. Ако кажем, че философията е сбъркана, означава, че е сбъркана за всички. С промяната на закона трябва да възстановяваме сумите, които са събирани от българските граждани за това, че след време сме приели промяна в закона и сме натоварили друг да плаща здравното осигуряване. Много добре знаете, че през 1999 година работещия член на семейството осигуряваше безработния. Сега безработният се осигурява от държавата и лицето. Това означава ли, че след всяка промяна на закона трябва да казваме да се връщат парите?
Смятам, че не трябва да има възстановяване на средства по параграф 4.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, позволете ми да ви прочета член 26 от българската Конституция.
Член 26. Гражданите на Република България където и да се намират имат всички права и задължения по тази конституция.
Извинявайте, след като искаме да сме българи имаме равни права и задължения.

АТАНAС ЩЕРЕВ: Прочетете член 33 от Закона за здравното осигуряване.
„Член 33. Всички български граждани, които не са граждани на чужда държава…”, което означава, че български граждани, които живеят някъде по света с български паспорт са задължени към нашата здравноосигурителна система независимо дали я ползват или не.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това произтича от Конституцията. Извинявайте, но ние не можем да нарушим Конституцията, ако искаме да бъде променена е друг въпрос.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Основното, което искам да кажа и на господин Петър Мръцков, това е, че демокрацията се основава и на справедливост. Когато е нарушено едно право, трябва да признаем, че това право е нарушено. След като е нарушено едно неправилно съждение, ще се признае, че е направено неправилно. Базирайки се на Конституцията, спорът се задълбочава върху философията на Закона за здравното осигуряване, където твърдя, че е абсолютно погрешна, а вие базирайки се на Конституцията твърдите, че е съвсем правилна. Ето ви един спор, който би трябвало най-напред да разрешим, за да дойдем до единомислия при приемането на всички тези неща.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има един единствен начин да внесем питане до Конституционния съд, защото само той може да тълкува. Убеден съм как ще тълкува Конституционния съд за задълженията.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Не може да бъдете убеден, защото Конституционния съд … В Конституцията е записано, че здравеопазването е безплатно, но не е безплатно.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е записано точно така.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Слушах със смесени чувства тези дебати. Искам напълно да се съглася с доцент Щерев, за неговата позиция по въпроса. Аз съм една от тези потърпевши, за които става въпрос. Каква е логиката, когато аз съм живяла в друга държава през цялото това време, където съм се осигурявала, по сбъркана философия, ще трябва да се осигурявам на две места – тук в България. Вие казвате, за ползвали или не ползвали и солидарност към останалите. Приемам солидарността тогава когато живея тук, разбира се ще бъда солидарна с гражданите, които живеят тук. Когато не съм тук, гражданите с които искате да бъда солидарна, искат по някакъв начин да ми вземат пари, за които смятам, че не трябва да съм длъжна.
Относно принципа на гражданство, който е в основата на тази дискусия. Не смятам, това че съм гражданин на България, при положение, че не живея постоянно в тази държава имам еднакви права с тези, които живеят тук. По тази логика, когато аз се осигурявам в другата държава не виждам по каква причина трябва да бъда солидарна с тези, които са в друга държава – например в България. От тази гледна точка ние сме запознали малтийския евро депутат Джоузеф Мускат, който направи запитване в Европейската комисия по този въпрос и философията, която запалено защитавате господин Китов. Има официален отговор от Европейската комисия по този въпрос. Техният отговор е, че молят за време да се изследва в подробности точно тази философия на закона, която вие защитавате. Ще получим съвсем скоро отговор от тях. Знаете, че сме сезирали с петиция и Европейската комисия, защото смятаме, че това е абсолютно несправедливо, ощетява нашите права като граждани и съответно искаме и настояваме за решение по въпроса. Трябва да ви обещая, че няма да спрем, а ще търсим други лостове и методи за лобиране. Постоянно сме в контакт с малтийския евро депутат и за всяко едно действие или бездействие го информирам. Всичко това върви непрекъснато. Настояваме да се приеме тази поправка, особено в частта за гражданството, което е като основен критерий за здравното осигуряване на българските граждани. Алтернативата е всички да се откажем от българското гражданство и тогава няма да има никакъв проблем, ако смятате, че това е правилно?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Борисова, убеден съм, че острите думи и заплахите няма да свършат работа.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Нито телефонният рекет, който правите, защото следващият път ще сезирам прокуратурата.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Нека да разсъждаваме като хора, които от една страна искат да запазят близостта към България на всеки един българин, който се намира по света. Ние не сме идиоти, за да не разбираме за какво става въпрос. Има различни виждания по този въпрос. Доцент Китов, защитава една позиция, която е защитима в определена светлина цитирайки нашата Конституция.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Основният закон.

АТАНАС ЩЕРЕВ: От друга страна, няма такова право по света или ако има не е справедливо, да те кара да бъдеш солидарен спрямо две общности. Защо? Живееш във Великобритания, солидарен си към тази общност, където живееш, но трябва да си солидарен към общността, живееща в България. Представете си, че не става въпрос за 6 лева, а този който е там има 2, 3 или 5 милиона приходи и на базата на 6 на сто трябва да внася огромни суми. Това е напълно възможно и не е справедливо. Задължен е спрямо онази общност, където живее. Никой не говори за случаите когато един българин живеейки в чужбина ползва тази система тук.
Отново ще повторя, че това е въпрос на принцип. Нека да провеждаме един толерантен спор. Имайте предвид, че никой няма да уплашите в българския парламент. Бъдете дълбоко убедени. Мога да съжалявам, ако някой българин поради този въпрос се откаже от българско гражданство. За мен това е недопустимо. Ние трябва да провеждаме цивилизован диалог. Този диалог, би могъл да дойде до общо разбиране. Ако трябва ще се направи и промяна в Конституцията. Ако така в Конституцията са заложени нещата има други начин на мислене и подход. Нека да провеждаме един цивилизован диалог, като имаме противоположни становища, не означава, че не можем да достигнем до общо мнение.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ние провеждаме такъв диалог. Искам да кажа на госпожа Борисова, че конституциите на страните членки, въпреки, че за Европейския съюз нещата са регламентирани, но конституциите са абсолютно суверенни. Никаква промяна не може да стане, защото ние сме приети на базата на нашата Конституция. Това е вътрешно решение. Вие казвате, че нямате равни права. Къде не са равни правата ви? Посочете ми там където вашите права не са равни?

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Имам предвид следното. Нямам равни права от следната гледна точка. Българите, които живеят постоянно в България плащат един път, а моите права са съвсем различни. Явно трябва да плащам по два пъти. Така е от 2000 година със закона, който внесе гражданството, като принцип. Автоматично станах длъжник без изобщо да живея в тази държава.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вие бяхте ли посочили общо практикуващ лекар?

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Не съм посочила.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това означава, че не може да сте длъжник.

АТАНАС ЩЕРЕВ: По закон са длъжници.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Аз имам дългове в системата.

ХАСАН АДЕМОВ: Доцент Китов, ще се опитвам да оспорвам вашите конституционни аргументи по следния начин. Базирайки се на социалното законодателство, за което знаете, че имам претенция да го познавам. По отношение на социалното законодателство, говоря за социалното осигуряване, в него включвам пенсионното осигуряване, за да стане по-ясно. В социалното осигуряване (пенсионното осигуряване) там солидарността е корпоративна. Солидарни са само тези, които са на трудово правни и служебни правоотношения. Тези, които получават заплати плюс тези, които са задължение като самоосигуряващи се лица. През 1998 година когато стартира процедурата по изготвянето на Закона за здравното осигуряване нямаше идея за членство в Европейския съюз. Т.е. директива 1408/72, нямаше идея изобщо да се спазва тази директива. Какво казва Конституцията? Прочитаме това, че всички български граждани имат равни права и задължения. Разбира се, че няма нужда това се променя.
Прочетете член 52, където е казано нещо много ясно, в социалното осигуряване по ред и начин определени със закон ние превръщаме правото в задължение, но за определена група български граждани. В здравното осигуряване ние по ред и начин определени със закон правото го превръщаме в задължение за всички. Въпросът е, че през 1998 година не е имало свободно движение и никой не е имал идеята, че може да се осигурява и на друго място. Ако е имал тази идея е ставало със застраховки „Живот” по линия на студенти, договори и т.н. Тогава идеята е била друга. Това, което казва доцент Щерев, за онзи период, такава беше нагласата и това беше подходът, който беше избран. От гледна точка днес, ако ние оценяваме 1944 година сега, едни казват, че е правилно, а други, че не е правилно онова действие. Така ли е? От гледна точка на историята винаги можем да правим различни оценки. Философията тогава беше, че от българското гражданство произтичат права. Сега част от член 26 е да се обвържат тези права със задължения. Такава беше философията тогава. Ако знаехме, че ще бъдем членове на Европейския съюз и че ще има свободно движение, вероятно логиката щеше да бъде друга, тази за която говорим. Въпросът, който най-често се поставя е за безусловно опрощаване или ликвидиране на тези вноски. Защо, това условие е абсурдно. Доцент Щерев, много добре знаете, че когато направихме опит да предоставим възможност в един определен срок във връзка със здравноосигурителните вноски на българските граждани, които живеят в България, направихме едно разсрочване и Министерството на здравеопазването ни дадоха текстовете, с които ние наложихме 3 кумулативни условия. Между, които условието да не е избран личен лекар. Още тогава коментирахме, че не може да не е избран личен лекар, след като Законът за здравното осигуряване, казва че е задължително.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Законът не задължава. Няма текст в закона, който да задължава.

ХАСАН АДЕМОВ: Здравното осигуряване в България е задължително.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако не изберете личен лекар не сте влезли в системата.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: И до ден днешен не съм избрал личен лекар,защото когато ми се наложи ще си избера. Ще отида и ще се запиша при някой, мога и да си заплатя.

ХАСАН АДЕМОВ: Отчитам това като огромен пропуск в моите познания. Претендирам, че познавам философията на този закон.

ДОНКА МИХАЙЛОВА: Госпожа Борисова, много ефектно говореше за ощетяване на правата на гражданите, които живеят в чужбина като ги определи като ощетени, искам да се има предвид от нея и от хората, които представлява, че приемането на алинея 4, автоматично означава ощетяване на българските граждани, които живеят тук и следващата календарна година трябва да си внесат данъците. От тези данъци ще бъдат възстановени сумите на българските граждани живеещи в чужбина. Когато решаваме този въпрос трябва да имаме предвид, че ощетяваме и българските граждани, живеещи в страната, които си плащат добросъвестно средствата, защото парите в Министерството на финансите, за които господин Петър Мръцков говори не идват от някъде, а от данъците на всички български граждани.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, приемам алинея 1, именно в новите условия. Алинея 1 категорично решава вашият проблем, но да се връщат средства дадени по силата на един закон, разберете, че е права госпожа Михайлова. Вие бъркате на базата на действащото законодателство в нашите джобове, в което няма логика.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Защо разсъждавате по този начин.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, все повече у мен се затвърждава убеждението, че категориите лица, които задължаваме да си внесат вноските или опрощаваме внесените вноски поемайки задължението да бъдат възстановени са две.
Едната категория е за тези, които са в чужбина, били са повече от 183 дни, но са ползвали услугата на системата. Това е здравен туризъм, на който не само съм бил свидетел, защото се внасят 12 осигурителни вноски, които през 2003 – 2004 година са около 150 лева, а се ползват операция, за която касата заплаща 150 лева, а парите, които си спестявате от близка на нас държава са 1000 долара. Това беше практика. За това тази категория лица, които са били повече от 183 дни, но са ползвали услугите на системата, смятам че трябва да бъдат изключени от категорията лица, които да са освободени от задължението да внасят вноски.
Втората категория, за повече от 183 дни, не са избрали личен лекар, не са ползвали услугите на системата платени с публични средства – да, трябва да бъдат освободени.
Мисля, че по този въпрос не спорим, но няма да ги разделим, защото този текст не ги разделя.
В алинея 4, ако достигнем до гласуване моля да гласуваме два варианта:
Първият вариант е този, който се предлага.
Вторият вариант е, следният – в него отново правя разлика между двете категории лица. Предлагам да гласи по следния начин:
Алинея 4. „Платените здравноосигурителни вноски от български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни от една календарна година за периода от 1 юли 1999 година до 31 декември 2007 година, не са извършили избор на личен лекар и не са ползвали медицински услуги платени с публични средства, могат да бъдат признати за авансово осигурителни вноски по ред определен от министър на здравеопазването”.
Ако отпадне алинея 4 в този вид и няма тази алтернатива, тогава понятието справедливост няма да съвпада с моето разбиране за справедливост към конкретния случай.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Не трябва да се забравя, че изборът на личен лекар беше задължителен.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Бяхме задължени да го правим. Това беше част от закона. Вие казвате,че ние които съвестно сме си изпълнили задълженията на закона от 1999 година, сега ще трябва да бъдем буквално наказани с тези вноски, които трябва да заплатя.
При положение, че след три вноски автоматично се спират правата, откъде накъде задълженията ще продължават да ми важат. Откъде накъде ще продължава да ми се натрупва задължение? Правата са ми спрени, след като в закона е казано, ако не са платени три вноски, автоматично тези права се спират.
Тези права и задължения за които толкова много говорите, правата които касата предлага и дава в резултат на задълженията, които имаме – да плащаме. Т.е. Имахме задължения в резултат, на които се получават права. Задължения да се плащат вноски, права – безплатно здравно осигуряване или почти безплатно здравно осигуряване. Искам да попитам при положение, че живея на хиляди километри извън България тези задължения, които би трябвало да ми дадат някакви права как мога да се възползвам от тях? Мога ли да дойда от 1000 километра за да си направя една пломба, защото правата, които имам са ми гарантирани единствено и само на територията на България. Ако ми осигурявате по принцип гражданство, би трябвало да мога да се възползвам от правата, за които плащам, да бъдат предоставени навсякъде из целия свят, където се намирам. За това се обезсмисля този принцип на гражданство. Поради тази причина има абсолютна логика, не в други страни, а навсякъде да се гледа местоживеенето. Защото, там дефакто мога да ползвам правата, които ми се дават. Не мога да плащам, за нещо, което фактически няма как да ползвам. Ще помоля да ми обясните това.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: За разлика от вас, оперирал съм много българи живеещи в Америка, които не могат да си позволят американските неврохирургични услуги и предпочитат да заплатят 500 долара, за да дойдат в България, за да ползва услуги. Извинявайте, но вие ако не сте ползвали, не означава, че останалите хора не го правят.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, въобще не сте прав. Дълго време споря с тази общност и чувам какви ли не нападки, но чувам междувременно и смислени искания. Защото, когато си задължен в една общност, проявяваш солидарност, но трябва да ползваш тази солидарност. Говорим не за случаите, които сте оперирал. Нека да си представим идеалния случай. Сигурен съм, че това са стотици реални случаи, когато българският гражданин е в чужбина, никога не е ползвал тази система, и се задължава да бъде солидарен към онази система и към тази система. Това е въпрос на философия на закона, но според мен не е справедливо.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Алинея 1 го освобождава.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Вие твърдите нещо, което не е вярно, защото системата го задължава да избере личен лекар.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма такова нещо.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Бих желал да приемем, че част от тези разпоредби, които приемаме, е това е част от дискусията, която ще продължим да провеждаме, защото ние сме внесели законопроект, който обсъжда философията на този закон. Мога да помоля за следното. Нямам самочувствието като член на Парламента, че Парламентът има последната дума. Имам самочувствието, че като част от управляващите съм равнопоставен с моите съграждани тук или в чужбина, вие сте представител на гражданското общество и ние спорим напълно равнопоставено. В този случай няма място за обиди и квалификации. Квалификациите не са малко във вашите среди, което говори само за липса на възпитание и политическа култура.
Трябва да си чуваме аргументите. Може да съм на другото мнение на доцент Китов, но дълбоко уважавам неговият начин на мислене и ще се опитам да го убедя в противното, а не да говорим за ултиматуми и т.н. Да приемем, че сега ще приемем една част от нещата и ще продължим този спор, защото е тежък и става въпрос за философия на един закон. Ще си изясним дали е било задължително. Има факти за това.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доцент Щерев, задължителното здравно осигуряване дава право за избор на лекар, но не задължава. Така е записано в закона. Вие ще погледнете точният текст.
Ще помоля да прочитаме законите много добре. Съгласен съм, че в условията на Европейския съюз и за европейската общност нещата са други и синхронизирани от 1 януари 2007 година. Аз също не бих искал особено по време на избори хора, които не идват никога в България да ми определят кой ще ме управлява.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, защо вие ще определяте на хора, които са свързани с България, които сега са непълнолетни и сега стават български граждани и живеят на другия край на света, вие ще определяте, че тези хора, които не знаят и български език, но тъй като са кръвно свързани с България, стават български граждани. Вие ще им определяте чрез Конституцията на България, че имат задължения и към здравно осигурените в България.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Конституцията определя, а не аз.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но това е нонсенс. Ще помоля да погледнем философията на закона. Ако философията на закона не е правилна, нека да бъде променена. Ако смятате,че е правилна, нека да оставим това положение.

ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Господин председател, смятам, че обсъдихме всички възможни варианти и становища. Предлагам, да прекратим дискусията.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, ще гласуваме алинея по алинея.
Колеги, имате ли предложения по алинея !?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам следният текст: „… които са били в чужбина се освобождават от задължение за внасяне на тези вноски”.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
- „За” – 7.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 4.
Приема се.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Извинявайте, но предложението на Руденко Йорданов беше друго.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Руденко Йорданов беше за алинея 4.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въздържах се да подкрепя текста в редакцията, която предложи доцент Щерев, която има императивен характер, защото ако беше останало „могат” тогава когато се определя реда може да бъде взето предвид това, което говориха, ако е ползвало услуги плащани с публични средства. В такъв случай, няма да бъде освободен от задължението.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли друга редакция, или да прегласуваме?

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам в тази редакция да се добави условието: „…през което са били в чужбина, но не са ползвали медицински услуги заплатени с публични средства през съответната година”.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли предложения за алинея 2?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам вместо „ Лицата лично или чрез упълномощено лице или по Интернет подават декларация по образец утвърден със заповед…”

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Трябва да е ясно, че ще става с електронен подпис.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Освен, чрез Интернет и този универсален електронен подпис, няма ли други алтернативи за подаване в България?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Например?

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Например, изпращане по пощата с обратна разписка.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това също е възможност и не виждам, защо да не се запише.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Извинявайте, но ако се запише: „Лично, чрез упълномощено лице, или чрез Интернет”, тогава „декларация по образец утвърден със заповед”. Заповедта ще фиксира начина, по който ще се изпраща.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По-добре е да се запише в закона, за да стане ясно.

РОСИЦА ЙОРДАНОВА: Може ли да запишем следния текст: „Подава до съответната териториална дирекция на НАП”. Когато кажем „до кого” ние не определяме начина.

КАТЯ КАШЪМОВА: В данъчно осигурителния процесуален кодекс е определен реда. Мисля, че може да запише: „До компетентната Териториална дирекция на Националната агенция по приходите”, казано е коя е компетентна. В Данъчно осигурителния процесуален кодекс имаме лично, чрез упълномощаване, по пощата и с електронен подпис.

ХАСАН АДЕМОВ: Може ли да цитираме члена от Данъчно осигурителния процесуален кодекс?

КАТЯ КАШЪМОВА: Не считам, че трябва да се цитира, защото може да се промени члена от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Ако решите може да се запише: „По реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс”.

ХАСАН АДЕМОВ: Другият вариант е да се изредят всички, които са записани в Данъчно осигурителния процесуален кодекс.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Имам един въпрос – говорим за Интернет и електронен подпис. По какъв начин тези, които живеят в чужбина ще имат електронен подпис? Ще бъде ли декларацията призната за редовна при нас, ако нямат електронен подпис. Как се получава електронният подпис?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Данъчно осигурителния процесуален кодекс е основният закон по тези неща.

ЛИДИЯ БОРИСОВА: Ако се запише молба-образец означава, че отнякъде човекът живеещ в чужбина да се снабди с нея.

РЕПЛИКИ: Тази молба ще бъде в Интернет.

КАТЯ КАШЪМОВА: Считам, че в заповедта на министъра на финансите тези неща могат да се изредят и не е мястото в закона. Достатъчно е така както е предложен текста със издадена заповед.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Отделен е въпросът как ще се запише, какво целим? Целта е българският гражданин, който живее в чужбина:
Първо, да може лично да подаде тази декларация.
Второ, да се подаде чрез упълномощено лице.
Трето, да подаде чрез Интернет.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо да не може да се изпрати по пощата с обратна разписка?

АТАНАС ЩЕРЕВ: Може и по пощата.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласни ли сте да запишем текста на ДОПК и да се изброят начините? Добре.
Ще се изготви от отдел „Правен” на Народното събрание.

КАТЯ КАШЪМОВА: Продължава да се употребява Интернет. Няма да стане чрез Интернет.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще се запише, както е по Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Ще помоля да ги изброите?

КАТЯ КАШЪМОВА: Нямам пред себе си текста. Електронният подпис трябва да бъде сертифициран. Българите трябва да имат сертифициран електронен подпис, за да могат да комуникират по този начин.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Доцент Китов, чрез Интернет хората купуват за милиарди предприятия, контактуват помежду си. Това, че Националната агенция по приходите няма такава практика, въобще не интересува хората в чужбина. Ако няма такава практика, да се създаде. Каква е практиката да може един човек, който живее в Канада, чрез Интернет да се оправи с тези неща.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Само със сертифициран електронен подпис доказва, че е той. Всеки може да изпрати тази молба-декларация.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Доцент Щерев, защо започвате да разграничавате хората, които живеят в България и тези, които живеят в чужбина? Когато живея в България с електронен подпис, но при определени условия мога да изпълня задълженията си към Националната агенция по приходите. Българите, които живеят в чужбина само чрез Интернет да подадат декларацията, вие ограничавате моите права. Правата трябва да бъдат еднакви на живеещите в чужбина, по реда, който важи за всички български граждани.

ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Господин Мръцков, абсолютно сте прав, но за да е ясно кой подава тази молба-декларация, трябва подписът да бъде сертифициран. Искането по пощата е много логично и ще се запише.
Колеги имате ли възражения? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържал се” – 1.
Приема се.
Алинея 3.

ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Имате ли предложения по алинея 3? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържал се” – 1.
Приема се.
Алинея 4.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате ли предложения за алинея 4?

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предложение за вариант на алинея 4.
„Платените здравноосигурителни вноски от български граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни от една календарна година за периода 1 юли 1999 година – 31 декември 2007 година, и не са ползвали медицински услуги платени с публични средства, могат да бъдат признати за авансови здравноосигурителни вноски по ред определен от министъра на здравеопазването”.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Мисля, че това спокойно може да влезе в наредбата.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Поддържам предложението, което направих, тъй като имам усещане, че алинея 4 в този вид няма да се приеме.

ПЕТЪР МРЪЦКОВ: През годините задължението за здравно осигуряване върху минималния доход е било различно. За колко месеца ще бъде здравно осигурено едно лице, когато през 2000 година здравната вноска е в една сума, а сега може би няма да покрие и един месец, когато се вдига минималният доход? Как можем го администрираме?

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Вашето предложение е най-напред да гласуваме основното предложение.
Моля, който е съгласен с основното предложение, да гласува?
- „За” – 3.
- „Против” – 2.
- „Въздържали се” – 4.
Не се приема.
Моля, който е съгласен с предложението на Руденко Йорданов, да гласува?
- „За” – 1.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 9.
Не се приема.
Параграф 9.

ВИКТОРИЯ ЖЕКОВА: Параграф 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 година.

ПРЕДС. БОРИЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – Няма.
Приема се.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моля, да не се забрави за второ четене в доклада предложението.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: По правилник не сме задължени.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не е направено навреме предложението.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Всяко нещо, което е постъпило по надлежния ред, сме длъжни да запишем. Всеки може да направи предложение тук като член на комисията, но не се отбелязва.

ХАСАН АДЕМОВ: В хода на дискусията могат да бъдат направени предложения за отпадане. Могат да бъдат направени освен писмени и устни предложения, така е записано в правилника.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Могат да се направят в комисията, но не се отбелязват в докладите.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да прибавя нещо към дискусията за протокола, защото сигурно ще е важно. Това е едно експертно мнение от правен експерт Любка Ценова, по искане на депутата Хасан Адемов. Отпадането на задължително здравно осигуряване по признак гражданство е оправдано с оглед международните договори, правото на Европейския съюз и практиката в повечето страни членки на Европейския съюз. Конвенция 102 на Международната организация на труда, към чиито минимални стандарти в България все още не се е присъединила, член 9 предвижда персоналния обхват да включва лице, дефинирани по признака на икономическа активност или лица дефинирани по признака пребиваване. Двата признака са дадени алтернативни. Т.е. конвенцията предвижда държавата да изгради минималните стандарти за здравни грижи по единия от двата признака. Гражданство като признак изобщо е изключено. Нека да се има предвид това при дискусиите в залата. Благодаря ви.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: В правилника е записано, че само предложения на
народни представители постъпили по реда на член 70.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще ви цитирам поне 20 случая при които предложения направени в комисията са били гласувани в залата и са цитирани в доклада, може или не може означава субективно право на председателя.

ХАСАН АДЕМОВ: Допустими са и редакционни поправки.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е редакционна поправка.

МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Член 70, алинея 2, точка 2. „Внася се в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа предложенията на комисията по обсъждания законопроект когато приеме такива по повод предложения на някои от нейните членове направено по време на заседанието”. Вие сега направихте устно предложение, а не писмено по предишния ред, тъй като не е прието нямаме правно основание да го включим. По изключение сме включвали, но когато има съгласие от всички членове на комисията.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Мога ли да поискам прегласуване, тъй като хората, които гласуваха означава, че се съгласяват с другата крайна алтернатива, а не приемат
тази.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако приемем предложението на Руденко Йорданов означава, че въобще отхвърляме другата теза.

БОРИЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако се приеме и в залата направим редакционна поправка в посока първата.

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Не възразявам, да прегласуваме текста?
Моля, който е съгласен, да гласува?
- „За” – 4.
- „Против” – 1.
- „Въздържали се” – 5.
Не се приема.
След това гласуване преминахме към точка 3 на дневния ред.

12 Коментара за “Стенограма от обсъждането на промените в ЗЗО в Парламентарната комисия по здравеопазване”

  1. Руди Says:

    Абе то ставало шоу по време на тези парламентарни дискусии.

  2. Valeri Petkov Says:

    Nyamah nervi da procheta cyalata stenograma, no ot tova, koeto prochetoh mislya, g-n Shterev, ste se spravili mnogo dobre s predstavyaneto na osnovnite iskania na bulgarite v chujbina. Blagodarim vi za podkrepata, dano vnesenia ot vas zakonoproekt da vidi byal svyat i nakraya da se popravi tazi nelepa bezumica s osigurovkite ni.

  3. Muncho Says:

    Obache Kitov naistina dosta neadekwatno se izkazwa po temata, a i po princip, chudno mi e kak e izbran za predsedatel na komisiata po zdraweopazwane.

  4. Mia Says:

    Е това наистина само за най-запалените по темата. Все пак е добре, че г-н Щерев тук се стреми да залага на някакъв тип отчетност пред избирателите.

  5. Wronged Says:

    Eto tova e kluchoviat moment v diskusiata:
    “АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, искам да прибавя нещо към дискусията за протокола, защото сигурно ще е важно. Това е едно експертно мнение от правен експерт Любка Ценова, по искане на депутата Хасан Адемов. Отпадането на задължително здравно осигуряване по признак гражданство е оправдано с оглед международните договори, правото на Европейския съюз и практиката в повечето страни членки на Европейския съюз. Конвенция 102 на Международната организация на труда, към чиито минимални стандарти в България все още не се е присъединила, член 9 предвижда персоналния обхват да включва лице, дефинирани по признака на икономическа активност или лица дефинирани по признака пребиваване. Двата признака са дадени алтернативни. Т.е. конвенцията предвижда държавата да изгради минималните стандарти за здравни грижи по единия от двата признака. Гражданство като признак изобщо е изключено. Нека да се има предвид това при дискусиите в залата. Благодаря ви.”

    Dobre e mnozinstvoto da si otpushi ushite i da se vslusha v argumentite, koito ot poveche ot godina bulgarite v chujbina predstavyat i po koito kakto e yasno sa saglasni i pravnite eksperti. Blagodarim na d-r Shterev, che prie poziciata ni i zastana zad neya.

  6. atanas Says:

    По повод на твърдението на г-н Китов, че не било задължително да се избира личен лекар, прилагам редакцията на ЗЗО от бр 70 от 1998 г.

    Чл. 4. Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

    Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:
    1. задължително участие;

    В поправката Адемов от 2005 г. беше записано : “свободен избор”. В тази радакция пише само “избор”. “Гарантира се избор” за мен е двусмислено. Един вид: избирай, ези ли тура, но опцията да не хвърлиш монетата не съществува. Помня, че кампанията за избиране на лични лекари беше аргументирана именно така: избирайте, задължително е, или няма да имате никакви права. Г-н Китов си признава, че се е скатал и не е избрал личен лекар, но ако всички граждани бяха направили като него, НЗОК нямаше да съществува.

    За жалост колегите ви не са възприемчиви към аргумента за философията на закона, но догодина предстои обсъждане по същество на вашия законопроект и искам да ви уверя, че ще положим усилия да ви подкрепим.

    Важно е да не се допусне да се поставят нови условия за освобождаване в поправката Шарков-Димитров. Притеснително е предложението на Руденко Йорданов

    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам в тази редакция да се добави условието: „…през което са били в чужбина, но не са ползвали медицински услуги заплатени с публични средства през съответната година”.

    Как ще се изтълкува това “ползване на медицински услуги”? Няма ли опасност да се върне условието за избор на личен лекар, доколкото НЗОК е плащала за капитацията?

    Г-н Китов говори за телефонен рекет. Значи, когато депутатите приемат закони, водещи до откровен рекет на гражданите, това е съобразно конституцията. А ако гражданите се възмутят и вдигнат телефона, за да потърсят сметка от народния представител, те го рекетират. Горя от нетърпение да произнеса една филипика в този дух пред съда и се надявам, че г-н Китов наистина ще се оплаче на прокурора и ще бъде заведено дело. Ще повикам няколко души като тази дама за свидетели:

    …nie sas semeistvoto mi prez 2005 godina reshihme da se varnem i da ostanem da ziveem v Balgaria.Niakolko meseca sled tova NAP, zapochna revizia na fizicheski lica sreshtu men i sapruga mi. Nie izpolzvahme vsichki vazmozni nachini da obzalvame-parvo administrativno posle preminahme po sadeben red, no sled parva instancia (veche biaha minali okolo 16 meseca), nie ne mozahme da prodalzim da obzalvame, zashtoto vsichko tova ni kostvashe mnogo sredstva i vreme-biahme osadeni-za zadalzeniata si za zdravni osigurovki.
    ot togava NAP po sadeben red ni presledva i veche sme na polozenie zapor i prodazba na imushtestvoto ni
    sreshtu molbata mi za otlagane na plashtaneto imam poreden otkaz i veche ne znam kakvo da pravia.
    prosto iskah da znam dali ima shans skoro da bade priet zakona, zashtoto osven finansova strana vaprosa za tova,za men ima i principna strana.
    K.D.

  7. Filip Says:

    Abe, che Kitov ne se e darjal adekvatno e taka, che grajdanite moje da tarsyat smetka na narodnite predstaviteli,koito sa izbrali sashto, obache ne sam mnogo saglasen, che kato neshto ne se izpalnyava taka, kakto ni se iska tryabva da bombandirame nyakoy ot tyah s hilyadi obajdania povecheto ot koito si predstavyam s kakva “grajdanska” retorika. Tova koeto postigame nay-veroyatno e prosto tezi deputati da ne si vdigat telefona.

  8. Anton Says:

    Доцент Щерев, благодаря за предоставената възможност за мнение. Като лично засегнат ще взема отношение по становището на г-жа Катя Хашънова за вноските на вече платилите “доброволно”. Те ни бяха вменени. Наверно много други като мен сме заплатили не по своя воля. Направих това по настояване на юрист преди продажба на недвижим имот в България по време на кратка отпуска. Всички знаете, че се подписва декларация пред нотариус за липса на задължения. Смятам, че не е моя работа да доказвам, че през този период никога не сам ползвал услугите на лекар в България. Това би могло да бъде проверено. При напускане на страната 2002 г. уведомих устно личния лекар за заминаването ни по повод издаването на имунизационен документ на детето ми. Пожелахме си взаимно късмет и с това приключихме. Не знам колко време след това и каква сума той е получавал пер капита за нас. Нито ние живеещите в чужбина, нито личните лекари имат вина за създалата се ситуация. Причината са недомислиците в закона, заложени в самото начало. Време е народните избранници да поправят грешката на предишните. Моля, погледнете внимателно и абсурдната ситуация около здравните вноски на безработните в страната.

  9. borissova Says:

    Цитат на Атанас по-горе: “По повод на твърдението на г-н Китов, че не било задължително да се избира личен лекар, прилагам редакцията на ЗЗО от бр 70 от 1998 г.

    Чл. 4. Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

    Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:
    1. задължително участие;”

    Аз предлагам да се направи poll или проучване измежду всички депутати от последните две Народни събрания и да се разбере колко от тях са изпълнили горните членове, т.е. закона, и са избрали личен лекар. Също така да се провери на колко от тях им и назначен такъв служебно. Смятам, че ще се стигне до интересни заключения.

    Очевидно е, че изборът на личен лекар беше “гарантиран” от закона (1998 г). В подкрепа на това мога да цитирам мой разговор с депутата Руденко Йорданов, по време на заседанието на комисията по здравеопазване миналата седмица, който когато казах, че не съм избирала личен лекар, ме увери, че “дори и да не съм избирала, те са ми назначили такъв СЛУЖЕБНО.” Да, г-н Йорданов, така е, защото по мистериозен начин фигурирам в пациентската листа на Джи Пи-та, които никога през живота си не съм виждала.

    Ако служебно ще ми назначават Джи Пи, то за какъв свободен избор става дума???

    Точно това означава “гарантиран” избор на личен лекар!

    Затова фигуриране в пациентски листи НЕ МОЖЕ да бъде критерии (ако говорим сериозно!) за определяне на това дали е ползвана мед. помощ или не. Всъщност самата Катя Кашъмова от НАП признава, че те нямат никакви данни и инфо от тези години, които да потвърдят кой какво е ползвал. Значи нямат идея за внесените пари, но иначе не искат да връщат неправомерно взети такива! За какво си говорим!!! Смешно е, нали! За мен е печално. Една обречена система от самото начало, която сега народните представители (с някои очевидни изключения) искат да “поправят”, но за сметка на емигрантите и безработните за последните 7 години. Както се казва:

    Thanks, but no thanks!

  10. Анонимен Says:

    Здравейте д-р Щерев,
    Очакваме утре Народното Събрание да гласува най-сетне поправката за освобождаване от здравни вноски, за която Вие имате съществен принос. Препрочитайки документите се натъкнах на едно несъответствие между гласуваният в Комисията текст и предложената в доклада на Комисията редакция. Бих искал да го споделя тук, тъй като имам подозрения, че окончателната редакция не е достатъчно ясна:

    1. Текстът гласуван в Комисията по здравеопазването (от стенограмата)


    http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=164&id=849

    АТАНАС ЩЕРЕВ: Предлагам следният текст: „… които са били в чужбина се освобождават от задължение за внасяне на тези вноски”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен с предложението, да гласува?
    - „За” – 7.
    - „Против” – Няма.
    - „Въздържали се” – 4.
    Приема се.
    ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Извинявайте, но предложението на Руденко Йорданов беше друго.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Предложението на Руденко Йорданов беше за алинея 4.
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въздържах се да подкрепя текста в редакцията, която предложи доцент Щерев, която има императивен характер, защото ако беше останало „могат” тогава когато се определя реда може да бъде взето предвид това, което говориха, ако е ползвало услуги плащани с публични средства. В такъв случай, няма да бъде освободен от задължението.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имате ли друга редакция, или да прегласуваме?
    РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам в тази редакция да се добави условието: „…през което са били в чужбина, но не са ползвали медицински услуги заплатени с публични средства през съответната година”.
    ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Моля, който е съгласен, да гласува?
    - „За” – 10.
    - „Против” – 1.
    - „Въздържали се” – Няма.
    Приема се.

    2. Текстът предложен за второ гласуване в пленарна зала

    Доклад за второ гласуване на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 753-10-36, внесен на 1 ноември 2007 г. - 08.01.2008

    http://www.parliament.bg/pub/cW/164Doklad-2glas-ZZO-Obshproekt-2007%5B1%5Dnew.doc

    §8. В преходни и заключителни разпоредби се създава §19з:

    “§19з. (1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.

    Както виждате има разминаване между гласувания текст „…през което са били в чужбина, но не са ползвали медицински услуги заплатени с публични средства през съответната година” и редакцията в доклада, която е внесена на второ четене: “ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК”. Във втората редакция не се прецизира срока както това е сторено в първата редакция - “през съответната година”. Може и да съм малко параноик, но според мен това може да стане източник на проблеми.

    Пример, през януари 2001 г. лицето е боледувало и НЗОК плаща за лечението в България. По-късно през същата година лицето заминава за чужбина и живее там повече от 183 дни в годината.

    Съгласно редакцията гласувана от Комисията, лицето дължи вноски само за 2001 г, защото е ползвало услуги заплатени с публични средства през съответната година. Не виждам място за друга интерпретация.

    Редакцията в доклада дава възможност за друга интерпретация. Тъй като през 2001 г. НЗОК е платила медицинска помощ, има риск да бъде отказано освобождаване за целия период.

    Д-р Щерев, бихте ли коментирали този пункт? Има ли място за такава интерпретация, която ще ограничи действието на поправката? Защо и как гласуваният текст, който е много прецизен е променен в доклада на Комисията? Благодаря Ви за включването.

  11. atanas Says:

    Горното анонимно мнение е от мен, пропуснах да попълня всички полета. Атанас Чобанов

  12. borissova Says:

    Абсолютно основателно е притеснението на Атанас и за параноя не може и дума да става. Това са реални разминавания в реални текстове, които веднъж записани виждаме колко години борба, пари и нерви, за да се променят (всъщност още не са!). И така както са си реални се превръщат в чувствително материални в последствие и то не за сметка на господата депутати, а на трудещия се гражданин! Нищо ново под слънцето, нали?!

    Другият въпрос, който така и не се изясни в комисията по здравеопазване (или поне аз останах с такова впечатление) е как точно ще става доказването на “ползването на услуги, заплатени от НЗОК или публични средства” и периода на ползване при положение, че в НАП и идея си нямат как се прави база данни и нямат изобщо, ама изобщо идея кой, какво и кога е ползвал за периода преди 2007 (или другият вариант е да се правят, че не знаят). Ако някой знае как ще се доказва тази завъртяна трактовка, моля да ме просветли.