Преди всичко искам да кажа, че държавният бюджет отразява управленската воля за реформи. Моето и това на колегите ми виждане е, че тя липсва в преобладаващата част на предложения от тристранното правителство бюджет за 2008 г. Това обуславя нашето несъгласие по основните параметри, заложени в него. Разбира се, прагматичният политически поглед изискваше да премерим баланса между плюсовете и минусите в настоящият бюджет при изработването на общата ни позиция. Парламентарната група на БНД признава положителните насоки в него, които отразяват вижданията и възгледите ни, защитавани последователно през последните години. Несъгласието ни с част от заложените параметри и отказът ни да продължаваме компромисите с нашите дясноцентристки принципи определи и крайното ни становище срещу този бюджет.

Когато говорим за някои от положителните моменти, които са в съзвучие с нашите либералните ни политически и икономически виждания, можем да споменем:

- Повишаване на обезщетението за отглеждане на дете. България страда от сериозен отрицателен прираст и държавата трябва да спомогне за осигуряването на по-благоприятна среда, насърчаваща младите родители у нас.

- Намаляване на общия обем на разходите за администрация. Прекомерния размер на административния апарат най-често предизвиква неефективно разходване на публичните средства и води до повишаване на нивата на злоупотреба и корупция. Разбира се, подобно съкращение трябва да се основава на определена стратегия и план, доколкото механичното намаление на администрацията с даден процент демонстрира реформаторска слабост и безидейност.

- Извеждането на образованието като един от основните приоритети. Вярваме, че човешкият капитал на бъдещето са днешните ученици и студенти. Общественото развитие и икономическият растеж се предопределят от решения, свързани с натрупването на знания и умения, взети с десетилетия по-рано.

- Развитие на децентрализацията. Вярваме, че чрез развитието на финансовата и управленската децентрализация у нас може да бъде постигнато автономно и ефективно местно самоуправление.

- Намаляването на данъчното бреме за българските граждани. Това е данъчната политика, която ние започнахме и за която настоявахме в НДСВ, когато партията все още не правеше компромиси със своята либерална програма.

Въпреки тях обаче, отстъпките вътре в коалицията не позволяват следването на една последователна политика, насочена към икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на гражданите. В тази връзка посочените положителни моменти се неглижират от допълнителни мерки, които ограничават позитивния им ефект:

- Отпадането на семейното подоходно облагане до известна степен лимитира позитивите от увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете.

- По отношение на намаляването на публичната администрация - подобно съкращение трябва да се основава на определена стратегия и план, доколкото механичното намаление на администрацията с даден процент демонстрира реформаторска слабост и безидейност.

- Повишаването на средствата за образование ще постигне единствено краткосрочен популярен ефект, ако не бъде съпроводено от цялостна визия за реформиране на сектора.

- Във връзка с децентрализацията - част от решенията в тази посока обаче са твърде плахи, а други като фиксирането на минимални и максимални размери на местните данъци и такси и отпадането на споделените данъци между общините и държавата, буквално ограничават процесът към разширяване на управленската и финансовата самостоятелност на местна власт.

- Положителните моменти в данъчната политика се обезсмислят от липсата на достатъчно стъпки в посока намаляване на осигурителната тежест, както и от повишаване на максималния осигурителен доход.

Освен посочените слабости считаме, че в много сектори това е бюджет на статуквото, бюджет на отложените реформи. В областта на здравеопазването, социалната политика и пенсионната реформа, системата функционира или просто поради заплахата от социално напрежение, или единствено чрез наливане на допълнителни пари без стремеж за реформи. По този начин проблемите просто се отлагат за следващата година и се купува спокойствие за кабинета за сметка на очакванията на гражданите.

В допълнение трябва да споменем, че по своята същност това е бюджет на предпазливостта, а не бюджет на една развиваща се икономика, за каквато сме работили всички ние през последните 6 години.Това, което прави впечатление е стремежът на правителството да поддържа прекалено голям бюджетен излишък. Държавният бюджет през цялата година ще бъде в ненужен плюс, докато семейните бюджети ще са в минус.

Бих искал да завърша с мнението, че компромисите в рамките на правителството доведоха до забавяне на реформите в много сектори и пропускане на възможности за ускорен растеж на доходите и икономиката. Бюджет 2008 е доказателство, че тройната коалиция е изчерпана като управленски проект след 1-ви януари 2007 с постигането на основната цел на своето създаване.

4 Коментара за “Защо от БНД не подкрепихме Бюджет 2008”

  1. Ангелов Says:

    Управляващите просто избиха рибата с този огромен излишък. Това наистина е бюджет на свръхпедпазливостта. Подържането на толкова небалансиран бюджет наистина е необосновано. От МВФ и европейските институции могат да ни натискат да сме по-консервативни, обаче това не означава, че нашите управляващи трябва толкова дебилско да не се възползват от благоприятните възможности в момента. Да не говорим, че харченето на този излишък в края на годината е повече от непрозрачно и съмнително.

  2. Jores Says:

    Hubavo, che ne podkrepihte budget, ama toy i bez vashata podkrepa mina.

  3. АСПАРУХ Says:

    Да, трябва да въведат вето ХАхА.

  4. знаещ Says:

    ако наистина държите на прозрачността и законноста при харченето на парите ни, проверете за какво отидоха парите от излишъка, защото станахме свидетели на най-голямото харчене на пари за броени дни без контрол. и изобщо не ми излизайте с аргумента, че били одобрени от парламента точно определени проекти, защото това списъче беше пародия, за да прикрие харченето на милиарди левове за черни каси